Косово: Пътуване из една (не)призната държава - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Косово: Пътуване из една (не)призната държава
Автор: Мария Ангелова

Да кажеш, че Косово е красива държава би било твърде пресилено. Все едно се връщаш 20 години назад в България. Все още токът и водата спират по няколко пъти на седмица, а водата от водопровода не се пие. Повечето улици са разбити, а навсякъде кипи бурно строителство. Още с влизането в Косово покрай пътя започват да се редят къща след къща, след къща... Между градовете и селата има също толкова много сгради, колкото и в тях. Много от тях са все още във фаза на груб строеж и прозорците без дограма зеят като страшни очи. Както каза един приятел, откъдето и да те пуснат с парашут в Косово, като се приземиш, все ще видиш пред себе си къща. Може би точно заради наблъсканите една в друга сгради и тълпите хора по улиците човек остава с усещането, че животът в тази държава кипи повече откъдето и да е другаде.

И като казах “държава”... Към началото на април 2013 г. 98 от страните в ООН са признали независимостта на Косово (почти половината, включително и България, която беше сред първите). Дали Косово е “държава” или “сръбска територия” е въпрос на гледна точка. Самото Косово се опитва да се държи като държава, макар че е много далеч от представата на човек за туристическа дестинация. По-скоро дестинация за ентусиасти-любители на нестандартните маршрути.

Някак си и аз се оказах там за 5 дни. Априлски. Предимно дъждовни. С участието на столицата Прищина, старинния град Призрен, разделената Косовска Митровица и малката епопея на прибирането в София през Скопие.

Ако се чудите с какво се издържат косоварите - надписът Auto Larje (автомивка) е пред всяка втора къща. Изглежда сякаш половината население се издържа с миене на коли. Според общоприетото мнение - другата половина се издържа с наркотрафик, но за това не знам.

По улиците (повечето разбити и тесни) се срещат всякакви превозни средства - от лъскави нови модели западни автомобили до стари коли Юго в период на полуразпад, трактори, натоварени със слама или дърва, колоездачи-самоубийци и, разбира се, своенравни пешеходци, които се движат предимно по платното (понеже тротоарите са пълни с паркирали автомобили). Мигачът тук хаби ток, поради което не се използва, а предимството е право пропорционално на нахалството. Шофьорите дори не извръщат глава да се огледат, когато се включват в движението. Просто си се включват. Ей така. Или набиваш спирачки, или ги блъскаш.

А щом шофьор види познат на тротоара, спира на средата на платното, все едно е на средата на полето, и завързва разговор - кой как е, децата кой клас станаха... А междувременно отзад се извиват колони от автомобили. Но това, което ме изуми, е че сякаш на никого не му прави впечатление. Никой не натиска нервно клаксона, никой не псува и не се нервира. Защото времето и то е относително. 

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин