Да караш 6500 км колело, за да спасиш дете - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Да караш 6500 км колело, за да спасиш дете
Автор: Peika.bg
Да караш 6500 км колело, за да спасиш дете

Велизара Стоилова е усмихнато момиче на колело. 

>

>

За разлика от повечето усмихнати момичета на колело, тя има пред себе си 6500 км за изминаване и кауза, заради която е решила да измине пътя от Лисабон до София на две колела. Каузата е да се помогне на едно сладко 10-годишно детенце – нейната братовчедка Алекс, която трябва да преодолее Саркома на Юнг - рядък тип рак на костта.

Маршрутът преминава по бреговата ивица на Европа - предимно Средиземноморието, а пътят, разбира се, е пълен с интересни срещи и нови приятели.

35020

Ето какво ни разказа Велизара, която вече е на път, а това е първото й пътешествие с колело на дълга дистанция. При това какво - приключение с кауза!

- Как минава един колоездачен ден по трасето Лисабон - София?

- Всеки ден се опитвам да стана рано и да съм в движение около 8:00-9:00 часа.Събирам палатката, натоварвам колелото, спирам на бензиностанция за едно бързо кафе и импровизирана закуска. След това карам до обяд, хапвам нещо (вегетарианско) от супермаркета, после карам, докато има дневна светлина/е достигната крайната цел/ имам сила. Намирам подходящо закътано местенце за палатката, хапвам вечеря и лягам.

35023

- Има ли нещо по пътя, което те изненада?

- Това, което ме изненада досега, е гостоприемството на непознати хора, които искат да помогнат за каузата.

- Защо избра преход тъкмо с колело?

- Защото е прекалено голяма дистанция за ходене, а не би било предизвикателство, с което и да било друго превозно средство. Аз и не мога да шофирам така или иначе. Преди пътуването никога не бях карала колело на дълги дистанции.

35019

35017

- Кое беше последното приключение, което ви се случи по пътя?

- Последното приключение включва едно изоставено куче, на което аз и Ники (фотографът, който ме придружаваше в първите две седмици) се натъкнахме в Андалусия.

Кучето се луташе по пътя и беше покрито с кърлежи. Отначало бягаше, но после си ме хареса и се гушна в мен. Решихме да го вземем с нас и да му намерим помощ. Сложихме го в раницата ми и закарахме с него.

35021

Големия проблем беше че беше вече вечер, бяхме на 10 км от най-близкото село и духаше ужасно силен насрещен вятър, а и допълнителния товар от кученцето правеше карането почти невъзможно.

Най-накрая успяхме да стигнем един крайпътен ресторант, където намерихме едновременно антипаразитно вещество, храна за кучето и един господин реши да си го осинови.

Ако сте съпричастни с каузата и пътешествието, следете какво се случва тук или я подкрепете тук.

35024

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин