Косовска Митровица: Живот в разделения град - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Косовска Митровица: Живот в разделения град
Автор: Мария Ангелова

Косовска Митровица

Може би имате някакъв спомен от новинарските емисии, че Косовска Митровица беше поделена между сърбите и косоварите след обявяването на независимостта на Косово и сега двете части са два съвсем различни свята. На практика ги дели река Ибър. През средата на главния мост, където са се случвали най-много сблъсъци, сега има насип от чакъл и полицейски патрул, който следи за сигурността. Отстрани обаче, по тротоара, пешеходците преминават спокойно - никой не ги спира или проверява.

Преминеш ли веднъж моста, обстановката драстично се променя - езикът от албански става сръбски, цените от евро преминават в сръбски динари, по кафенетата освен групи от мъже може да се видят също и двойки или групи от момичета.

Трудно може да се каже, че в Косовска Митровица има някакви забележителности. Градът е забележителен сам по себе си заради странното си разделено съществуване. Има паметник на Майка Тереза край реката. Заради албанския произход на католическата монахиня нейни паметници могат да се видят на няколко места в Косово.

Почти през цялото ни време в Косовска Митровица времето беше дъждовно и най-силния спомен, който остана у мен, е за кал - повсеместна, лепкава и всепроникваща, резултат от оживеното строителство. Няма да забравя и уникално вкусният местен хляб. Заради честото спиране на тока, го пекат в пещи - като едно време. Взимаш го от пекарната топъл-топъл, ароматен... и изяждаш половината по пътя, та се налага да се връщаш за втори.

Тук с много от хората в магазините можеш да се разбереш на английски. Но когато случихме на продавач, който не ни разбираше (искахме носни кърпички), със знаци и мимики все пак се разбрахме. Накрая казахме “благодаря” на албански (единствената албанска дума, която ползвахме свободно), а човекът ни попита как да ни благодари на български и след малка езикова еквилибристика успя да произнесе “благодаря”. Изпрати ни с усмивка и всъщност успяхме да се разберем, макар и не на един и същ език. 

Първа част - Пътуване през една (не)призната държава

Трета част - Среща с Бил Клинтън в Прищина

Четвърта част - Приказки от Призрен

Пета част - Епично балканско пътуване 

 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин