Червеното сари – спечели книга - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Червеното сари – спечели книга
Автор: Peika.bg
Червеното сари – спечели книга

През 1965 г. Соня Майно, 19-годишна италианска студентка, се запознава в Кеймбридж с млад индиец на име Раджив Ганди. Тя е от скромно италианско семейство от покрайнините на Торино. Той принадлежи към най-могъщия род в Индия.

Това е началото на една любовна история, която надживява дори смъртта. Влюбената италианка се отказва от своя свят и от миналото си, за да се отъждестви с новата си родина. В приказна Индия почитат двайсет милиона божества, говорят 800 езика и гласуват за 500 политически партии. Смелостта, честността и всеотдайността на младата жена накрая я превръщат в богиня в очите на една шеста част от човечеството.

Историята на Соня е разказана от Хавиер Моро в романа „Червеното сари“ (Издателска къща „Хермес“). Прочетете откъс от книгата, а в края му вижте как да я спечелите:

*

Соня беше осемнайсетгодишна, когато реши да отиде в Англия, за да научи английски език, и там се влюби в Раджив. Беше толкова хубава, че на улицата хората се обръщаха след нея. Вървеше изправена и имаше лице на мадона, обградено от гладка тъмнокестенява коса. Джосто Мафео, неин съученик – сега известен журналист, – който в края на седмицата пътуваше с нея с автобуса от градчето Орбасано до центъра на Торино, си я спомняше като „една от най-красивите жени, които съм познавал“. Беше не само хубава, но и интересна, вярна приятелка, спокойна и уравновесена. Не обичаше да участва в многолюдни веселби и винаги се държеше с известна резервираност.

Не беше странно, че бащата на Соня – едър мъж, чието лице на планинец носеше отпечатъка на тежкия труд на открито, се противопостави толкова ожесточено на идеята дъщеря му да замине да учи английски в Кеймбридж. Стефано Майно имаше сресана назад коса, червени бузи и гъсти мустаци, които гъделичкаха дъщерите му, когато ги целуваше. Беше толкова старомоден, че преди години, когато се установиха в Орбасано и той научи, че училището там е смесено, отказа да запише в него дъщерите си и ги изпрати в девическото училище в Сангано, селище на десетина километра от града им. Когато трите му дъщери поотраснаха, винаги искаше да знае къде са и с кого се срещат. Също не му се нравеше да излизат в края на седмицата, въпреки че правеха това само през деня – за вечерни излизания дума не можеше да става. Ходеха до Торино, на половин час с влак или автобус, и се разхождаха под колонадите на красивите му булеварди, а ако времето беше лошо, се черпеха с приятелките си в някоя от прочутите crémeries в града. Стефано беше човек със строги принципи и неизбежно влизаше в конфликт с подрастващите си дъщери. Противопоставяше му се обикновено Анушка, най-голямата – момиче със силен характер, непокорна и избухлива. В сравнение с нея Соня беше истински ангел. Надя, най-малката, още не създаваше проблеми.

Съпругата му Паола – жена с правилни черти, широка усмивка и приветливи маниери, компенсираше с деликатността си строгостта на Стефано. Беше по-открита, по-толерантна, по-отзивчива. Може би защото беше жена, разбираше дъщерите си, макар че бе израсла в планинско село с не повече от шестстотин жители и във времена, в които Италия е била бедна страна. Много бедна. Дъщерите й никога не бяха доели по задължение крави, никога не бяха работили на полето, нито бяха сервирали кафе в бара на семейството. Бяха се родили след войната, бяха деца на плана „Маршал“, на икономическата експанзия, на възхода на Италия в Европа. Бяха опознали бедността отстрани, защото в годините след войната беше невъзможно човек да избяга от гледката на сакати и просяци, които търсеха топлината на слънцето и хорската милостиня, опрени на стените на сградите около градския площад. Този досег ги беляза завинаги, особено Соня. Във Виченца, най-близкия град до селото, в което живееха, бедността се забелязваше още преди да се стигне до центъра – в кварталите от колиби, където децата играеха голи или облечени с дрипи.

– Защо майките им ги оставят да ходят голи? – питаше учудено Соня.

– Нямат дрехи, затова ходят така. Не го правят нарочно, а просто защото нямат пари. Бедни са.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Червеното сари“ на Хавиер Моро (Издателска къща „Хермес“).

Как?

Отговорете в коментар под статията тук: В коя държава по света бихте се преместили да живеете?

Един от отговорилите ще бъде изтеглен в томбола и ще спечели книгата. Името на печелившия ще обявим на 28 януари 2015 г. във фейсбук страницата на Peika.bg.

Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Ани Христова, 27.01.2015 | 20:43
Япония
Jivko Nikolov, 27.01.2015 | 12:19
Тибет
Бояна Куюмджиева, 27.01.2015 | 09:34
Наистина не мога да си избера едно единствено място! Бих живяла навсякъде по малко, за да мога да усетя и видя всичката красота по света. Но не като туристическо пътешествие, а наистина да живея там, да се потопя в света на различните народи, да опозная езика и традициите им...не знам дали един живот ще ми стигне обаче за това :)
weronicka, 26.01.2015 | 23:20
България! :)
Юлияна Станимирова, 24.01.2015 | 17:24
Мадагаскар
Marieta Ivanova, 24.01.2015 | 16:36
Бих се преместила да живея в Италия.
Dilyana Vasileva, 24.01.2015 | 16:07
Бих искала да се преместя да живея в друга част на страната ни - извън София, в Балкана. Не милея за други страни.
Янка Иванова Чанкова, 24.01.2015 | 12:49
Бих се преместила да живея в слънчева Италия- Тоскана.
Aksiniq Danailova, 24.01.2015 | 10:18
Искам да живея в някоя топла и слънчева страна, близо до морето. Много ми харесва и бих живяла в Испания.
Надя Ангелова, 23.01.2015 | 19:20
Бразилия
Stanislava Tulilova, 23.01.2015 | 15:23
Русия
Galli Sto, 23.01.2015 | 06:27
Сингапур, това е моя избор. Вечно лято,екзотична атмосфера, невероятна флора и фауна и подреденост.
Елена Балтова, 22.01.2015 | 22:13
Индия!!!
Александрина Терзиева, 22.01.2015 | 20:56
Бих се преместила да живея в Канада.
Kartofka Kartofkova, 22.01.2015 | 11:44
Монако ми звучи добре :)
Сияна Николова, 22.01.2015 | 11:11
Не бих се преместила да живея в друга държава за постоянно.
Айлийн Дрикова, 21.01.2015 | 22:24
Ако можеше да избирам щях да се преместя в Турция.Обичам тази държава,обичам Истанбул,обичам мирисът на Босфора и пресните гевреци покрити със сусам.Несравнимият чай и всички онези истории и съдби, докоснали всеки един чужденец,превърнали се в част от този град.Един многомилионен град с великолепна история.
Lili Mladenova, 21.01.2015 | 22:18
В САЩ, но в по-спокойните щати.
Antoaneta Teofilova, 21.01.2015 | 21:59
Аз бих се преместила да живея в Италия!
Пенка Богоева, 21.01.2015 | 21:58
Бих се преместила да живея в Хърватия.
Емил Митев, 21.01.2015 | 21:45
Австрия
Женя Терзиева, 21.01.2015 | 21:44
Бих се преместила да живея в Англия
Катя Вълчева, 21.01.2015 | 21:41
Бих се преместила да живея в Италия заради природата, културата, храната и хората.
Марина Георгиева, 21.01.2015 | 21:09
Италия, и по-точно в Сардиния!
Стоян Христозов, 21.01.2015 | 21:06
Тайланд!
Katya Dyankova, 21.01.2015 | 18:57
В Нова Зеландия, при хобитите ;)
Kristiana I. Lambova, 21.01.2015 | 18:25
Аз бих се преместила да живея в Австралия.
Абонирайте се за нашия бюлетин