Луис Баш: На пътешествие до Чернобил - извън "отъпканите пътеки" Част 1 (снимки) - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Луис Баш: На пътешествие до Чернобил - извън "отъпканите пътеки" Част 1 (снимки)
Автор: Александра Любова
Луис Баш: На пътешествие до Чернобил - извън "отъпканите пътеки" Част 1 (снимки)
Снимка: Луис Баш

Срещаме ви с един пътешественик, който ще ви зареди с приключенски дух.

Едва на 24 г., а вече е обиколил толкова много и различни дестинации. Пътуването за него е начин на живот. Той обича странните, екзотични и различни места. Има собствен травел влог, в който публикува за своите пътешествия. Прави снимки, които сами могат да говорят и да разказват истории. Той цени всяка една минута и не иска да пропусне нищо - иска да разгледа, да види с очите си, да обиколи света. 

Здравей! Разкажи ни с няколко изречения за себе си. На колко години си, какво работиш?

Името ми е Луис. На 24 години съм, роден и отгледан в Лисабон (Португалия). Преди 3 години, отново през юни, се преместих в София. Работата ми е свързана с обслужване на клиенти във финансовата сфера. В свободното си време пътувам и пиша в травел блог.

Харесва ли ти да пътуваш? Как се запали по това?

Обожавам пътуванията. Мисля, че е важно да се научим да излизаме от зоната си на комфорт. Има толкова много неща и гледки, които да видим по света, че ще е жалко да ги пропуснем.

Аз започнах да пътувам на 17 г. Купих си самолетен билет и заминах сам за Швейцария. Това беше първата страна, която посетих. Към края на 2016 г. започнах да пътувам доста често. По време на пътешествието ми през пустинята Мухаве по пътя към Лас Вегас слушах песен, която се казваше "Pursuit of happiness" (преследване на щастието). Тя звучеше по радиото почти през цялото пътуване и от там дойде идеята за моето мото "Travelling in Pursuit of happiness" (пътуване в търсене на щастието).

64326

Обичаш ли екстремните спортове и дестинации? Защо избра да посетиш Чернобил и кога го направи?

Екстремните спортове ме карат да се чувствам жив. Пробвал съм много неща - скачане с парашут, гмуркане, офроуд в пустинята, каране на ски, сноуборд, мотокрос и други. Следващия месец обмислям да отида да се гмуркам в Черно море.

Относно Чернобил, обмислях да го посетя от много време. Трябваше да отида там още 2017 г., но плановете ми се промениха. Сега, когато имах цял месец отделен за пътувания, реших да започна моето пътешествие от Дания и то да приключи в Украйна. Разбира се нямаше как да посетя Украйна без да отида да видя Чернобил. Аз съм много по-заинтригуван от дестинациите, които излизат извън "отъпканите пътеки".

64324

Гледал ли си сериала за Чернобил? Повлия ли ти на решението да отидеш до там? Какво мислиш за самия сериал? Отразява ли обективно ситуацията?

Вече пътувах от няколко дни, когато за първи път чух за минисериала. Бях запазил билета си за Чернобил месеци преди филма да излезе. Гледах го няколко седмици преди да посетя мястото. Определено филма е страхотен и дава на хората различна перспектива за това какво се е случило през 1986 г., като съчетава реалност и фантазия в едно.

64323

Какво беше първото чувство, което изпита, когато пристигна? Имаше ли колебания и страхове?

Имаше доста повече хора и животни, отколкото си представях. Това беше първото нещо, което си помислих. Нямах представа, че хиляди хора живеят в забранената зона. Не очаквах да срещна и толкова много бездомни кучета в гората. Не се страхувах и не се поколебах и за секунда да бъда там. В днешно време е безопасно да отидеш до Чернобил.

Какви бяха инструкциите в зоната с ограничен достъп? Какво трябваше и какво ви беше забранено да правите?

Има ясни инструкции за зоната с ограничен достъп. Всичко, което може да ви зарази, трябва да се избягва. Например седенето на земята в 10-километровата зона, стъпването в най-заразените райони или влизането в сгради, които могат да се разрушат. Като цяло това са само мерки за безопасност, нищо друго.

64322

Носеше ли с теб дозиметър? Какви бяха най-високите стойности на радиация, които успя да измериш и къде? Това изплаши ли те?

Когато влезете в 30-километровата ограничена зона, ви дават дозиметър, който носите около врата си, но не с него мерите радиацията около вас. Наех си гайгероброяч, за да мога сам да измервам радиацията. Най-високата стойност, която отчете, беше от автобуса, докато минавахме през силно заразения път до "Червената гора". За да бъда точен, стойностите, които отчете бяха 18 Sv/h. В Припят до увеселителния парк и в областта до детската градина радиацията достигна до 8 or 9 Sv/h. 

(За територията на Република България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0,06 до 0,40 µSv/h. ; 1Sv/h=100 µSv/h ; Извадка от осреднените стойности на гама-фон в страната - тук. )

64325

Имаше ли места, на които ви беше забранено да отидете? Много ли бяха и кои точно?

Мисля, че единствените места, които са наистина забранени за туристи са вътре в 4-ти реактор и мазето на Болница 126. Дрехите на първите пожарникари, които са приети в болница и по-късно починали, все още могат да бъдат намерени захвърлени в помещенията на болницата.

64319

Приближихте ли се до самата атомна централа?

Да, успях да се приближа доста близо до атомната централа. Стоях точно до паметника, символизиращ жертвите на Чернобил, който се намира точно пред съркофага, който покрива 4-ти реактор.

Имаше ли нещо интересно, което чу от разказите на екскурзоводите? Успя ли да говориш с някой от местните или с някой от очевидците?

Екскурзоводът, който ни развеждаше беше много добре информиран за всичко, което е станало в Чернобил. Едно от нещата, което ми казаха беше много интересно и не го бях чувал до тогава - че има киносалон в града Чернобил, който отваря веднъж годишно, точно на 26-и април.

За съжаление не успях да говоря с никой от местните.

64321

Какво ти направи най-силно впечатление? Кое най-много ти хареса и кое не ти хареса изобщо?

Бях изумен колко от нещата са останали непокътнати и в същия вид, както са били още през далечната 1986 г. Лесно беше да се разбере, че Припят е бил град, който се е развивал с много бързи темпове. Градът дори е имал свой футболен стадион.

Колко време продължи екскурзията? Каква беше цената й?

Цялото пътуване продължи 12 часа, включително времето, прекарано на пътя от и до Киев. Платих 93 евро за пътуването, плюс 9 евро за наемането на дозиметъра.

Би ли се върнал отново? Радваш ли се, че отиде на това място? Би ли препоръчал на хората тази дестинация?

Не съм сигурен дали бих искал да се върна, може би ще го направя, а може и да не го направя. Самото пътуване обаче надмина моите очаквания, хареса ми и го препоръчвам на всички, но за тези, които отиват там, моля, проявете уважение към жертвите на тази катастрофа.

За цялото пътуване, разказано със снимки тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин
Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен [503]

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница