Книги за Холандия: Бонита Авеню - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Книги за Холандия: Бонита Авеню
Автор: Peika.bg
Книги за Холандия: Бонита Авеню
Снимка: Thinkstock/Guliver

Изключено това да е дебютен роман – такова е първото впечатление от "Бонита Авеню"! И наистина, това е мигновена литературна класика, преливаща от напрежение, дело на неподправено оригинален автор.

Херман Кох, автор на „Вечерята“ и „Вила с басейн“

Бонита Авеню“ е първият роман на холандеца Петер Бювалда (издателство „Колибри“), който ще ви запознае с един от нюансите на съвременната холандска литература.

Сюжетът е напрегнат и изпълнен с крайности и обрати от самото начало.Уважаван ректор на един от най-големите холандски университети, Сим Сигериус се готви да става министър на образованието, когато в живота му настъпва ужасяващ обрат. Сигериус открива, че дъщеря му Джони и приятелят й, фотографът Аарон, поддържат порносайт със снимки на самата Джони. Скоро след това започва да получава писма и есемеси, с които някой го заплашва със скандал, ако не си плати. Докъде ще стигне Сигериус в стремежа си да защити себе си и семейството си? С развитието на действието нещата постепенно излизат от контрол, разкриват се най-тъмните страни на героите, пресъздадени в един жесток роман – едновременно трилър, семейна сага, изследване на човешката душа и картина на една извратена епоха.

Прочетете откъс от„Бонита Авеню“ на Петер Бювалда:

*

Когато в един неделен следобед на 1999-а Джони Сигериус замъкна Аарон във фермата, в която живееха родителите й, за да им го представи официално, баща й му подаде ръка, от чието стискане го заболя здравата. „Ти си направил оная снимка“, подхвърли мъжът. Или беше въпрос?

Сим Сигериус беше набит, тъмнокос индивид с чифт уши, които незабавно приковаваха погледите: те бяха наръбени, изглеждаха като изпържени и понеже Аарон също тренираше джудо, знаеше, че на пипане тези уши са като карфиол. Получаваха се от отъркването в ръкави от необработен памук, от непрекъснатото подгъване на ушните миди между тежките тела и грубите тепихи; между хрущяла и нежната като на пеленаче кожа се насъбираха кръв и гной. Не стореше ли нищо, човек си докарваше твърди отоци и подутини. Самият Аарон имаше на главата си две съвсем обикновени, непокътнати ушета като разполовени кайсии; карфиолените уши бяха приоритет на шампионите, на умопобърканите типове, които се въргаляха по тепиха вечер след вечер. Такива уши се добиваха мъчно, по тях отиваха години труд. Нямаше съмнение, че бащата на Джони ги носеше като почетен знак, като свидетелство за усърдие и мъжество. Когато по-рано на турнири Аарон застанеше срещу такъв един звяр с белязани уши, сърцето му се свиваше от страх; за Аарон появата на карфиолени уши на хоризонта беше лоша новина, той бе просто един безобиден състезател. За да прикрие вълнението си, той отговори: „Непрекъснато правя снимки“.

Ушите на Сигериус се размърдаха леко. Късо подстриганата къдрава коса стоеше като мъх върху плоското му широко теме. Въпреки че носеше костюми или джинси и поло пуловери на „Ралф Лорън“ – дрескодът на мениджъра, на издигналия се в кариерата мъж – тези уши и тялото на бивол не позволяваха човек да го възприеме като глава на университет, камо ли да повярва, че минава за най-големия холандски математик след Лойцен Брауер. Мъж с подобна физика можеше да се срещне по-скоро в строителството или нощем на магистралата, застанал със светлоотразителна жилетка пред бидон с катран. „Знаеш добре коя снимка имам предвид“ – каза той.

Джони, сестрата на Джони, Джанис, майка й Тинеке, всички в просторния салон знаеха за какво става дума – за снимката, която около половин година по-рано беше отпечатана в голям формат във вестника на Твентския университет, малкия университет със собствен кампус в гората между Хенгело и Енсхеде, чийто ректор беше Сигериус. На снимката той стоеше на брега на канала Амстердам – Рейн без дрехи, ако не броим вратовръзката, стъпил с широко разтворени крака в калната, отъпкана трева, а интимните му части изпъкваха под окръглящото се петдесетгодишно коремче. През следващите дни кадърът се появи в почти всички национални ежедневници, от „Ен Ер Сей“ до „Де Телехраф“, а накрая дори в „Билд“ и някакъв гръцки всекидневник.

Имам известни съмнения“ – призна Аарон, докато се чудеше дали Джони беше подшушнала на баща си, или баща й просто го бе разпознал – него, дългия плешив фотограф на „Тюбантия Уийкли“, който като някоя конска муха кръжеше с апарата си около ректора по време на публичните му изяви. Втората опция му се стори по-ласкава, както всеки в университета би се поласкал, ако бъде забелязан от харизматичния мъж, който в момента раздробяваше ръката на Аарон.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин