Хроники на Борисовата градина - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Хроники на Борисовата градина
Автор: Кристин Станкова
Хроники на Борисовата градина
Снимка: Thinkstock/Guliver

Разхождайки се по централната алея на Борисовата градина, търсейки свободно парченце земя или пейка, което да ви приюти, едва ли се замисляте, че нявга, в предишни времена, вашето свободно парченце е приютявало други. Истината е, че въпреки култа, в който е издигнат паркът, малко от нас се замислят защо е така, откъде се е пръкнал, какви истории може да ни разкаже и защо, за Бога, изпитваме непреодолимо желание да влачим всичките си приятели чужденци там.

В съзнанието на съвременния софиянец Борисовата е еквивалент на слънцето – тя просто е там. Винаги. Сигурно е имало време, в което е липсвала, но това е било ужасно време, незаслужаващо да бъде разглеждано.

Тази идея не е много грешна – изминали са 130 години от началото на играждането на парка. През 1884 г. швейцарският градинар Даниел Неф по поръчка на тогавашния софийски кмет Иван Хаджиенов започва да сади цветчета, акациеви дръвчета, да оформя локви в езерца и каквото друго правят хората, създаващи градини. Наричали са я Препиниерата, но това продължило само до раждането на нова царска особа, която трябвало да бъде глезена. Превърнала се в Княз Борисовата градина и останала с това име, докато през тоталитарния режим не било сметнато за необходимо да бъде прекръстена на нещо по-тържествено като „Парка на свободата“.

И това далеч не са единствените промени, настъпили в градината в наши дни. Няма вече въртележки с военни самолетчета, чешмички с мечки, маймуни и пингвини, чичковци с шлифери и шапки, важно палещи цигара в някоя беседка. Липсват и алеите пред паметника „Братската могила“ и стадион „Юнак“, а къпалнята и всевъзможните фонтанчета отдавна не работят.

За всеобщо успокоение езерото Ариана с ресторантчето на острова, езерото с лилиите, езерото с патиците и новосъздаденото езеро в подлеза си остават неизменна част от Борисовата градина и епицентър на срещи от поколения насам. Необозримо е колко деца са израснали, колко бира е изпита, колко любов се е завързала и това само на площадката със „Слончето“.

След няколко войни, комунизма, стъпването на Луната, Бийтълс и интернет, Борисовата градина днес е все още душата на София. Деца, кучета, обезумели катерици търчат неспирно по алеите и полянките, понякога падат в локви или езерца, докато родителите подгъват крак на пейки, а ученици плажуват по тревата. Абсолютна идилия, изпълнена с шум от концерти, мачове, състезания с графити, звънчета на колоездачи и виковете на някой уцелен с фризби.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин