Богатите също плачат – „Беди в рая“ от Елин Хилдебранд - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Богатите също плачат – „Беди в рая“ от Елин Хилдебранд
Автор: Peika.bg
Богатите също плачат – „Беди в рая“ от Елин Хилдебранд

Заплетена интрига достига своя край на фона на тропически рай в „Беди в рая“ – последната книга от бестселъровата трилогия на Елин Хилдебранд.

По книжарниците излезе „Беди в рая“последна част от трилогията на Елин Хилдебранд, която започна със „Зима в рая“ и продължи с „Каквото се случи в рая...“.

Нетипичното, но вълнуващо съчетание между романс и криминална история превръщат книгите на Елин Хилдебранд в мигновен хит сред българските читатели.

Богатите също плачат – „Беди в рая“ от Елин Хилдебранд

Тропическата Коледа може да е мечта за милиони хора по света, но на остров Сейнт Джон преплетените съдби и старите тайни не прощават никому.

Минали са няколко месеца, откакто Айрийн Стийл губи съпруга си в нелепа катастрофа с хеликоптер. Ръс загива на хиляди километри от дома си, на остров, където не би трябвало да бъде, в компанията на младо момиче, негова любовница.

И сякаш болката от загубата и лъжите на Ръс не е достатъчна, когато Айрийн пристига на острова, тя бързо разбира, че съпругът ѝ е водел двойствен живот, за който дори не е подозирала. От луксозно имение през претъпкана банкова сметка – тайните нямат край.

Слуховете на острова нямат намерение да затихнат. Защо Ръс и любовницата му са се качили на хеликоптер, при положение че е имало гръмотевични бури? Но всъщност... гръмотевичните бури са били от другата страна на острова, далеч от траекторията не хеликоптера. Дали е ставало дума за повреда?

ФБР със сигурност не мислят станалото просто за нещастен случай. А когато нахлуват във вилата, оставена от Ръс, и информират Айрийн, че я конфискуват заради пране на пари и мръсни сделки, нещата излизат извън контрол – тя буквално остава без покрив над главата си заради тайните на съпруга си.

Някой е имал интерес от смъртта му. В безопасност ли е Айрийн? Кога ще може да продължи с живота си? И какво ще донесе заформящият се на хоризонта тропически ураган – истината... или краят?

Дори раят си има своите беди.

Автор на над 25 романа, Елин Хилдебранд („Перфектната двойка“, „Зима в рая“, „Опасни слухове“, „Каквото се случи в рая...“) се прочува с уникалния си стил, бленда между класически романс и криминална интрига. Под бляскавата фасада на богаташкия живот се крият мрачни страсти и тайни, за които хора са готови да убиват.

Из „Беди в рая“

АЙРИЙН

Богатите също плачат – „Беди в рая“ от Елин Хилдебранд

Цигарен дим. Мазнина от бекон. Нещо, което мирише на престояла три дни риба.

Айрийн отваря очи. Къде е?

Завита е със син щампован чаршаф. Лежи на диван. Вратът ѝ се оплаква, когато завърта глава. Вижда кухня, а на плота стои бутилка осемнайсетгодишeн ром „Флор де Каня“.

Къщата на Хък.

Айрийн се надига, спуска босите си крака върху дървения под. На малката масичка е отворен куфар, съдържащ всичките ѝ притежания на света.

Чува тежки стъпки и после:

– Добро утро, сладка рибарке, какво ще кажеш за кафе?

Тя отпуска лице в дланите си. Как можеше Хък да мисли за кафе? Животът на Айрийн е... свършил. По това време вчера бе спокойна и стабилна, което не бе малко постижение, предвид че бе изминал само малко повече от месец, откакто съпругът ѝ Ръсел Стийл загина в катастрофа с хеликоптер и Айрийн, която си бе мислила, че Ръс е във Флорида да играе голф и да ухажва клиенти, бе открила, че Ръс бе водил таен живот тук, на Вирджинските острови, в пълен комплект с любовница, дете и вила за петнайсет милиона долара. Айрийн бе понесла тези новини дяволски добре, нищо че сама си правеше комплимент. Друга на нейно място би подпалила вилата или би пуснала обява от цяла страница в местния вестник (в случая на Айрийн „Айова Сити Прес-Ситизън“), за да оповести коварството на съпруга си. Но Айрийн се адаптира към шокиращите обстоятелства. Установи, че толкова много харесва Вирджинските острови, та се върна да живее тук – може би не завинаги, но за малко поне, та да си поеме дъх и да си събере силите. Едва вчера оглеждаше вилата на Ръс и си правеше планове как ще я преобрази, как би могла да я превърне в убежище за жени като нея самата, преживели житейски катаклизъм.

Едва снощи Айрийн се бе почувствала като влюбена за пръв път тийнейджърка, защото в обрат, каквито се срещат единствено в романите и романтичните комедии, у Айрийн се бяха зародили чувства към Хък Пауърс, пастрока на любовницата на Ръс. Вселената бе възнаградила яко Айрийн (както биха се изразили Каш и Бейкър), като я бе срещнала с Хък. Той беше неустоима смесица от грубоват рибар, всеотдаен дядо и плюшено мече. Каква щеше да е ситуацията на Айрийн сега, ако не се бе сприятелила с Хък? Не можеше да си представи.

Но да се отдава на сладостни мисли за любов бе лукс, който тя вече не можеше да си позволи. Снощи агенти на ФБР обявиха вилата на Ръс за конфискувана. Тя вече бе собственост на правителството на САЩ.

Ако Айрийн бъдеше болезнено откровена пред себе си, би си признала, че още с идването си тук бе осъзнала как не е възможно бизнесът, воден от Ръс, да е бил законен. Първият поглед към вилата ѝ бе създал усещането, че тя е вълшебно килимче: Истинска ли беше? Щеше ли да полети?

Беше истински тропически дворец. Девет спални, всяка със собствена баня. Отвън имаше горен и долен басейн, свързани с виеща се водна пързалка, сред пищнозелената градина бе разположено джакузи, имаше лятна кухня, игрище за шафълборд (което Айрийн никога не използва), а на осем стъпала надолу имаше малък частен плаж със ситен пясък (него го използва). Гледката през морето към Тортола и Джост Ван Дайк беше зашеметяваща. Вилата беше толкова свръхлуксозна, че Айрийн бе успяла да преодолее факта как бе представлявала дом за Ръс и любовницата му Роузи, както и за дъщеря им Мая. Чакаше с нетърпение да постави свой собствен отпечатък върху нея – да избере по-светли и ярки тъкани, да обзаведе тематична баня като подземен морски свят за четиригодишния си внук Флойд, да нагласи кът край прозореца, където тя или Мая да четат и да подремват.

Но опустошителната реалност е, че – както я информира агент Колет Васко от ФБР – в този момент властите конфискуват и дома ѝ на Чърч Стрийт в Айова Сити – викторианска къща в стил „Кралица Ан“, датираща от 1892 година, която Айрийн бе ремонтирала и обзавеждала в продължение на шест години. Къщата на Чърч Стрийт е домът на Айрийн. Там са албумите ѝ със снимки, готварските ѝ книги с опръскани от сосове страници и написани на ръка бележки, дрехите ѝ, любимият ѝ чайник, коледните ѝ украшения. Надява се, ако има късмет, да си получи обратно някои от тези вещи, но как да приеме загубата например на площадката на третия етаж с нейната ламперия от тъмен орех, с гледащия на изток прозорец със стъклопис или на стенописа на окръг Дор, украсяващ трапезарията? Тези „акценти“ в нейната къща са безценни и незаменими. Айрийн си мисли с копнеж за своя аметистов салон, за тапицираното с кадифе канапе, за абсурдно скъпите персийски килими, за леглото „Истлейк“ в апартамента „Екселсиор“, за умивалника, за снимката в тонове сепия на Мили, майката на Ръс, като дете през 1928 година.

Споменът за снимката кара Айрийн да се изправи на крака.

Хък, както се оказва, е наблюдавал всяко нейно движение.

– Кафе?

Тя оглежда стаята и вижда телефона си включен в щепсел на далечната стена. Точно така: Айрийн си припомня, че методично е стегнала багажа си и е проверила повторно за важни неща като зарядното ѝ за телефона. Агент Васко я бе наблюдавала с подозрение, сякаш Айрийн би могла да отмъкне пликче кокаин или няколко пачки стодоларови банкноти.

Когато Айрийн стигна до дома на Хък, пийнаха по шот – или по два? по три? – от бутилката „Флор де Каня“ и много смътно си спомня как включи телефона си, преди да легне да спи. Толкова малко пази в съзнанието си от края на вечерта, та си мисли как трябва да е благодарна, че се е събудила на дивана, а не в леглото на Хък.

Той е джентълмен.

– Трябва да се обадя по телефона – казва му. – Имаш ли... аспирин? – Посочва към главата си. – Добро утро – добавя, защото е научила правило номер едно на Вирджинските острови: „Добро утро“, „Добър ден“ или „Добър вечер“ в началото на всеки разговор.

– Веднага получаваш два аспирина – отговаря Хък.

– Три – казва Айрийн. „Четири“, помисля си. – Моля те.

– Най-добрият сигнал е на верандата отпред – изтъква Хък.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин