Димитър Иванов: Поверително от бъчвата - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Димитър Иванов: Поверително от бъчвата
Автор: Мария Ангелова

Първия път, в който видяхме Митко Иванов, той беше облечен като Капитан Джак Спароу и се люлееше на корабно въже насред морска буря... над сцената на Столичния куклен театър. Отдавна не бяхме попадали на толкова забавно куклено представление за възрастни като „Разкази от бъчвата“. И затова се срещнахме с Митко да го питаме за приключенията, за нещата от живота и за това защо идеалното пътуване започва с проблем с колата.

Първо няколко въпроса от „Разкази от бъчвата“. Какво му трябва на един истински мъж?

От пиесата ли да отговоря? Аромат на барут и опасности, блясъка на блъскащи се една в друга саби... Хаха... На един истински мъж му трябва една истинска жена. Намери ли си истинската жена и приключенията, всичко се нарежда.

Какво се случва с човек, когато стигне дъното на бъчвата?

Опиянява се от утайката. Като стигнеш дъното, има два варианта – или си оставаш там, защото е един вид удобно, или драпаш нагоре да излезеш от утайката и да се смесиш с виното.

Разкази от бъчвата“ е дебютният ти моноспектакъл, а играеш шест роли. Как така?

Ами то е нормално за кукления театър. Както и в други пиеси, имаш няколко образа. А това, че съм сам – нямаше как, бюджетът не го позволява.

Ще има ли продължение?

Официално днес го написахме, сега чакаме редакцията и, живот и здраве, ще се появи. Кога – не знам. Защо – знам.

Коя е жената с главно М?

Моята.

Твоят герой обикаля света в търсене на приключения. А ти накъде би тръгнал в търсене на приключения?

Със сигурност ще е по-работа. Има ли работа при нас, със сигурност има и приключения. Новото си е приключение и всичко ново е добре дошло, защото те държи в готовност. Иначе свикваш, ставаш инертен. Дори така с Жената с главно М просто някой ден решаваме накъде да тръгнем – със затворени очи върху картата. И това те държи жив.

Какво включва идеалното пътуване за теб?

Проблем с колата – така започва. 300 лева даваш на майстор, за да ти смени горивната помпа и да се окаже, че въобще не е тя проблемът. Тръгвайки, да спираш на различни места. Да ти свърши горивото някъде. Да срещнеш нови хора, да им помогнеш за нещо, което те искат да направят. А се оказва, че и въобще да не стигнеш накъдето си тръгнал, пътят е важен. Изпълнено с препятствия, които обаче се преодоляват. И после като разказваш какво си преживял, осъзнаваш, че е било наистина незабравимо.

Това ли е най-странното ти изживяване на път?

Не. Най-странното изживяване на път ми е... То аз всъщност не го помня. Бяхме в Кърджали на 8 декември и се събудих на връх Шипка, яхнал топ, пеейки песента „Купи ми, мамо, топ“.

Кое е първото нещо, което правиш, когато пристигнеш на ново място?

Тръгна традиция от Испания. Не да обиколиш катедралите – те са си там, а и за мен специално не са толкова интересни. Първото, което според мен трябва да направи човек, е да влезе в кръчмите, защото там са си местните хора и можеш да усетиш бита. В Испания докато другите обикаляха, ние ходехме от барче на барче да пием по една малка бира и да се срещаме с хора. Това е интересно на другата страна – хората. Да се смесиш с тях, а не да си туристът, който обикаля и снима. А за катедралите – и тука можем да шибнем една катедрала. Бате Бойко ще се постарае – не е казал народът, не го е направил.

Къде е пейката с най-прекрасната гледка?

Може ли два отговора да дам? Понеже съм от Димитровград, там има една много голяма пейка – над два метра висока, най-високата пейка в България. Качваш се по стълбичка, за да стигнеш до нея, зад общината се намира.

Другата – майка ми е от Кърджали, а баба ми живее в село Пчеларово, което е било гранична зона и в момента е единственото село без джамия в района. Над нашата къща има една поляна, където е имало наредени оръдия в миналото, и там има една малка пейчица. Много проста, с две големи греди и три напречни – от нея се вижда всичко наоколо. Това ми е най-любимата пейка – от нея се виждат детството, бъдещето. Там прекарвах най-много време в размисли за бъдещето си, там баба и дядо са ми разказвали истории, там сме се събирали с братовчедите на пикник. Най-интересното е, че откъдето и да погледнеш, дори от много далеч, пейката винаги се вижда.

 

Това интервю ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно вдъхновение за пътешествие и вълнуващо интервю!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин