Книги за пътуване: „Магията на пътуването: Последвай местните" - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Книги за пътуване: „Магията на пътуването: Последвай местните"

Пътуващата двойка Бистра (автор) и Наце (фотограф) се е заела да обикалят света и да търсят магията на пътуването.

След като водят блога си в продължение на години, вече са готови и с първата си книга "Магията на пътуването: Последвай местните". В нея 14 истински истории ще ви разходят из екзотични земи по стъпките на местни хора.

Представянето на книгата е в Клуб на пътешественика, София (ул. Сердика 19) между 19:30 и 22:00 часа в четвъртък (01.09.2016 г.).

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце от Магията на пътуването.

Прочетете и откъс от книгата:

Пуерто Плата, Доминиканска република

Последвай местните и се фокусирай над щастието навсякъде и по всяко време

Един от вечните въпроси, чийто отговор се стремят да намерят философите и кулинарите, е “Каква е рецептата на щастието?”. Всъщност повечето хомо сапиенси, съзнателно или несъзнателно, търсят рецептата към щастието през голяма част от живота си. И докато кулинарите смесват хранителни продукти, а философите вадят логически изводи, то пътешествениците просто пътуват, за да откриват щастието по различните краища на света.

С повече късмет последните успяват да съзерцават щастието в различна форма при различните народи и култури. Щастието носи различно значение в зависимост какво ти се е случило, какво си преживял или какво си видял. Едва ли ако питаш кои да е двама души какво е за тях щастие, ще ти отговарят еднакво. То има различна дефиниция за всеки човек, а в същото време могат да се забележат общи черти при някои групи хора.

Да вземем за пример жителите на Доминиканска република. Дали има нещо общо в техните представи за щастие? В тази страна не ни се наложи да питаме що е то. Макар и там да е валидно, че всеки човек би дефинирал щастието по различен начин, няма как да не се усетят някои общи елементи и черти на така търсеното от всички усещане. Не сме задавали нито веднъж директните въпроси „Щастлив ли си?“ или „Какво е щастие за теб?“, но всяка среща с доминиканец или доминиканка ни водеше до едни и същи изводи и заключения.

***

Щастието е да пробиеш в туристическия бизнес. В дестинации като Доминикана, където пакетният туризъм процъфтява, е много трудно на малкия локален бизнес да оцелее. Богатите чужденци биват стимулирани да не си купуват нищо извън хотела. Екскурзиите се препродават с безбожна надценка в замяна на някаква сигурност, че всичко ще е наред. Понеже като даваш пари, явно си купуваш сигурност. Малко хора дръзват да излязат на улицата, да заговорят местен, какво остава да попитат същата екскурзия колко би трябвало да струва.

В малкия град Сосуа (Sosúa) само на улицата до хотела ни има няколко малки туристически агенции. С ръчно изрисувани плакати и усмихнати викачи – няма как да ни е страх от тези потенциални „крадци“. С първо ниво испански и много английски разпитваме, сравняваме цени. Прави ни впечатление усмихната жена, която ни кани да седнем в офиса и започва да ни рисува едни маршрути, едни чудеса. Личи си, че работата й харесва. По същество всички агенции предлагат едни и същи екскурзии – маршрутът и спирките са еднакви, дори частните турове са с еднакви цени и условия. Не знаем дали го осъзнават или не, но местните агенции трябва да се състезават помежду си, защото гонят един и същ тип клиенти – тези, които са се „престрашили“ да напуснат границите на своята сигурна, но скъпо платена крепост.

И така Мария, докато надписва грижливо ваучери и рисува карти, вече ни е спечелила с ентусиазма си. Само 11 часа преди обяд е, а ние сме втората й сделка. Попитахме колко часа на ден работи. „От 9 до 8 вечерта или до по-късно, ако минават хора“ – работното време се налага единствено и само от клиентите и дали те биха се разхождали по улицата в търсене на екскурзия. „Вечер се събираме с приятели или на плажа, или в къщата на някой от нас“ – значи така разпускат след почти 12-часов работен ден. Някой носи бутилка ром за компанията. Струва ни се доста скъпо да пиеш ром всяка вечер, но Мария ни успокоява за цената му. „Купуваме го или направо от фабриката на заводска цена, или от обикновените супермаркети“ – винаги е по-добре да говориш с местен, за да разбереш откъде да пазаруваш. И така, преди още ваучерът ни да е доизрисуван с красив ръкописен почерк, ние знаем откъде ще вземем прочутия доминикански ром на доминиканска цена. Във въпросния непретенциозен магазин намираме и отглежданото по тези ширини какао, че даже и по някоя вкуснотийка за хапване.

Щастието е да купонясваш с приятели на плажа всяка вечер. Затова Мария не пропуска вечер с приятелите си. В Сосуа не е трудно да се намерите с приятелите си – „имаме си специално място на плажа“. Каквото и да е станало през деня, всички се събират там в уречения час и отговорникът носи ром. За вечеря не питаме – не е важно. В жегата апетитът се потиска. Само с един кокосов орех на ден ще имаш енергия до следващата сутрин. А докато туристите преяждат и се нареждат на опашки за модерните барове и дискотеки, на плажа местни си говорят и прекарват малкото си свободно време заедно.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин