Къщата на баба Илийца - историята на една българка - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Къщата на баба Илийца - историята на една българка
Автор: Михаела Белорешка

Има някои емблематични текстове, думи, послания, които бележат мястото в историята и съзнанието на нас, българите. Казвам емблематични, а може би трябва избера патриотични, формиращи народопсихологията, променящи.

Вазов без съмнение е създал редица променящи за страната творби, вдъхновени от истинския суров живот на българите по онова време. Време, в което изначалните човешки ценности са били най-истинен двигател за съзидание, писане и съхранение на българщината.

Една от творбите му е вдъхновена от личната история на една жена от с. Челопек, Врачанско – „жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста — мъжка на вид.” Същата е участвала в спасяването на един от Ботевите четници, с което провокира Вазов да увековечи образа й в разказ за нравствените подвизи на една българка – баба Илийца.

Къщата-музей се намира в същото село, на 6 км от Враца в полите на красивия Врачански балкан. Състои се от две стаи, в едната от които гордо се е прострял тъкачен стан. Присъстват типични български гърнета, чинии и вълнени постелки с цветни и игриви като хоро шарки.

Около огнището висят сушени чушки, изваяни дървени лъжици и още тъкани черги.

От къщата си баба Илийца тръгва към Черепишкия манастир през Искъра. Именно в този манастир, където тя търси убежище и помощ, Вазов пише редовете на своя разказ. Мястото го вдъхновява за множество творби, а също така е приютявало бележити българи като Алеко Константинов и Софроний Врачански.

В манастирът цари непоклатимо спокойствие. То прониква навсякъде в теб, сякаш напоява съзнанието ти с онова колективно минало, в което да си българин е било най-личен дълг и ценност. Искърът плавно криволичи и прегръща скромните постройки на святото място, а от другата му страна го закрилят скалите на Балкана.

В съзвучие и хармония живеят монаси, домашни животни, добитък и посетители. Можеш да влезеш и да се помолиш в храма, да пийнеш изворна вода или да си припомниш Вазови творби в самостоятелна стая.

Черепишкият манастир, някак предвидливо скрит в обятията на Балкана, предлага и една от най-живописните и прелестни гледки. Пътят до него се вие около скалите в тънка нишка, минаваща през тунели, опасни завои и спиращи дъха пейзажи.

Пътят наобратно е още по-вълнуващ, защото вече носиш в себе си парченце спомен от енергията на това историческо място, за което ще разказваш още дълго време.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин