Бихте ли качили на автостоп истински призрак? - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Бихте ли качили на автостоп истински призрак?
Автор: Peika.bg
Бихте ли качили на автостоп истински призрак?

Достатъчно смели ли сте за нова порция страшни приказки?

„Страшни приказки за мрачни вечери 2” от Алвин Шварц e богато илюстровано, незабравимо и куражлийско приключение от Северна Америка.

Чудовищата под леглото могат да бъдат и забавни!

На български език вече може да откриете втората част на симпатично стряскащите „Страшни приказки за мрачни вечери” от американския писател и фолклористАлвин Шварц.

66526

B богато илюстрирания сборник „Страшни приказки за мрачни вечери 2“ ще откриете още по-разнообразни и забавно зловещи истории от фолклора на Северна Америкаи от други краища на света.

Илюстрациите на Стивън Гемъл допълват плътните и увлекателно страховити разкази, в които свръхестественото е зад всеки ъгъл, а мракът е поканил на гости само най-смелите.

66525

Бихте ли качили на автостоп истински призрак? Ще отворите ли прозореца, ако чуете почукване върху стъклото? Ще дръзнете ли да погледнете в огледалото, ако знаете, че в отражението може да видите нещо зловещо? Обичате ли да си правите кулинарни експерименти, особено ако съставките на вечерята имат подозрителен произход?

66523

Стилът на Шварц е все така семпъл и увлекателен, а солидната доза хумор и ирония подсилва ефекта от четенето и превръща разлистването на страниците в незабравимо  куражлийско приключение!

Остава само да погледнете под леглото.

Бау!

***

Из „Страшни приказки за мрачни вечери 2” от Алвин Шварц

 66522

 ЕДНА НЕДЕЛНА СУТРИН

Айда винаги ходела на неделната църковна служба в седем часа сутринта. Обикновено чувала звъна на църковните камбани, докато си ядяла закуската. Но тази сутрин ги чула, когато все още била в леглото.

„Това означава, че закъснявам“, помислила си Айда.

Скочила от леглото, бързо се облякла и излязла, без да закусва или да поглежда часовника. Навън все още било тъмно, но по това време на годината било нормално да е тъмно рано сутринта. На улицата нямало други хора, Айда била съвсем сама. Единственият звук, който чувала, бил от потракването на обувките є по тротоара. „Сигурно всички вече са в църквата“, казала си тя.

Минала по прекия път през гробищата, после бързо се вмъкнала в църквата и си намерила място. Службата вече била започнала.

След като си поела дъх, Айда се огледала наоколо. Църквата била пълна с хора, които никога досега не била виждала. Но жената, която седяла до нея, є се сторила позната. Айда є се усмихнала. „Това е Джоузефин Кер“, сепнала се тя. „Но Джоузефин е мъртва! Почина преди месец!“

Изведнъж є призляло.

Отново се огледала наоколо. Когато очите є свикнали с мъждивата светлина, видяла няколко скелета в костюми и рокли. „Това е служба за мъртъвци“, помислила си тя. „Всички тук са мъртви. Освен мен.“

Забелязала, че някои от мъртъвците я зяпат. Изглеждали ядосани, сякаш мястото є не било там. Джоузефин Кер се навела към нея и є прошепнала:

– Ако искаш да живееш, трябва да си тръгнеш веднага след благословията.

Когато службата свършила, свещеникът изрекъл благословията си:

– Господ Бог ви благославя и пази – казал той. – Лицето на Господ Бог ще засияе над вас.

Айда грабнала палтото си и тръгнала припряно към вратата. Обаче чула стъпки зад себе си и се обърнала. Неколцина от мъртъвците я били последвали. Други се надигали, за да се присъединят към групичката.

– Господ Бог ще въздигне своя лик към вас... – продъл-жавал свещеникът.

Айда вече била толкова изплашена, че се втурнала да бяга. Тичала, следвана по петите от глутница пищящи призраци.

– Махай се! – викал един от тях.

Друг изпищял:

– Мястото ти не е тук!

И издърпал палтото є, а после го разкъсал на парчета.

Докато Айда бягала през гробищата, трети сграбчил шапката от главата є.

– Не се връщай! – извикал призракът и размахал заплашително юмрук след нея.

Когато Айда стигнала улицата, слънцето вече било изгряло и мъртъвците били изчезнали. „Това наистина ли се случи, запитала се тя, или просто съм сънувала?“

Същия този следобед една от приятелките на Айда є донесла палтото и шапката є. Или поне това, което било останало от тях. Казала є, че са ги намерили на гробището, разкъсани на парчета.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин