Кеичи Ивасаки: Около света с велосипед и 2 евро в джоба - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Кеичи Ивасаки: Около света с велосипед и 2 евро в джоба
Автор: Мария Ангелова

Ако трябва да бъде събрана в едно изречение, историята на Кеичи Ивасаки би звучала горе-долу така: преди 11 години един отегчен от ежедневието си японец тръгва по света с колелото си и с около 2 евро (160 йени) в джоба си, а днес вече е изминал над 45 000 км и е бил в 43 държави. По пътя си е ограбен от пирати, арестуван е в Индия и почти се оженва в Непал. Два пъти му открадват велосипеда, два други се чупят, така че сега кара петия си.
Ивасаки напуска родното си място на 15 април 2001 г., след като решава, че не може повече да работи във фирмата за климатични системи на баща си. Оттогава се движи с велосипед, а понякога и с лодка. Издържа се като прави фокуси на улицата.

Сред постиженията му е изкачване на връх Еверест от 0 до 8848 м надморска височина изцяло пеша, без използването на никакъв транспорт. Гребе от изворите на река Ганг до мястото на вливането й в Бенгалския залив, като изминава над 1500 км за 35 дни. След като прекосява Иран, се замисля колко ли точно е голямо Каспийско море (което всъщност е най-голямото езеро в света) и за да разбере, го преплава с лодка с гребла за 25 дни. През България преминава през февруари 2007 г. В момента се намира в Италия, като най-общо планът му е след това да продължи през Африка и Америка. Крайна цел: да обиколи света. А след това – кой знае...

Ето какво разказа Кеичи Ивасаки специално за Пейка:

След като сте пътували толкова много, можете ли да кажете, че имате любимо място?

Вече съм бил в 43 страни и повечето ми харесват, имам хубави спомени от тях. Трудно е да кажа коя е най-хубавата, защото всяка държава си има и хубави, и не чак толкова хубави страни. Например, ако става въпрос за природа, това са Тибет, Непал, Индия, Пакистан, Иран, Швейцария и Хърватия. Ако говорим за исторически забележителности – Испания, Франция, Италия, Камбоджа, Индия, Чехия. А за храна – Китай, Тайланд, Грузия, Турция, Италия, Испания. Ако трябва да остана някъде за по-дълго време, бих избрал Непал и Италия. В Непал останах повече от една година, за да се изкача на връх Еверест. Научих езика и хората са дружелюбни. Хималаите са невероятни, със зашеметителни гледки. Харесва ми и Италия, защото има много исторически забележителности и хубава храна, като пицата и спагетите. Струва ми се, че това е най-историческото място в света.

Кое е нещото, което ви харесва най-много в номадския ви начин на живот?

Повечето хора живеят на едно или две места през целия си живот, защото ако живееш на едно място, изграждаш връзки с хората и обществото и, разбира се, си намираш работа. Ако мислиш по този начин, е трудно да изоставиш дома си и да се местиш отново и отново. Но днес с развитието на компютърните технологии хората са свободни да работят където и да е по света. Затова смятам, че в бъдеще все повече хора ще работят по света.
Това, което харесвам в номадския си начин на живот, е че почти всеки ден се чувствам различно от предишния и срещам много различни хора и места. Това прави живота ми по-вълнуващ. Естествено, от друга страна, нямам изградени социални връзки, старите ми приятели и семейството ми не са при мен. Понякога ми липсват, но отскоро мога по-лесно да се свързвам с тях по интернет и това ме кара да се чувствам по-добре. Някои от приятелите ми ме посещават, както и родителите ми. Засега съм доволен от живота си.

Кое е най-страхотното ви преживяване?

За тези десет години съм преживял много неща, но най-запомнящото се беше изкачването на връх Еверест. Защото тогава използвах цялата си енергия да изкача върха и най-накрая стигнах горе. Точно тогава се почувствах страхотно.

Как минава един ваш типичен ден?

Сутрин се събуждам в палатката си и си правя кафе и закуска, прибирам палатката и започвам да карам колелото. Обикновено си приготвям ориз с яйца и някакви зеленчуци. Докато карам колелото, си почивам на всеки 10 км или 1 час. Около обед се опитвам да намеря нещо за ядене, зависи от мястото и държавата, в която съм. Сега, в Италия, мога да си взема парче пица или дюнер. Следобед, ако минавам през голям град, правя фокуси на улицата, за да изкарам малко пари. Преди залез се опитвам да открия място, където да разпъна палатката си. След това си приготвям вечеря и си лягам. Ако съм карал колело целия ден, съм изморен и спя добре.

А имате ли спътници? С какви хора пътувате?

Досега съм пътувал с над 40 души, повечето от Япония. Срещам ги по пътя и понякога ги моля да попътуват малко с мен. Имал съм спътници и от Финландия и Южна Корея. Най-краткото ми съвместно пътуване е било един ден, а най-дългото – повече от две години.

Прекосихте с гребане река Ганг в Индия и Каспийско море. А как ще преминете Атлантическия океан, за да отидете в Америка?

Сега го обмислям. Бих искал да преплавам Атлантическия океан с яхта.

Минахте през България през 2007 г. Спомняте ли си какво ви направи впечатление тогава?

Да,  минах през България, за мен това беше първата европейска държава и се страхувах от европейската култура, защото е толкова различна от азиатската! Но българите са приятелски настроени и когато преминах турско-българската граница, докато карах, хората покрай пътя ми махаха с ръка. Това рядко се случва в европейските държави, затова почувствах, че хората са дружелюбни. Всъщност първата ми нощ в България местни хора ме поканиха да нощувам в дома им.
В София срещнах много български младежи, които бяха толкова мили с мен, че още пазя хубавия спомен. Това, което ме удиви, беше, че когато казвате „да“, клатите главата си все едно казвате „не“. Пих и боза, която имаше странен вкус, но изглежда здравословна. Бих искал да дойда пак през лятото.

Кой е най-важният съвет, който ще дадете на някой, който се чуди дали да започне пътуване без крайна дата и ясна посока?

Ако опитате да пътувате без план и ясна посока, понякога може да е трудно, защото може да ви се наложи да спите на открито и да срещнете трудности. Трябва да имате приключенски дух. Ако не ви харесва да спите на открито, е трудно да пътувате дълго време. Естествено, бихте могли да спите в хотели и къщи за гости, но това е скъпо и трябва да сте спестили много пари или да сте милионер. От друга страна, ако имате някакви умения, това ще ви помогне да пътувате, както е в моя случай с правенето на фокуси.
Простичко казано, за да продължавате да пътувате дълго време, трябва да сте любопитни и лесно да се сприятелявате с хората. Това са най-важните неща.

Коя е следващата ви дестинация?

Сега съм в Италия, след това ще се отправя към Словения и Унгария и ще продължа на север към Турция. Мисля да мина пак през България и после към Африка. След Африка, ще отида в Южна Америка и Северна Америка. А после, може би след десет години, ще се върна в Япония.

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин