Вячеслав Стоянов е изминал толкова хиляди километри с велосипеда си, колкото някои от нас не могат да си представят да изминат през целия си живот. Въпреки че до преди няколко години е бил просто „редовен гражданин с автомобил“, днес има зад гърба си пътешествия и приключения на колело, за които искрено да му завидим. Обиколка на крайбрежието на Средиземно море, обиколка на крайбрежието на Черно море, а скоро и пътуване през Северна и Южна Америка - Вячеслав ни накара да се замислим дали да не се метнем на велосипеда и да поемем надалеч срещу залеза...
Началото
Преди шест години Вячеслав работи в Бизнес парка в София и е, както самият той казва, „редовен гражданин с автомобил“. Докато стои в задръстване на кръстовищата, вижда как колоездачи се промъкват между колите и решава да купи първото си колело. Малко по-късно продава колата си и започва да прави преходи по 50-60 км през уикендите.
И ако любовта му към карането на велосипед е сравнително отскоро, тази към пътешествията е от много по-отдавна. Като малък прочита книга за един руснак, който е обиколил с колело Съветския съюз по границата. Това приключение му отнема 15 години, както и пръстите на ръцете и краката, които измръзват, докато преминава през Сибир. Тази книга събужда интереса на Вячеслав към пътешествията. Още от малък той мечтае да обиколи Средиземно море по брега. Но осъществяването на тази мечта се забавя - все си казва „догодина, догодина“ и... така минават 20 години.
Re-cycle
Когато започва да кара колело обаче, вижда много повече колко е мръсно, отколкото когато е в колата. Затова решава да направи PR акция, наречена Re-cycle (комбинация от recycle – рециклирам, и cycle – карам колело), за да привлече вниманието на черноморските държави към проблемите на крайбрежието. Целта: пълна обиколка на черноморското крайбрежие на велосипед за 45 дни, 6000 км, (около 130 км средно на ден). С две думи - комбинира пътешествието си с нещо полезно за обществото. По време на обиколката си на Черно море, развява българският флаг навсякъде и привлича вниманието на много медии и организации върху екопроблемите на морето. След като се връща в България, следва и обиколка на гръцкото крайбрежие със същата кауза. Черно море и гръцкото крайбрежие са всъщност тренировката му за по-сериозното начинание – обиколка по крайбрежието на Средиземно море.
Около Средиземно море на две колела
Когато най-накрая осъществява детската си мечта за обиколка на Средиземно море, избира за своя кауза два проблема – чистотата и развитието на велотранспорта. Според Вячеслав бъдещето е в придвижването с велосипед – хората по цял свят все повече слизат от автомобилите си и се качват на велосипедите и затова трябва да имат подходящи условия за това.
Средиземноморската обиколка е всъщност щафета с колела – хората се присъединяват към него и карат няколко дни, после на тяхно място идват други и така общо 5000 души от всички държави по средиземноморския бряг карат с него. Той посещава близо 500 общини, като се среща лично с кметовете.
Операция „Пустинна буря“
Две седмици Вячеслав кара през пустинята Сахара. Ако си мислите, че е въртял гумите в пясъка – не е. „То си има асфалт – хората свързват Сахара само с дюните и с камилите,“ казва и се сеща за забележителност, много по-значима от всеки дворец, кула или древен храм. „Когато бях там, имах късмет – видях дива камила албинос. Това е невероятна забележителност.“
Когато остава да нощува в пустинята, в радиус от 50 км наоколо няма жив човек. „Малко е потискащо, ти си сам, няма никой друг. Чувстваш се като животно“. Казва, че идеалното пътуване включва идеалният приятел – най-добре любовен партньор, с който да споделиш всичко, което виждаш и преживяваш.
Преживява и пустинна буря – точно като по филмите, тъмен облак, идващ към него -“И си казваш край, дотук съм“. Вячеслав обаче кара колелото в бурята – слага очилата си за гмуркане, за да не му влиза пясък в очите и да може да вижда накъде кара, и продължава. Просто няма избор - този ден трябва да стигне до място с вода. Оазисите не изглеждат точно като тези по филмите – с палми и подобни холивудски екстри, казва Вячеслав. Има няколко оазиси с палми, но обикновено оазисът е малка къщичка със забита сонда, от която се черпи вода. Интересно е, че по принцип трябва да платиш за водата. Ако има буря обаче, получаваш безплатно подслон, вода и храна. Много хора чакат в тези къщички да свърши бурята.
Когато вижда къщичката, Вячеслав чука на вратата и вижда около 50 души вътре. По това време той е с голяма брада, косата му от вятъра и потта е разрошена във всички посоки, а като добавим и очилата за гмуркане – можете да си представите с какво недоумение са го гледали тези хора насред пустинята. След като му правят знак да влезе, той се връща да си вземе колелото и да го внесе вътре. Това предизвиква още по-голямо удивление: „Такова нещо там не се е видяло – с колело да се кара през пустинята в пясъчна буря“.
За багажа
Как се подготвя багаж за девет месеца и половина пътуване с колело? Теглото, което можете да носите на колелото е ограничено, всеки грам е от значение. Вячеслав проучва преди тръгването си какво ще му е необходимо, разпитва други пътешественици. Попитахме го какъв съвет ще даде на колоездачи, които за пръв път ще тръгнат на дълъг път на две гуми. „Най-важното е, че вие ще носите със себе си най-малко сто различни неща. Те ще бъдат минимум в два сака. Трябва да знаете къде какво се намира, да се организирате и когато нещо ви трябва, да си го вземете веднага. И няма нужда да вземате със себе си цялата къща. Една фланелка, един чифт чорапи, един къс и един дълъг панталон, удобни обувки и неща за хигиена. По желание – газово балонче, палатка, спален чувал и постелка“.
За физическата подготовка
„Аз се подготвях за обиколката на Черно море, като карах по 120 км на ден. Сега се старая да карам всеки ден по 50 км – от центъра на София до Вакарел е горе-долу толкова. Важно е да нямате мускулна треска, защото иначе на втория ден желанието ви умира заедно с появата на болките в гърба и на други места“. Вячеслав дава съвет от личен опит на начинаещите колоездачи – да не приемат като даденост километрите, които дава Google Maps. Според първоначалния план, направен в Google Maps, е трябвало да стартира от „Света София“ в Истанбул на 1 февруари и да финишира на 1 ноември 2010 г., а цялата обиколка е трябвало да излезе 23 000 км. Реално обиколката му излиза 32 000 км. Пристига всъщност на 14 ноември, но се налага да кара повече километри дневно, за да стигне навреме. Етапите от обиколката му са предварително уредени и затова няма как да изостава. Едно от най-важните неща обаче според него си остава нагласата, с която потегляте.
София на колела
През 2011 г., след завръщането си от обиколката на Средиземно море, Вячеслав организира веломаратон на България, за да привлече вниманието на българите към велосипедния транспорт. Идеята му е да се срещне с кандидат-кметове по време на предизборната кампания, за да може те поне да обещаят изграждането на велоалеи. Веломаратонът според него е успешен, защото организациите, които се занимават с проблемите на велосипедистите в България, са се почувствали по-силни. Много хора са се включили, а някои и за пръв път са си купили колело.
Всъщност още след завръщането си от черноморската обиколка той регистрира фондация, която днес организира ежедневно безплатни зелени и велообиколки на София за чужденци. Освен това всеки четвъртък при езерото Ариана се събират велоентусиасти, които правят обиколка на нощна София, а всяка неделя сутрин пак там започват последния ден от уикенда здравословно с каране в парковете на столицата.
Изводът
Обобщението, което Вячеслав Стоянов прави след разговора ни, звучи като предупреждение (или обещание): „Внимавайте с пътешествията, защото това е много силна дрога – ако почнете, няма спиране!“. Следващата му велодестинация е Южна и Северна Америка през 2015 г.
