Историите за наемни убийци са хиляди и до ден днешен вълнуват въображението и предизвикват, не без основание, страха на хората.
Сега ще ви разкажа една такава история по начина, по който на мен ми я предадоха и чух със собствените си уши в eдин предиобед на многолюдна чешка улица.
Някога, в средните векове, в Прага, професията на палача се предавала по наследство - от баща на син. Никой не смеел да седне на масата на палача в кръчмата, а много често храната му се носела направо вкъщи и се давала само на слугата, който да му я поднесе. Палачите, освен че убивали публично осъдените, разчиствали труповете след това, премахвали голяма част от кучетата в града и вършили още куп мръсна работа. За сметка на това, били богато платени.
Населението на града едновременно се забавлявало и изпитвало ужас от целия спектакъл, какъвто бил публичната екзекуция. Палачът, облечен в черно наметало и качулка респектирал, ужасявал и очаровал едновременно.
Брадвата, като инструмент на екзекутора, престанала да се използва в Чехия още през 14-и век. Оттогава мечът заблестял в ръцете на палачите. Самото убийство се извършвало незабавно, така осъденият можел да спаси честта си в следващия свят. Ето защо този метод най-често се използвал за изпълнение на екзекуции на хора от благороден произход. От друга страна и обикновените грешници били обезглавявани за престъпления като: повторни кражби, прелюбодеяние и убийства по невнимание. Самият акт на обезглавяване протичал по следния сценарий: осъденият със завързани очи коленичил пред скелето или сядал на пейка. Косата му трябвало да бъде късо подстригана. Цялото зрелище завършвало с бързия удар на палача, насочен към гърлото на осъдения от лявата му страна. Палачите, чиято ръка трепвала и не успявали да нанесат точния удар, често били убивани на свой ред, но този път от тълпата.
В чешката история има няколко много известни палачи, за които се носят легенди и до днес. Нашият герой, чието име така и не успях да узная, е един от тях и на него преписват стотици екзекуции през 17-и век. Неговата личност била много интересна и противоречива. Хората се отнасяли към него с респект и спазвали дистанция. Животът му се стекъл по необичаен начин. Той бил обещаващ студент по медицина и нищо не предвещавало в каква посока ще се развие съдбата му.
Като студент той силно се влюбил в дъщерята на Пражкия палач по това време. Любовта му била толкова силна и изгаряща, че той поискал да се ожени за нея. Но тъй като тя нямала брат, след като се ожени за нея, той трябвало да наследи професията на нейния баща, както било прието. От любов към тази девойка, той наистина изоставил учението, приел занаята от баща ѝ и станал палач. Но явно това, че е следвал медицина му давало допълнителни знания за анатомията на човека, защото казват, че е бил най-състрадателният палач в историята. Не живеел със семейството си зад стените на града, както повечето палачи, а в неговия център. На красивата му къща имало отличителен знак, който се виждал отддалече. Рядко му се случвало да съжалява за своя избор, защото любовта му продължавала да бъде силна години наред.
Днес къщата на палача е пивница и се намира в Stare Mesto. Носи името "U Kata" – "У палача"!
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от личния блог на Хара Нурин!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
