Да живееш в Индия - през погледа на една българка - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Да живееш в Индия - през погледа на една българка
Автор: Ванина Хаджиева
Да живееш в Индия - през погледа на една българка

След като ви разказа какво е да попаднеш в Индия за първи път, Ванина Хаджиева ще ви опише какво се случва, когато се пренесеш да живееш там.

>

>

Година, след като се бях завърнала от пътуването си до Индия, поех по същия път, но този път, за да поживея там. Вече знаеща къде отивам и какво ме очаква, съвсем подготвена.

Казват, че за да усетиш атмосферата на един град, са ти нужни или седем дни, или над три месеца. За Индия това със седемте дни обаче не важи. Необходими са ти повече от три месеца, за да се отърсиш от шока. Да разбереш, че като погледнеш надолу винаги ще бъде мръсно, че винаги ще си заобиколен от много хора, че винаги просяците ще те дърпат, искайки милостиня и че почти никога няма да видиш синия цвят на небето, защото смогът няма да ти позволи. Статистиките са наистина плашещи, когато става дума за това колко десетки пъти над нормата е замърсяването на индийския въздух.

В Индия живеят както най-бедните хора на земята, така и най-богатите. Наистина бедните са толкова бедни, че каквото и да кажа би било малко. За богатите важи същото. Хора, които трудно можеш да срещнеш по улици или магазини, но хора, за които се носят легенди. Хора, които прекарват в родината си само няколко месеца, в най-благоприятното време от годината. А когато атмосферните условия не са по вкуса им, те просто заминават за някоя от вилите си из Европа.

Празниците в Индия

Както всичко останало, така и обичаите и празниците в Индия са съвсем различни и много интересни. Много радостно се празнува Холи, който символизира края на зимата и представлява стрелба с бои. Нещо като да отидеш на пейнтбол, но е съвсем друго, когато това си е официален празник. Продават се специални водни пистолети и бои, а тези, които не могат да си го позволят, просто пълнят балони с оцветена вода и така почитат празника. Дни наред след това хората ходят с изпръскани в ярки багрила дрехи.

Най-радостно обаче се празнува Дивали – празникът на светлината. Дни преди това в дома ни започват да се получават кошници с плодове, храни, лакомства и ядки от познати и непознати индийци. Така те приветстват и поздравяват за празника си. Пазарите се изпълват с десетки видове фойерверки, бомбички, пиратки, лампички и пр. Предупредиха ме около този празник да огранича излизанията си на обществени места, където се събират много хора – обикновено тогава ненадейно избухват бомби и отнемат живота на много хора - терористични атаки. В навечерието на Дивали започва силна пукотевица, която е само подготовка, за случващото се на следващия ден. С Дивали се ознаменува завръщането на Рама в неговата столица след дългото изгнание. На този ден хората запалват в домовете си лампички, чийто пламък символизира душата, която искри ярко, когато е свързана с Бог. На този ден е традиция да се играе хазарт. Има големи тържества, а домовете на богатите се превръщат в игрални зали - просто традиция. Дни преди празника по всички медии вървят кампании за ограничаване на бомбичките, които често са самоделни и опасни - причиняват наранявания, пожари и замърсяване на така или иначе мръсния въздух. Разбира се, резултат от тези кампании няма. След края на Дивали смогът в Делхи е по-гъст отвсякога.

Освен на такъв тип национални празници съм присъствала и на няколко сватби, където ритуалите са толкова дълги, че ти идва малко в повече, но съм щастлива, че съм имала възможността да ги видя. Всичко е толкова различно - от това, че врачка определя кога за младата двойка е най-подходящо да встъпи в брак, преминавайки през многобройните ритуали и празненства между годежа и сватбата, до появяването на младоженеца на бял кон и пъстроцветната булка, която е далеч от европейските ни разбирания. И тук нека кажа нещо, което като че ли възниква винаги на първо място като въпрос като се заговори за сватбите в Индия. Да, все още там съществуват уредените бракове. Причината - богати се женят за богати, бедни за бедни. Същата причина, която е била и преди векове. Може би сега с тенденция за промяна, на едно по-модерно мислене, но в никакъв случай това не е изкоренено, нито е художествена измислица.

Интересният живот в Индия

Животът в Индия ми предложи толкова интересни неща... От това да се возя на камили и слонове, треперейки дали няма да падна, до това да разбера, че има професия чистач на уши. От това да консумирам храна със зелен сос с ръце до това прическата ми във фризъорския салон да се прави от двама души - един, който държи сешоара, и другият, който я оформя. От това да хапвам в Макдоналдс Big Maharadja Mac (Big Mac) до това да изрисувам ръцете си с къна и да нося бинди... Да се пазаря като пазарувам, да се пазаря, качвайки се в такси... Все неща непонятни за нашите географски ширини.

Разбира се, не искам да оставя грешно впечатление, че няма нормални магазини, бутици, молове, фризъорски салони, хотели, ресторанти и пр. Има ги в изобилие, с огромни размери и с доста по-добро обслужване от това, което сме виждали в Европа. Но това не е истинската Индия и не е за всеки. Това е за туристите и малкия процент богаташи.

Казват, че човешките същества са толкова приспособими, че могат да се адаптират към всичко, колкото и да е различно и шокиращо то. И наистина, след известно време човек свиква и със заобикалящата го мръсотия и с „аромата”, и със самия толкова различен начин на живот. Не можах да се примиря с това, че те изхвърлят боклука си на улицата, но свикнах, че той просто е там и никога няма да изчезне. Така свикнах, че все едно цял живот бях живяла по този начин. Именно тогава преоткрих Индия. Тогава, когато приех нещата за даденост и успях да видя красотата й. Тогава, когато си дадох сметка какъв живот имам, какво притежавам и го сравних с безръките деца, с осакатените старци, с прокажените. С тези, които се влачат по тротоарите с една-единствена молба - купичка ориз, защото от това зависи животът им. А аз бягам, страня от тях, защото те са мръсни и неприятни. Но какво съм аз повече от тях? Изкъпана, сресана и добре облечена. Или просто облечена. Защото съм имала този шанс, а те са го нямали. Но прави ли ме това нещо повече от тях? Започнах да си задавам въпроса не седя ли аз по-долу от тях, подвластна на материалното и дребните си радости в живота. Чудесна външна обвивка, но има ли нещо отвътре?

Започнах да се вглеждам все по-често в хората. Имах тази възможност, защото останах една година. Гледах хората около мен и исках да бъда като тях. По някакъв начин да се науча да бъда като тях - спокойна и щастлива. Те нямат нищо, а са толкова спокойни, че това тяхно спокойствие може да те изнерви... Как го правят? Вродено ли е това или може да се придобие? Дали това е резултатът от вярата и смирението? Повечето индийци и днес се стремят да живеят в равновесие както с околните, така и със самите себе си. Всеки търси хармонията и вярва, че ще я постигне като се подчини на естествения ред на нещата. Малко са хората, склонни да проявяват алчност или жестокост. Според хиндуистката вяра добродетелта се състои в придържането към ролята, която ти е отредена на този свят. Трябва да се стремиш да бъдеш добър в това, което си, да следваш своя собствен път, без да се опитваш да приличаш на другите. Без злобата и завистта към другите, към това, което притежават или са постигнали. Искаше ми се да си "открадна" малко от тези хора, да си взема една малка частица от тях, която да нося винаги със себе си и която да ми напомня винаги за тях. За техния живот и техните очи. Никога няма да забравя тези очи, те ме впечатлиха и очароваха толкова много. В тях няма суета, предразсъдъци, ненавист. Очи, искрени и чисти, като погледа на малко дете. Тези хора и техните очи ме промениха. Аз се върнах в България различна и при всяка отдала ми се възможност посещавах Индия отново.

И всеки път тя имаше с какво да ме изненада, какво да ми покаже и с какво да ме заплени отново. И винаги, когато някой прояви интерес да посети индийската държава, казвам, че там не е за всеки. Ако някой очаква лукс, блясък и чистота, просто мястото му не е там. В Индия блясъкът е в очите, чистотата в душите, а луксът... луксът не е за Индия.

*

Текстът е изпратен от Ванина Хаджиева за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин