Да почукаш на портата на Меджиди табия - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Да почукаш на портата на Меджиди табия
Автор: Даниела Карастойкова

Турският форт „Абдул Меджиди” или Меджиди табия е единствената добре запазена турска крепост на българска територия. Намира се южно от Силистра и до нея се стига по пътя за Шумен, като се завива наляво преди село Калипетрово. Щом стигнете до телевизионната кула, ще се ориентирате по-точно по указателните табели за крепостта.

Крепостта е най-добре запазеното от шест съоръжения, част от османската укрепителна система, използвана по времето на Кримската война (1853-1856 г.), както и в последвалата Руско-турска война. Неслучайно Меджиди Табия е включена в Стоте национални туристически обекта на България.

Трябва да знаете, че пътеките във вътрешния двор на крепостта са калдъръмени и токчетата са недопустими. Ако предварително сте наясно с историята на този туристически обект, гид не ви е необходим, но пък винаги има още някоя любопитна история или легенда, която е хубаво да научите. Крепостта е отворена за посещение целогодишно между 8 часа сутринта и 8 часа вечерта, като входът за възрастни все още е само 2 лева.

Веднъж застанали до тежките крепостни порти с железни катинари, трябва да почукате (такова е указанието на табелата) и ще ви посрещнат в административната сграда. Точно тук се намира екскурзоводът, който ще ви разкрие историята и предназначението на всяка отделна част от крепостта на няколко езика. Отвън гледката е внушителна – шестоъгълна крепост, с височина около 8 метра и съвсем в духа на отбранителните традиции – заобиколена с ров, служеш като препятствие и маскировка.

Основната роля на Меджиди табия е била да осигури допълнителна защита на крайдунавските градове, тъй като реката по това време е северна граница на Османската империя. Ще се почувствате по-добре, ако разглеждате табията като пример за военно строителство (по идея и планове на немски инженери), а не като препятствие пред чаканите от българския народ руски освободители.

Точно срещу административната сграда се намират бившите казарми. Всъщност спалните са едно огромно помещение, разделено със сводове на отделни ниши. Тук е подредена музейната експозиция. Докато разглеждате оръжия от различни епохи, екскурзоводът ще ви разкаже за султан Абдул Меджид, инспектирал лично строежа на крепостта през 1847 г. и дал името си на военното съоръжение.

Ще разберете още, че строителите са около 300 българи, принудително доведени от района и от Дряновско. Жалкото е, че след като изградили Меджиди табия между 1841 и 1853 г., били пратени на заточение, за да не издадат никому тайните строителни планове. По същата причина в Цариград е бил обесен комендатът на строежа Али паша, извикан там, за да получи своята награда за добре свършената работа.

След прегледа на пушки, револвери, ножове и оръдия, следва последната музейна сбирка. В крайната ниша са подредени униформи от различни родове войски и тук е мястото за следващата славна военна история. Фортът е изиграл важна роля при битката за Силистра през Кримската война. Любопитната информация за тази битка е, че в нея е участвал руският писател Лев Толстой.

И ако в бившите спални помещения сте се чувствали комфортно, не е така при следващия етап от обиколката. А той е затворът за непокорните войници и за пленниците. Тук вече снимането е разрешено, но пък не е толкова интересно като оръжейните колекции. Килиите са намират на самата крепостна стена. Следва „разходка” до барутния погреб и преминаване през тясно и тъмно тунелче около бункера. Вече запознати с вътрешната част на крепостта, можете да се насладите на зеленината отвън, да се снимате до някое от множеството оръдия и да оцените панорамната гледка, която се открива от хълма.

Полезна информация: Най-близките места за преспиване са хотелите в Силистра.

 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин