Чиракът на магьосника – книга за индийската магия - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Чиракът на магьосника – книга за индийската магия
Автор: Peika.bg
Чиракът на магьосника – книга за индийската магия
Снимка: Thinkstock/Guliver

Невероятна книга, която да прочетете преди за заминете за Индия. И след като се върнете оттам. Страница след страница, тя не ви оставя, докато не достигнете края.

Един афганистанец, израснал в Англия, заминава за Индия, за да се учи на магия. Среща се с най-великия учител и животът му се преобръща с главата надолу. Налага му се да се справи с мистериозни мисии и задачи, да мине през различни етапи на екстремно умствено и физическо натоварване и да скита из цялата страна в търсене на отговори.

„Чиракът на магьосника“ на британския писател Тахир Шах показва Индия, каквато никой досега не е показвал.
Тахир Шах е автор на 15 книги, много от които хроники на пътешествия в непознати земи из Африка, Азия и двете Америки. За него най-важно е да разкрива потайностите на местата, из които пътува. Не обича изтърканите туристически маршрути, предпочита пред известните забележителности, да седне в някое кафене и да наблюдава живота.

Прочетете откъс от „Чирака на магьосника“ (издателство Барака), а в края научете как да спечелите книгата!

*

Шофьорът рязко изви кормилото на рикшата надясно. След миг спряхме пред „Кинари базар“. Малък тих пазар, където предлагат брокат за сватба, сърма и гирлянди от банкноти рупии. Във въздуха около щандовете витаеше празничност. Пазарът е пълен с щастливи хора. Потупах шофьора по рамото и го попитах дали наистина точно на това оживено място се намира най-прокълнатия, най-злощастния хотел в цял Делхи. Шофьорът се уви още по-плътно с одеялото и сериозно кимна. После се наведе колкото можеше по-напред и посочи нагоре.

Надвесен над южната страна на пазара се намираше занемареният хостел. Ръждясала табела тръбеше невероятно неподходящо и оптимистично име - хотел „Блаженство“. По стените му имаше гущерово зелена слуз, прозорците бяха изпочупени, а вдлъбнатият му покрив бе дупка до дупка. Проклятието на разорение и катастрофа бе надвиснала над мястото като мъртвешки саван. На такива места по време на чума слагат кръст с кръв на вратата. Само дето нямаше и врата. Тръпки ме побиха, докато оглеждах жалкия приют. Шофьорът очевидно бързаше да се махне от тук, защото вече бе разтоварил багажа ми. Платих му и оставих щедър бакшиш. Справи се много добре човекът.

Шокът при вида на хотела не ме остави и вътре. Подът, който бе доста под нивото на улицата, бе наводнен с най-малко с две педи вода, може би в резултат от спукана тръба. Нагазих. Стълби с петна от повръщано водеха към рецепцията, която бе преместена на третия етаж. Събрах всичкия си кураж и се качих. Стените бяха покрити със сажди от пожар. Дъските на пода бяха меки като мокра глина. Задушавах се от смрадта на удавени и разлагащи се плъхове.

Излегнат в ракитов стол, управителят си ровичкаше из зъбите с клечка от нийм*.

[*Нийм - Познато е в Индия като: „свещено дърво“, „лекуващото всичко“ , „аптеката на природата“. Има антивирусни, противогъбични и антибактериални свойства, притежава способността да унищожи патогенните бактерии и паразити в червата.]

Имаше много къса кестенява коса, а лукавите му очи не вещаеха нищо добро. Представих се, казах, че съм чул добри неща за мястото. Мъжът затъкна вейката от нийм в дупката между предните си два зъба. Знаеше, че лъжа, защото му бе известно по-добре отколкото на мен, че нямаше как да съм чул нещо свястно за хостела.

- Имате ли астролози тук? – попитах сърдечно.

- Нито един – дойде отговорът.

- Имате ли стая за няколко дни?

- Защо не?

Хотел „Блаженство“ - напълно безрадостно място с надигащ се прилив, насърчаваше своите посетители да прекарват дните си навън. След ужасната нощ, прекарана в стая номер 2, дори маниак би решил, че няма нуждата от повече самонаказание. В най-тъмната част на нощта можех да чуя как оцелелите от наводнението плъхове гризат хлебарки пред стаята ми. Дървениците щъкаха из затворническото одеяло и се угощаваха с чуждестранната кръв.

Управителят бе излъгал, че хостелът е празен. От миниатюрната стая срещу моята на пресекулки долитаха стонове на пристрастен към хероина. Докато минавах на пръсти покрай стаята на нещастника и се приготвях да нагазя в наводнението, се зачудих дали това не е свърталище на почитатели на дрогата.

Да не беше жизнерадостната атмосфера на „Кинари базар“, на мига щях да се омета от тук. Но улицата приятно ме разсейваше от реалността в стая номер две. Невероятните сергии преливаха от цветни орнаменти. На една имаше купчини черешово червени найлонови знаменца на гирлянди, кокосови орехи и кошници с розови цветчета. Друга предлагаше планини от розови балони във формата на Ганеша – бога-слон. Ароматни пръчици от сандалово дърво пушеха в специални поставки и гонеха мухите. Богати брокати и стъклени гривни, пликчета с мехенди [паста от къна, лимонов сок, етерично масло за рисуване на татуировки с къна по кожата], къна на прах и сребърно ламе блестяха на яркото декемврийско слънце.

Зад оживения „Чандни Чоук“, който се намира точно до болницата Джайн Бърд, поседнах в чайна на открито и загледах преминаващия край мен свят. Млад сервитьор ми сервира чаша сладък чай-и-сабс. Отпивах от освежаващото питие и разглеждах кипящия от живот Стар град. Велосипедисти и рикши препускаха напред и се стрелкаха из задръстването като грабливи птици. Група жени минаха край мен, олюлявайки се под тежки кошници с риба на главите си. Прокажен слепец, воден от дете, просеше. Минаваха улични търговци и предлагаха химикалки, памучни бърсалки, парти-шапчици от крепирана хартия и китки замбун.

Когато си поръчвах втора чаша чай-и-сабс, до чайната се приближи западнячка на средна възраст. Яка от цяла лисица я предпазваше от зимния студ. Около сложната й фризура от изрусени къдри бе увит шал с щампи на „Гучи“. Седна на стола срещу мен. Тенът й бе анемичен, лицето уморено и изпито. Зачудих се какво прави една добре облечена дама в предпочетената от мен така обикновена чайна.

Без да чака поръчката й, сервитьорът, който явно познаваше жената, наля чаша чай и й го поднесе. Изправих гърба си и се опитах да излъчвам достойнство. Без да ме погледне дамата поведе разговор с мен:

- Идвам тук всеки петък – каза тя със силен, непознат акцент. – Защото обожавам мюсюлманския призив за молитва. В Москва такова нещо не можеш да чуеш. Толкова е романтично. Обожавам го, разбирате ли? Обожавам го!

Извади пакет американски цигари от чантата си и запали. След което, с театрално жестикулиране през дима ми разказа защо е дошла на субконтинента.

Там, откъдето идвала тя, нямало достатъчно хирурзи, частни клиники или човешки черни дробове. Индия пък, от друга страна, имала много способни хирурзи, няколко изключителни болници и най-важното – редовни доставки на черни дробове.

- Да намериш добър пресен чьорен дроб е проблем в Русия – каза тя мрачно.

- Така ли?

- Сочен, нежен чьорен дроб е чудесно нещо – продължи тя, като облиза устните си като гладен борзой.

Бях принуден да се съглася, че приемаме нашите черни дробове за даденост и се надявах, че можем да сменим темата с някоя не тъй страховита...

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Чиракът на магьосника“ на Тахир Шах.

Как?

Отговорете в коментар под статията тук: Къде се крие магията на Индия?

Един от отговорилите ще бъде изтеглен в жребий. Името на печелившия ще обявим на 22 юни във фейсбук страницата на Peika.bg.

Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Milena Dimitrova, 21.06.2015 | 21:20
Магията на Индия се крие в самата магия, в невидимото, в дълбокото, в безметежността на тази страна.
Антоанета Димитрова, 18.06.2015 | 13:36
Има ли нещо е Индия, което да не е магическо?! От аромата на подправките и маслата, зашеметяващите цветове и багри в индийската култура чак до духовната мъдрост и себеотдаването към боговете!
Елена Грозданова, 17.06.2015 | 17:10
В пленителният колорит, уникалната култура и духовност!
Юлия Карайкова, 16.06.2015 | 11:12
В културата.
Жанет Николова, 15.06.2015 | 17:26
В културата и религията на народа.
Надя Славова, 15.06.2015 | 17:13
В дълбоката духовна мъдрост и благодарност на нейния народ.
Марияна Георгиева, 15.06.2015 | 17:00
В тайнството.
Абонирайте се за нашия бюлетин