Лисабон: Цъфтежът на уличното изкуство - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Лисабон: Цъфтежът на уличното изкуство
Автор: Стефан Стефанов
Лисабон: Цъфтежът на уличното изкуство
Снимка: r2hox

За повечето туристи португалската столица Лисабон е известна с красивата архитектура, цветно настроение и южняшкия темперамент на местното население. Едва ли хората биха предположили за галериите, разположени буквално по стените на града. Лисабон е място на уникално самобитно улично изкуство и това не може да остане незабелязано, защото вече е част от духа на града.

Още маврите са донесли в Португалия традицията за улично изкуство, защото те са обичали да оцветяват сградите си с арабски геометрични форми. Интересно е, че до 18-и век местната традицията е повелявала всички сгради да са в бяло, но това се е променило след разрушителното земетресение през 1755 г. Природното бедствие е едно от най-разрушителните в историята като жертвите са над 10 хиляди души, а градът е почти напълно заличен.

Както често се случва в историята обаче, след подобна катастрофа цивилизацията се завръща още по-силна и жадна за живот. Израз на този дух в Лисабон започват да придобиват първо богаташките квартали, където хората започват да оцветяват къщите си, плочките и улиците. Най-ранните графити пък вероятно са били просто опит на бедните да са в крак със случващото се. Уличното изкуство като средство за изразяване достига своя разцвет по време на Революцията на карамфилите – военен преврат, която сваля диктаторския режим на Марсело Каетано и връща демокрацията в страната през 1974 г.

Оттогава графитите оцветяват лицето на града, изпъстряйки с шарки и идеи изоставените сгради като тези в средновековната част на града – Алфама, където разпадащите се каменни сгради са се превърнали в платна за изкуство, което може да бъде видяно от всеки на улицата.

През 2011 г. местните власти в Лисабон започнаха да правят разлика между вандализъм и улично изкуство и демонстрираха желание за сътрудничество с графитърите като им предоставиха изоставени сгради, където те да творят на спокойствие.

Резлутатът е, че Лисабон се превръща във все по-голяма улична галерия за радост на местните хора (и на туристите, де), защото тази красива, цветна галерия от внушения, вдъхновения, култури и влияния става декор на ежедневието им.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин