Красавицата и Залцбург - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Красавицата и Залцбург
Красавицата и Залцбург
Снимка: Хара Нурин

Саломе почти  цялата нощ не спа от вълнение, че на другия ден ще присъства на сватбата на втората си братовчедка по майчина линия, с която бяха израснали като деца.

Даже ѝ се присъни, че покойната ѝ баба сяда на леглото ѝ, за да ѝ каже нещо много важно, но за съжаление на сутринта не помнеше нищо от това, само че старата жена, която толкова я обичаше приживе, я е навестила. Когато утрото се изтърколи от чаршафите, Саломе направи дългия си тоалет с помощта на прислужницата си, на която ѝ отне повече от час и половина да среши дългите ѝ коси,  и заедно с родителите си се отправи към залата, в която щеше да се състои пищното сватбено тържество с отбрани гости на града.

Всички погледи бяха събрани в булката и младоженеца. Двамата пристъпваха царствено на фона на приповдигната музика, единствено високата Саломе се взираше в някого другиго. Новият принц архиепископ  Волф Дитрих фон Райтенау бе привлякъл цялото ѝ внимание и тя не можеше да откъсне очите си от него. Самият архиепископ на Залцбург нямаше как да не забележи красивата девойка с червеникава коса и с присъщата си решителност я покани с поглед да излязат отвън в градината, след като приключи ритуалът. Усамотението им, продължило едва няколко минути, беше прекъснато от бащата на Саломе – Вилхелм Алт, богат и уважаван търговец, протестант,  известен със своята строгост, както и със слабостта си към най-малката си дъщеря, която предчувстваше, че ще изгуби много скоро.

- Саломе, тръгваме! – заповяда неочаквано Вилхелм.

- Идвам, татко! – покорно отговори тя, добре разпознала тона в гласа му, който не предполагаше някой да му се противопоставя.

Саломе се отдръпна от принца и постави ветрилото пред лицето си, така че само да се виждат изразителните ѝ сини очи. На езика на онова време, този знак означаваше само едно – „Харесвам те!”

Архиепископът, олицетворение на властта, разчете посланието и попита с надежда:

- Кога ще Ви видя отново, ослепителна госпожице?

Саломе отброи пет от ребрата на разтвореното ветрило, а Дитрих, кимна, че е разбрал часът на срещата, след което прошепна с почти невидимо движение на устните:

- Къде?

Саломе хвърли бърз поглед на отсрещната алея на градината,  Дитрих целуна ръката ѝ и тя тръгна покорно след баща си.

Погледът на бащата на Саломе към новия архиепископ казваше ясно: „Не я приближавай повече!”

На следващата им среща, на която станаха свидетели само разцъфналите цветя от градината и която се състоя точно в 5 часа, както бе уговорено посредством ветрилото, архиепископът се осмели да целуне Саломе. Посегна нетърпеливо към шията ѝ, постави палците си под брадичката ѝ и обви пръстите си около врата ѝ. Целувката беше толкова дълга и сладостна, че след нея за двамата нищо нямаше вече да бъде същото. Саломе щеше да помни тая първа целувка до края на дните си, които никак не бяха малко, защото Бог я прибра по волята си чак на преклонната 94-годишна възраст в съня ѝ.

58075

Из града, свързващ Северна Италия с Австрия и Бавария бързо се разнесе мълвата за забранената любов на Архиепископа и красивата Саломе. Разбрал за това, съкрушен баща ѝ я пропъди от родния ѝ дом. По волята на католическата църква, архиепископът няма право да се венчае, а тази титла му е предопределена още с раждането. Въпреки това на няколко пъти Волф Дитрих фон Райтенау прави опити да узакони връзката си със Саломе, но Папата под давление на враговете му, които не са никак малко, отказва да разреши брак между тях. 

Нищо не е в състояние да спре любовта на Архиепископа, който по онова време разполага с огромна власт и средства. През 1606 г. той подарява на любимата си Саломе дворец, дело на талантливия архитект Йохан Лукас фон Хилдебрант, и го кръщава с нейното име – Алтенау. 

58077

Двамата влюбени живеят „в грях” и имат 15 деца в продължение на малко повече от 20 години. Дворецът по това време се намира зад стените на града, а днес е част от самия му център. 

Архиепископът, родственик на медичите и явен последовател на идеите на Макиавели, се славел с напредничавите си идеи. С водената от него политика той се отдалечавал все повече от каноните на католическата църква и влизал в чести конфликти с баварските херцози. Един мрачен ден го пленяват и той прекарва последните пет години от живота си заторен в крепостта Хохензалцбург, без никога повече да види своята Саломе и децата си. На негово място, като архиепископ на Залцбург е поставен племенникът му Маркус Ситикус, който прогонва Саломе и децата ѝ от двореца. До края на дните си тя остава предана на любовта си към Волф Дитрих и не целува никога друг мъж. Макар Маркус Ситикус да изпъжда Саломе от двореца, той запазва спомена за първата му стопанка, като го прекръщава на Мирабел или „чудно хубав”. 

58073

Днес, въпреки че цялата му архитектура не е запазена в оригиналния си вид, поради пожари и многото си обитатели, живяли под покрива му, дворецът Мирабел привлича хиляди туристи. Част от кметството на града и администрацията се помещават в него. Там се намира и най-красивата сватбена зала, в която влюбени се стичат от цял свят, за да се врекат един на друг. Залата се използва и за срещи на високо политическо ниво, каквато предстои да бъде и тази на европейските лидери на 20 септември 2018 г. В същата възхитителна зала някога музика са изпълнявали Леополд Моцарт, заедно с децата си Волфганг и Нанерл.

58074

58072

Дворецът Мирабел от край време е популярен и с т. нар. Градина на джуджетата, любима на всички деца. Говори се, че тук някога е живял един такъв малък човек и статуите сега напомнят по магически начин за неговото някогашно присъствие.

58070

Впечатляващо е, че в градините на Мирабел е сниман популярният мюзикъл „Звукът на музиката”, който през 1966 г. печели цели пет статуетки Оскар.

От построяването си през 1606 г. до наши дни дворецът Мирабел в Залцбург пази спомена за голямата любов на красивата Саломе Алт и принцът архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау. Казват, че стените и градините на двореца заразяват с любов онези, видели ги с очите си, дори без да са държали разтворено ветрило в ръце.

58076

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин