Иран от морето до върха и от древността до днес (част 1) - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Иран от морето до върха и от древността до днес (част 1)
Автор: Peika.bg
Иран от морето до върха и от древността до днес (част 1)

В следващите редове ще проследите едно вълнуващо пътуване на Симеон Цонев.

Той ще премине през всякакви препятствия, ще изкачи връх Дамаванд, ще се разходи из улиците на Иран, ще срещне много местни, с които ще разбере тайните на страната, ще спи на всякакви места и ще дегустира местна иранска кухня. Затаете дъх и вижте неговото приключение.

Ден 1

Планът включваше пътуване с наша кола до Истанбул и полет от Истанбул до Техеран с ниско тарифната турска авиокомпания. Отне ни около 3 часа да преминем през целия Истанбул, защото попаднахме в час пик и имаше голям трафик. Паркирахме на паркинга „Експрес  парк”, който се намира на повече от 2км до летище „Себиха Гьокчен” , но на половин час има безплатно бусче от паркинга до летището. Паркингът  ни струваше 3 лева на ден. Имахме време да се разходим до близкия търговски комплекс преди полета.

Ден 2

Полетът трябваше да излети в  23.20 ч., но закъсня с повече от половин час, защото чакахме на опашка от самолети да излетим. Два часа и половина продължава полета до летище „ Имам Хомейни” в Техеран. Там висяхме час и половина за паспортна проверка, защото работеше само едно гише за чужденци. За това пък минахме без проверка на багажа. Човекът от рент-а-кар компанията ни чакаше на изхода на летището с  табелка с името на човека, който резервира колата за иранското ни приключение. Избрахме си автомобил  „Саманд” иранско производство от миналата година, който ни струваше 320 евро за 10 дни ползване. Пред  летището обменихме на черно по 200 долара за 9 000 000 реала, което е долу горе около официалния курс. После разбрахме, че сме допуснали грешка, но за това по нататък.  Потеглихме с колата рано сутринта в посока Каспийско море. Минахме покрай Техеран транзит, а по пътя през прохода успяхме да зърнем връх Дамаванд, който щеше да ни бъде цел след няколко дни. По пътя заредихме бензин 30 литра за 300 000 реала.  Към обяд стигнахме град Махмудабад и се настанихме в мотел Пумори, което ни струваше 30 евро за 5 човека на нощ. Изкъпахме се в Каспийско море и после полегнахме да си починем.

66734

Преди вечеря се разходихме из града, минахме през пазара, погледахме морето. Видяхме обичаят на местните да опъват одеяло до палатка и там да пият чай и да хапват.

66735

Това го наблюдавахме по тротоарите на улиците, които водеха към морето и по прашните отбивки по пътя през прохода. Вечеряхме пиле с ориз и безалкохолна бира с вкус на праскова, което излезе 12 лева на човек.

Ден 3

Сутринта тръгнахме от град  Махмудабад и около обяд стигнахме в село Полур. Настанихме се в хижата, която се намира на 2 км. от селото. Това е тъй наречения Базов лагер на връх Дамаванд на 2200м.н.в. Платихме по 50 долара на човек за разрешително за изкачване на върха, която такса важи само за чужденци. След това отидохме да обядваме в селото. Обядът беше 5 вида меса на шиш със зелени маслини в марината от зелени подправки, разбито крема сирене и туршия карфиол. Опитахме много популярната местна напитка „газиран йогурт”. Месото в Иран е много скъпо и този обяд ни излезе много „солен” 4 500 000 реала за 5 човека. По време на обяда се запознахме с три жени, които ни поканиха в тяхната къща на чай и кафе. Съгласихме се и отидохме. Къщата се оказа много хубава вила в град Дамаванд, който беше като оазис насред каменната планина. Почерпиха ни с чай и кафе, сладки и домашни круши. Говорихме си на дълго и на широко и си направихме  общи снимки. На тръгване си напазарувахме провизии за изкачването на върха. В град Дамаванд има много магазини за пчелен мед. На тръгване разбрахме, че пътя към село Пулор, място където щяхме да нощуваме, е затворен. Чакахме близо 3 часа. Там се запознахме с местно семейство, което ни почерпи с хляб, чай и диня. Тяхната дъщеря, очарователна девойка на 34 години, говореше много добър английски, с нея говорихме дълго и оживено. От предишните ми пътувания в чужбина знаех, че общуването с местни жители винаги е много интересно. Вечерта започна да става студено, а ние нямахме дрехи, защото бяха в хижата. Изведнъж настана суматоха. Нашите хора ни предупредиха, че трябва да заобиколим временната бетонна стена, която няколко местни се опитаха да преместят, след като си тръгна патрулката, но не успяха. Наложи се да се върнем по друг път и да караме известно разстояние в насрещното. Успяхме да се доберем до хижата по късни доби. Изкъпахме се и се приготвихме да спим. Тогава в спалното дойдоха двама местни, девойка и младеж. Момичето говореше отличен английски и естествено се завърза разговор за бъдещите ни планове за изкачването на върха. 

