Движението на горяните възкръсва в романа „Швеге“ от Тодор Господинов.
Десетки документи в архивите на Държавна сигурност, МВР и разузнаването на БНА разказват за движението на българските горяни през първите години на тоталитаризма. Движение, което и до днес остава най-масовата и най-продължителната съпротива срещу комунистическите режими в Европа, но остава непознато сред широката общественост.
Именно то се оказва в центъра на шеметния дебютен роман на бившия разследващ журналист Тодор Господинов – „Швеге“ – внушителен и безкомпромисен разказ за комунистическия терор и абсурдния живот в България след 1944 г.
Една вечер и глава, размазана на паважа…
Животът на Божидар Сарафов може би щеше да протече различно, ако не беше онази вечер, в която брат му е пребит до смърт при уж неизвестни обстоятелства, докато пренася чували с бюлетини. Въпреки че е обещаващ студент по право и слушател на лекциите по физика във факултета, Божидар, когото от дете наричат Швеге, се присъединява към група горяни и се оказва впримчен в неравностойна битка с режима с множество лица и репресивен апарат, който първо удря, а след това пита.
А по неговия бурен път оживяват лагерите, шпионите, двойните агенти, предателствата, терорът, но и любовта….
Базирайки историята на редица истински събития – като атентата срещу Вълко Червенков, бягството на група българи с отвлечен самолет от летището в Бургас – както и през собствената си родова история, Тодор Господинов извайва със страст, хумор, а понякога и с гневна ярост скелета на болното и объркано време, люлеещо се между два коренно различни свята. А литературната измислица се оказва онова естетическо спасение, което омекотява бруталността на реалността.
В духа на „Власт и съпротива“ от Илия Троянов и „Когато капят кестените“ от Стефан Коспартов, „Швеге“ от Тодор Господинов преподава уроците на голямата история през съдбата на обикновения човек. На онези хора, останали безименни герои, опълчили се срещу лъжите на един жесток режим с единственото оръжие, което притежават – вярата в човека.
Премиерата на „Швеге“ ще се състои на 16 февруари от 18:30 ч., в Patches Blues Bar (бул. „Прага“ 23), където думите ще разбият стената с китарите на Васил Първановски и гласа на актьора Благой Бойчев. А модератор на събитието ще бъде писателят Захари Карабашлиев.
Входът е свободен, а повече актуални новини за събитието може да следите тук.
Из „Швеге“ от Тодор Господинов
12.
В университета коридорите кънтяха. Студентите сменяха залите между лекциите и се сбутваха край отворените врати. Долу пред стълбите мярнах червена папка.
Радост!
Засилих се натам и блъснах крайното от три момчета, ко¬ито спореха за нещо до стълбите. Извиних им се. Папката пое надолу. На първото стъпало от площадката момичето се обър-на с лице към мен. Светлокоса беше като нея.
Но не беше Радост.
Асистентът по физика Крумов днес щял да си тръгва по-рано, подслушах го да обяснява пред лабораторията на друг преподавател, който стъпваше така, все едно марширува бавно.
Посещавах Юридическия като редовен студент и отделно бях слушател на лекциите по физика. Напъните ми бяха зара¬ди летенето. Исках да уча самолетостроене един ден. Правех чертежи, както ми беше показвал татко, по учебниците от Гер¬мания. Оттам малко понаучих немския. Снощи до късно мъчих едни задачи за изчисления на подемната сила при летенето, но не излизаха и това е.
Баща ми натискаше да запиша право, но честно казано – физиката ме влечеше повече. Говорехме по цели вечери. На¬края стигахме до това дали имам план.
Навеждах глава.
Тогава да съм следвал неговия. Той давал парите, а и зна¬ел по-добре. Блъскаше по масата и накрая аз ставах и трясках вратата. Не се разбрахме, крещяхме, но стана на неговата.
Той не се върна от фронта и две години по-късно запи¬сах да следвам в Юридическия факултет. Оставаше ми само да завърша. Ходех на лекции, но вечер четях и записки от ми¬налата година, даде ми ги един познат, който беше напуснал Физико-химическия факултет. Прехвърлил се във Военнотран¬спортното училище. Покривали му всичко – храна и дрехи. И общежитието му било осигурено, пък и работата сигурна по¬сле. Казах му да не ходи, да не им се продава, ама той нещо се беше смахнал.
Издебнах Крумов на излизане от аулата. Висок и леко прегъ¬рбен, вървеше наметнат с изтъркано по ръкавите и яката сако.
– Добър ден, извинете, другарю Крумов, може ли да ви по¬питам нещо, искам една консултация.
Асистентът спря, обърна се наполовина към мен и разсея¬но ми отговори:
– Бързам, колега, но все пак кажете.
– Не мога да реша едни задачи, чета вечер, но тези при¬мери от подемната сила са ми доста трудни. Подадох му една тетрадка и той, като вдигна очи към мен, без да задържа поглед, завъртя глава по листа.
– Вижте, колега, тези изчисления за подемната сила нямат нужда от моята консултация, а от задълбочено прочитане на уроците и решаване на задачи. Много от нещата ги има раз¬работени в сборници – махна с ръка без посока. – По прин¬цип подемната сила е много широко използвана в практиката и естествено, в авиацията, но възникването ѝ не подлежи на лесно и еднозначно обяснение. Води се сериозен научен спор от поддръжниците на няколко различни теории...
– Да, да, аз прочетох – системата от диференциални урав¬нения се състои от уравнение на движението и уравнение за непрекъснатост.
– На едно от упражненията преди седмица ги обяснявах – гледаше ме с любопитство, явно се забавляваше да отгатва по лицата на хората дали казват истината.
– Бях арестуван и не можах да дойда, съжалявам.
– Не ме спряхте да обсъждаме на двора политически теми, нали? – направи физиономия на дистанциран интелигент, роля¬та явно не му беше чужда. – Добре, чуйте ме, щом съм започ¬нал. Основни при подемната сила са три принципа – Законите на Нютон и особено вторият – принципът за запазването на масата и това, че налягането зависи от останалите свойства на потока, като например масовата му гъстота и термодинамично¬то му състояние, докато срезовите усилия са свързани с про-никване през гъстотата на въздуха. Прилагането на срезовите усилия към Втория закон на Нютон ни дава уравненията на Навие-Стокс. И тук, както правилно отбелязахте, става дума за частни диференциални уравнения. Но аз май се отплеснах. Потърсете и четете. Не ми губете времето, моля ви!
Усетих ушите си горещи. Местех чантата от едната си ръка в другата вече пети път. Наистина не наблягах достатъчно, а мрънках за помощ. Спрях и отстъпих крачка назад.
– Извинете, другарю Крумов. Не съм искал да ви губя вре¬мето. Ще прочета лекциите отново и ако се налага, пак ще се обърна към вас. – А вие защо се интересувате от тези проблеми? Вие не сте редовен студент по физика, нали?
– Да, идвам само като слушател, когато не съм на работа и нямам други лекции. Баща ми беше военен пилот, но загина във войната.
Асистентът гледаше леко встрани, поглаждаше се по бра¬дичката и не ме слушаше внимателно, но при последните думи се сепна.
– Съжалявам, моите съболезнования. Не ви отпращам, ще ви помогна, но моите основни занимания са малко по-различни, аз се занимавам с физика на електромагнитните явления. Есте¬ствено, тези задачи не са проблем. Мога да ги реша, като си припомня нещата, но вие трябва да ги решавате без проблем, за да продължите нататък в обучението си.
– Да, извинете още веднъж и довиждане.
Нямаше какво да ме съжалява. Тази показна учтивост само ме караше да се чувствам като сакато куче пред парче хляб. Ако не бях казал, че баща ми е починал, нямаше да ми помогне, така ли? Не бях прав, естествено. Човекът не ми беше длъжен за нищо.
Тръгнах да излизам от северния портал. При всеки глас на девойка и потракване на токчета тайно поглеждах с надежда да видя Радост.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
