Леворечки манастир – из пътеводител на изгубената вяра - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Леворечки манастир – из пътеводител на изгубената вяра
Автор: Peika.bg

Разказахме ви за един фотопътеводител с кауза, още докато беше идея. След близо половин година книгата "Изгубената вяра" на Мартин Петрове готова да ви поведе по маршрутите на забравените манастири в България.

От книгата очаквайте: 300 страници, 50 рушащи се манастира, църкви и базилики в България, 150 въздействащи кадъра, исторически и архитектурни данни, информация как да стигнете, подробно описание и GPS координати, идеи за интересни места за посещение в районите около светите места. Средствата от продадените книги ще бъдат използвани за подпомагане на Шумски и Марянски манастири.

Разходете се с нас до един от включените в книгата манастири – Леворечки манастир край Трън.

Днес Леворечкият манастир се крие в коприва и очаква случайни хора, каквито не се срещат често в затънтения граничен край. Село Лева река е призрачно и обезлюдено, но екзотично и някак красиво.“

Местоположение на манастира

Леворечкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“ е разположен в Еловишка планина, на около километър северно от село Лева река. До с. Лева река може да стигнете от гр. Радомир или гр. Трън по живописните пътища на граничния западен край, по които движение почти няма, а гледките, които се откриват от завоите им, ще ви накарат да спирате и съзерцавате дълго.

История на Леворечки манастир

Манастирът е основан през 15. – 16. век, но както повечето от църквите и манастирите в тези земи, е претърпял чувствителни изменения през 19. век.

44623

Архитектура и текущо състояние

Първоначалната манастирска църква е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда. Вероятно разрушена още през Средновековието, тя е преизградена и разширена. Западната стена е била съборена изцяло и към нея е пристроено ново помещение, чувствително по-широко на юг. Ако се съди по един надпис, издълбан на северната стена до певника*, това преизграждане е станало през 1850 г.

* Певник - странична апсида в християнските църкви; служи за място на певците в манастирските храмове.

Всъщност това преизграждане на манастирската църква е довело до нейното разрушаване. Пристроената част се оказала слаба, рухнала из основи и старата част на църквата останала открита на запад.

Стенописите на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. Малките размери на църквата са наложили застъпването на съкратения регистър. Над цокъла следва поясът с изображения на светци в цял ръст, изписани под висяща аркада. От цокъла са запазени незначителни фрагменти от южната стена на олтарното пространство. Във втория пояс на южната стена в олтарното пространство е изписан Св. Кирил Философ, а в кораба, вдясно от певника – Св. Меркурий. На северната стена в олтарното пространство е изписана сцената Видението на Св. Петър Александрийски, с която по канон завършва вторият пояс. От изображенията на светци в медальони (третия пояс) на южната стена в олтарното пространство са изписани Дионисий, Методий, Акил и неизвестен светец – вдясно от певника. На северната стена в олтарното пространство са изписани Леонид, Макарий, Андрей и отново неизвестен светец.

В изписването на Кирил и Методий като светци проф. Джонова вижда едно голямо патриотично съзаклятничество, благодарение на което са се появили. Стойността на изображенията може да бъде по-добре проумяна, като се има предвид историческата обстановка, в която са създадени. Кирил и Методий не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива. Изобразяването им по този начин е такова нарушение на канона, че византийската Цариградска патриаршия никога не би го допуснала, ако знаеше за него. А католическата църква направо горяла на клада за такова нещо. Зографът, който ги изписва, всъщност обявява Кирил и Методий за светци още тогава – през 16. – 17. век.

Стенописите от манастирската църква „Св. Четиридесет мъченици“ заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис. Те принадлежат към голямата българска югозападна школа и въз основа на канонични и стилови белези можем да ги отнесем най-късно към 17. век. Днес достигналата до нас част от архитектурата и стенописите на манастирската църква е консервирана и е един от ценните паметници на Българското средновековие.

44624

Леворечки манастир днес

Само преди десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползвал с голяма популярност в близките райони, но днес е разрушен и изоставен, а църквата преди 30-ина години е била превърната в музеен резерват.

През есента на 2009 г. е реставрирана манастирската черква. Ремонтът е направен с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл Божидар Димитров.

Сега Леворечкият манастир се крие в коприва и очаква случайни хора, каквито не се срещат често в затънтения граничен край. Село Лева река е призрачно и обезлюдено, но екзотично и някак красиво.

44626

Интересни места за посещение в района

В близост са Пенкьовски и Чепински манастири. Допълнете с тях духовната си разходка и се насладете на тишината и спокойните планински пътища, които ще ви отведат пред портите на тези свети места.

*

За повече информация и поръчки телефон 0877 477 127 или във фейсбук тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин