Двама българи с колело из Полярния кръг - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Двама българи с колело из Полярния кръг
Автор: Peika.bg
Двама българи с колело из Полярния кръг
Снимка: Cycle Americas

Или двама българи разказват какво е да караш велосипед в Полярния кръг, Аляска

Преди време ви разказахме за невероятното приключение Cycle Americas, в което се впускат Вячеслав Стоянов и Яна Меламед – 60 000 км с велосипеди от Полярния кръг през всички държави в Северна и Южна Америка до самия край – огнената земя, Ушуая, Аржентина. По време на пътуването участниците ще спят на открито, сами ще готвят храната си и ще разберат какво мислят хората зад Океана за околната среда.

Експедицията вече започна, ето първите разкази:

35667

Първите километри са много сладки. В пустошта сме, а около нас кипи живот. Предимно пернати, но пък дигат шум за цяла армия чубаци. Виждаме и една кафява лисичка да се лута по поляните.
Има нещо много приказно в това място, сякаш някаква особена романтика се носи изпод пропукващите се ледове на замръзналата река. Имам чувството, че сме само двамата на този свят и никога не е имало други хора.
А колкото до пътя, той си е пушка. Нямам никакви дупки или липси, на места става адската кал и се налага да бутаме, но няма проблем. Рабираме, че сме тръгнали точно навреме. Единствено влагата и студът ни развалят идилията.

Спираме за по един топъл бульон, който в този клинч ни се струва, като течно злато. Макар че слънцето не залязва, полярната нощ си е нощ. Това ни подсеща, че е добре да започнем да се оглеждаме за подходящо място да си опънем катуна. Все пак ще е по-добре през студените нощи да сме в пухените чували на завет в палатката, а през деня да пътуваме. 

Намираме супер място и бързо се организираме. Накрая цялата храна слагаме в чувал и заравяме под купчина камъни на 150 м от палатката. Поръсвам отгоре с лют пипер в случай на мечки гризли. Написах си домашното добре преди да тръгнем и изчетох всякаква литература по въпроса с мечките в Аляска. Тук в пустошта също ги има заради северните елени и човешкия боклук. Това звучи много тъжно, превърнали сме тези възхитителни животни в клошари, нуждаещи се от боклука ни, за да оцелеят. Да се върнем на лютия пипер, лютото е единственото нещо, което мечките не понасяли.

35666

И така с надеждата, че времето се затопля, защото сме 50 км по на юг и си лягаме да спим в 5:30 сутринта.

След два часа се събуждаме от преминаващите камиони. Чувстваме се свежи и решаваме да продължаваме на юг. Излизаме от палатката и виждаме, че времето се е скапало тотално, дотук с илюзиите ни, че става все по-топло. Духа силен вятър и вали сняг, също така някаква мъгла се претъркулва от време на време. Оставаме в убежището си, не можем да рискуваме да премръзнем или да бъдем отнесени от камион в лошата видимост.

35672

Пътят е много лош и се притесняваме да не счупим колелата преди още да сме стартирали. Супер тегаво се кара по тази така наречена магистрала. Максимална скорост тук е 15 км/ч и то не навсякъде, макар че е права отсечка. Срещаме всякакви животни днес. Първо виждаме едни, които са нещо между бизон и вол. Заварваме ги по време на дуел с рога за правото си да оставят поколение. Малко по-надолу по пътя от двете ни страни препускат стада северни елени. Макар че са огромни, са много пъргави и не вдигат никакъв шум. От време на време доста ги смущаваме с присъствието си и се юрват да бягат през пътя, за да се спасят.

Идва моментът, в който всички страшилища на 24 колела, с които се разминавахме в насрещното, започват да се прибират.

35670

Спираме от време на време, за да ни задминават. Всички много ни се радват и ни махат или поздравяват с мощните си клаксони, размахвайки вдигнати палци. Харесва ми как положителната енергия от хората ми вдъхва сили за следващият баир. Един шофьор даже спира, за да ни подаде вода, портокали и една огромна шоколадова бисквита. Това е страхотно. В това пликче бе всичко, от което имахме нужда в този момент. Витамини, енергия и вода (нашата бе замръзнала отдавна). Така неусетно стигнахме до по-топли равнини, където свалихме няколко ката дрехи. Даже имахме честта да видим самото слънце, което най-накрая се показа, за да ни стопли и да размрази водата ни. Толкова е готино, че спираме за обяд и кафе.  

35668

Следете в Peika.bg приключението Cycle Americas.

Цялото пътешествие Cycle America се очаква да продължи до 2017 г., можете да го следите тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин