Живеем във свят, в който границите се пазят с оръжие, а за всяко парче земя се водят десетилетни дипломатически и военни битки. Насред тази глобална обсесия по териториално разширение обаче съществува един изумителен геополитически абсурд. Парче земя с размерите на голяма европейска област (около 2060 кв. км), разположено в Южна Африка/Северна Африка, между Египет и Судан.
Името му е Бир Тавил (в превод от арабски: „дълбок кладенец“). И това е единственото обитаемо място на планетата Земя, към което нито една държава няма териториални претенции. Ако утре Египет или Судан се събудят и кажат „Това е наше“, те автоматично ще загубят много повече.
Как се стига до ситуация, в която две съседни държави буквално си подхвърлят 2000 квадратни километра като горещ картоф?
Грешката на молива: Двете граници на Британската империя
Корените на този абсурд ни връщат в края на XIX и началото на XX век, когато Британската империя чертае карти в Африка с линийка и молив, без много да се съобразява с реалността на терена.
През 1899 г. Великобритания и Египет подписват споразумение за съвместно управление на Судан. В него е заложено, че границата между Египет и Судан минава точно по 22-рия северен паралел. Това е т.нар. политическа граница. Ако погледнем тази карта, Бир Тавил остава на юг от линията – тоест, в територията на Судан.
През 1902 г. обаче, британците решават, че тази права линия разделя местните номадски племена по непрактичен начин. Затова те изчертават втора, административна граница. Според нея, голямата и богата на ресурси територия Халаиб (намираща се на изток, на брега на Черно море) е дадена под управлението на Судан, тъй като племената там са културно свързани със суданците. В замяна, малкото, сухо и безполезно парче земя Бир Тавил е прехвърлено на Египет.
И тук капанът щраква.
Геополитическият шах: Защо никой не го иска?
Когато Судан получава независимост през 1956 г., конфликтът избухва с пълна сила. Но не за Бир Тавил, а за апетитния триъгълник Халаиб, който има излаз на море и се смята, че крие петролни залежи.
Египет настоява на границата от 1899 г. (по правата линия). Ако Египет спечели този спор, той получава богатия Халаиб, но автоматично отказва Бир Тавил, който остава в Судан.
Судан настоява на границата от 1902 г. (административната). Ако Судан спечели, той запазва Халаиб, но автоматично отказва Бир Тавил, който остава в Египет.
Резултатът? Нито една от двете държави не може да предяви претенции към Бир Тавил. Ако Египет каже „Бир Тавил е наш“, това означава, че признава границата от 1902 г. и подарява златния Халаиб на Судан. Ако Судан каже „Бир Тавил е наш“, признава границата от 1899 г. и губи Халаиб.
Така Бир Тавил остава в правен вакуум – terra nullius (ничия земя).
Какво представлява Бир Тавил днес?
Ако си представяте екзотично и мистично място, реалността ще ви разочарова. Бир Тавил е сурово, брутално парче пустиня. Там няма постоянни източници на вода, няма пътища, няма инфраструктура и няма постоянно население. Температурите през лятото редовно надхвърлят 45°C.
Единствените хора, които преминават оттам, са номади от племето Абабда, които навлизат в района, за да търсят злато в незакони, импровизирани мини, или за да пасат камилите си. Тъй като няма полиция или държавна власт, районът технически е беззаконен, макар и контролиран неофициално от племенни лидери.
Нашествието на „самопровъзгласилите се крале“
Статутът на ничия земя превърна Бир Тавил в притегателен център за ексцентрици от цял свят, които мечтаят да имат собствена държава.
Най-известният случай е от 2014 г., когато американецът Джеремая Хийтън пътува до Бир Тавил, забива собственоръчно направено знаме в пясъка и обявява територията за „Кралство Северен Судан“. Мотивът му? Неговата 7-годишна дъщеря Емили искала да бъде истинска принцеса. Хийтън дори прави опити да получи международно признание и да набере средства за превръщането на пустинята в земеделски рай, но без успех.
След него индийски бизнесмен и руски приключенци също пътуват до там, за да обявят свои собствени „микронации“.
Истината обаче е, че забиването на парче плат в пустинята не прави никого крал. Според международното право, за да съществува една държава, тя се нуждае от постоянно население и признаване от останалите суверенни страни – нещо, което нито един „принц на Бир Тавил“ никога няма да получи.
Бир Тавил остава паметник на колониалната глупост и геополитическия инат. Едно празно, тихо място насред горещата пустиня, което доказва, че понякога, за да спечелиш най-ценното, трябва упорито да отказваш да притежаваш малкото.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