Ден 4

Сутринта закусихме и си подготвихме багажа за изкачването. С наетата кола изминахме 12 км. и я оставихме на паркинг. От този паркинг започнахме изкачването на връх Дамаванд. Малко преди лагер 2, установих, че съм без вода. От лагера си купих бутилка минерална вода 1,5 литра за 500 000 реала. Настанихме се в едно от помещенията в джамията Гусфанд Сара (Gusfand Sara) която е на  3 050 м.н.в. Тоалетната е външна. Нощувката е по 18 лева на човек. Лагера предлага всякакви екстри, но на доста висока цена. Хапнахме малко за обяд и тръгнахме нагоре по пътеката за лагер 3. След 30 минути заваля дъжд и се върнахме в джамията, където полегнахме на земята в спалните чували. За съжаление покрива на джамията прокапа на две места и докато съм спал ми е намокрил чувала. След обяд продължихме с почивката – любувахме се на слънцето, което изгря след дъжда и планината Алборз. От паркинга до лагер 2 предлагат джип за 20 долара, а от лагар 2 до лагер 3 предлагат муле за същата цена.

66733

Ден 5

Тръгнахме от лагер 2 за лагер 3, взехме разстоянието за 4 часа. Настанихме се в хижата Барга (Barghah) която е на  4 200 м. н.в. Пихме топъл чай и хапнахме топла супа. В момента в хижата правеха ремонт – лепят изолация и беше подготвена за ламперия. След като си починахме, направихме аклиматизационна разходка по пътеката за връх Дамаванд. Времето беше много хубаво. След обяд размекната почва и сипеите са подвижни и много ни затрудниха изкачването, две крачки напред и една назад. За това пък слизането по тях беше много забавно. Нощувката в лагер 3 е 8 лева. Тоалетните бяха на около 50 м. от хижата с много кабинки и достатъчно чисти.

66739

Ден 6

Събудихме се малко след 4 час сутринта. За разлика от друг път, когато съм спал на високо, този път успях да се наспя добре. Приготвихме се и към 5 часа тръгнахме към върха на челници. Небето беше пълно със звезди, което обещаваше добро време както твърдеше прогнозата. Началото беше добро, земята беше замръзнала и се вървеше лесно. Колкото по-нагоре вървяхме, ставаше все по-стръмно, имаше и сняг. Минахме покрай замръзнал водопад. Над 5 000 м. започна да се усеща голямата надморска височина, но все пак за 5,30 часа достигнахме връх Дамаванд.

66736

На върха времето беше ясно, но духаше бурен и студен вятър. Направихме си снимки със знамето. Снимахме отвора, който бълваше серен дим, чиято миризма ни следваше през целия път надолу. Слизането към лагер 3 също не беше лесно, на няколко пъти се подхлъзвахме и падахме в снега и размекнатата кал. Достигнахме лагера за 3 часа. Взехме си целия багаж и продължихме слизането към лагер 2, който подминахме транзит и слязохме до паркинга. Вечерта се настанихме отново в хижата, в базовия лагер. Нощувката е 12 лева с банята, която се плаща отделно, ако искаш. За радост в цялата хижа бяхме само ние. Сега за разлика от първия път беше чисто и подредено. За вечеря си направихме шопска салата и бъркани яйца. Сертификата за изкачването на върха струва още 20 долара.

Ден 7

Сутринта напуснахме базовия лагер. Минахме покрай столицата Техеран  и поехме по магистралата за град Исфахан. По път се отбихме да разгледаме село Абиянех, което е популярна туристическа дестинация.

66738

Привечер се добрахме до град Исфахан. Настанихме се в хостела „Darbkooshk Saray B&B”, който много ни хареса. Направихме нощна разходка до моста Си-о-Се Пол и обратно.

66740

Прави впечатление хаотичното шофиране без правила на местните. Много е опасно да се пресичат улиците на пешеходните пътеки. В града има много магазини за спортни стоки, а до тях има заведения за бързо хранене.

Продължението на статията и останалата част от приключението, четете в следващата част.

Автор: Симеон Цонев

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин