Илюзия ли са мечтите и могат ли парите да бъдат мерило за успеха?
Модерните класики „Младите лъвове“, „Богат, беден“, „Просяк, крадец“ и „Хляб по водите“ нареждат Ъруин Шоу сред майсторите на следвоенната проза, творили през XX век в Америка, а най-успешната му творба – романът „Богат, беден“се превръща в любимо четиво на няколко поколения.
53 години след появата си епичната семейна сага, продала милиони копия по цял свят, излиза на българския пазар в ново луксозно издание (ИК „Сиела“) с корица от Дамян Дамянов и с обичания превод на Ваня Томова.
1945 година – Втората световна война е към края си. Рудолф, Томас и Гретхен Джордах израстват в малко градче на брега на река Хъдсън, твърде млади, за да попаднат в ужаса на войната, но въпреки това неизбежно белязани от нея.
Свидетели на многобройните провали и разбити мечти на своите родители, тримата са твърдо решени да не повтарят грешките им. А всеки от тях по свой собствен начин се впуска в преследване на успеха и илюзията за щастие, дълбоко вкоренени в идеалите на американското общество.
Рудолф е златното момче. Умен, образован и изключително амбициозен, той сякаш не принадлежи на това семейство неудачници. Благодарение на дисциплина и усърдна работа, той успява да се измъкне от ада на посредствеността и да надникне в света на богатите и успелите.
Томас е черната овца. Див и неубуздан, той е свикнал да разговаря посредством юмруците си, а всяка следваща неприятност, в която се забърква, го дърпа все по-дълбоко в бездната на нищетата и засилва агресията му към света.
Гретхен е диамантът в семейството. Красива, но лекомислена и наивна, тя се впуска в търсене на лесния и приятен живот, убедена, че той е само на една ръка разстояние.
Три коренно различни съдби се оказват неразривно свързани в помитащата история на Ъруин Шоу. Историята на едно семейство, в което всеки на пръв поглед е абсолютната противоположност на другия, а любовта помежду им изглежда почти несъществуваща. Но въпреки всичко в битката за щастието, която всеки един от тях води срещу несправедливостите на съдбата, те остават единствени съюзници.
В духа на творбите на Рей Бредбъри, Джеймс Клавел и Джон Стайнбек, „Богат, беден“е блестящ и пълнокръвен портрет на американското общество и нравствените предизвикателства, които настъпват в периода от края на Втората световна война до началото на Виетнамската война.
С впечатляващ размах и автентичност Шоу се впуска в калейдоскопично изследване на живота във всичките му нюанси и противоречия и търси отговорите на някои от най-личните въпроси за човешкото съществуване.
Из „Богат, беден“ от Ъруин Шоу
2
Може би, мислеше си Аксел Джордах, докато месеше тестото, трябва да сложа отрова в някоя кифла. Просто на шега. Ей така. Пада им се. Само веднъж, само една нощ. Да видим кой ще бъде късметлията.
Отпиваше уиски направо от бутилката. На сутринта шишето щеше да бъде почти празно. Ръцете му до лактите бяха в брашно, а и лицето му беше набрашнено там, където беше бърсал потта си. Цял клоун съм, мислеше той, но си нямам цирк.
Мартенската нощ нахлуваше през отворения прозорец и носеше миризмата на водорасли от реката, която му напомняше за Рейн. Но от пещта в приземното помещение беше нетърпимо горещо. Аз съм в ада, мислеше той, поддържам адския огън, за да осигуря прехраната си, да си изкарам хляба. Аз съм в ада и правя кифлички с мая.
Отиде до прозореца и пое дълбоко въздух – заякналите му от дългогодишен труд мускули се издуха под потната памучна фланелка. От размръзналата се река на няколкостотин метра се носеше дъхът на Севера като шум от преминаваща войска – зимата изпращаше последна мразовита заплаха към двата бряга. Рейн течеше на шест хиляди километра оттук. Танкове и оръдия преминаваха по набързо издигнатите є мостове. Някакъв лейтенант прекоси тичешком един мост, който не можа да се взриви. Друг лейтенант от отсрещната страна беше изправен пред военен съд и разстрелян, защото не успял да изпълни заповедта и да вдигне моста във въздуха. Армии. Die Wacht am Rhein. Неотдавна Чърчил я оскверни. Легендарна река. Родната река на Джордах. Лозя и русалки. Замъци. Кьолнската катедрала все още стоеше. Друго вече почти не беше останало. Джордах беше видял снимките във вестниците. Милият стар роден Кьолн. Развалини, разчиствани с булдозери, и познатата смрад на трупове, погребани под срутените стени. Как можа това да сполети такъв хубав град? Джордах се замисли за младостта си и се изплю през прозореца по посока на другата река. Невидимата германска армия. И колко много бяха загинали? Джордах се изплю отново и облиза черните си мустаци, провиснали от двете страни на устата му. Да благослови бог Америка. Той беше убил човек, за да дойде тук. Пое дълбоко за последен път речния въздух и куцайки, се върна към пещта.
На витрината над магазина беше изписана фирмата му. Преди двадесет години надписът гласеше: „ХЛЕБАРНИЦА, собственик А. Джордах“, но една зима последните две букви от „собственик“ изпаднаха и той не се погрижи да ги сложи отново. И с тях, и без тях продаваше все толкова кифли с мая.
Котката лежеше близо до пещта и го гледаше втренчено. Никой не се беше погрижил да є измисли име. Държаха я, за да пази брашното от мишките и плъховете. Когато искаше да я извика, Джордах ѝ казваше: „Котко!“. И тя сигурно си мислеше, че името ѝ е Котка. Гледаше го втренчено цяла нощ, всяка нощ. Живееше от едно канче мляко на ден и от мишките и плъховете, които успяваше да улови. Джордах беше сигурен, че така, както го гледа, котката мечтае да е десет пъти по-голяма, като тигър, за да може някоя нощ да скочи отгоре му и да се наяде до насита. Пещта се беше нагорещила достатъчно и куцайки, той отиде да метне в нея първата тава за тази нощ. Смръщи лице, когато отвори вратичката и отвътре го лъхна топлина.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
