Мина и магията за предсказание – спечели книга - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Мина и магията за предсказание – спечели книга
Автор: Peika.bg
Мина и магията за предсказание – спечели книга

Ако вече сте чели „Мина, магиите и бялата стъкленица“, вероятно появата на втората и третата книга от поредицата в домашната ви библиотека е само въпрос на време.

>

>

Във втората книга на Весела Фламбурари, „Мина и магията за предсказание“ (издателство MBG Books), продължават да се случват страшни, смешни и неочаквани из Долната и Горната земя с участието на герои от българската народна митология и шеги от съвременния живот.

Прочетете откъс от „Мина и магията за предсказание“, а в края разберете как можете да я спечелите. Третата книга от поредицата се очаква тази зима.

***

Баше краят на август. Мина, Ренко, Янил и Китан се наслаждаваха на екскурзионното летуване в Родопа планина. Мишева им бе организирала преход от град Девин до язовир Батак. Целта на прехода беше да преминат разстоянието пеша, като разпъват палатки или отсядат в горските домове. Екскурзията водеха учителката по скално катерене и двама опитни алпинисти от Софийския клуб „Екстрем“. Водачите учеха децата на основните неща в алпинизма. Учеха ги как да оцеляват сред природата, а също и как природата да оцелее след тях. Алпинистите веднага забелязаха, че напук на повечето си съученици, тези деца са доста убедени природозащитници. Ренко не позволяваше нито хартийка да бъде изоставена на неподходящо място. Това много радваше спортистите и те се стараеха децата да усвоят всичко, което можеха, за краткото време, което имаха.

Тръгнаха от Девин. Над един хълм видяха да летят парапланери. Като малки цветни дъги. Вечерта достигнаха до един горски дом в резервата „Кастраклий“. Домът се намираше в огромна вековна гора от черен бор. Тази гора бе най-старата в България, на възраст около двеста и трийсет години. В горския дом ядоха пържена прясна пъстърва, опитаха и дъхаво сладко от едри къпини. На следващия ден слязоха към екопътеката между селата Ягодино, Борина и Чала. Наоколо бе толкова красиво! Ренко непрекъснато искаше някой да му описва: ту скалния район на река Хайдушки дол, ту Дяволския мост, който се беше образувал съвсем сам над реката и беше от няколкото естествени природни моста в Родопите. Сляпото момче не се свърташе само да ги слуша как охкат и ахкат, запленени от гледката. Скалните сенчести откоси, високи по 100 метра и надвесени заплашително над реката, се бяха накичили с родопския силивряк. Беше през август, но туфички от цветенцето, греещо във всички нюанси на лилавото, цъфтяха в сенките. Те приличаха много на розово-лилава иглика.

Силиврякът е защитено растение, затова е забранено да се бере! Най-много цъфти през пролетта, но ето че и сега го има – обясни доста озадачено единият от алпинистите. После продължи тайнствено: – А навсякъде в Родопа ще чуете и за брата на силивряка, Орфеевото цвете… Цветето, което умира и после възкръсва като феникс!

– Къде цъфти Орфеевото цвете? – попита любопитно Мина.

– Малко хора знаят – отвърна ѝ мъжът. – Само посветен в тайната му може да ви заведе до него, защото то не се разкрива на всекиго! Но силиврякът му прилича… Радвайте се, че го виждате, той също не е за изпускане!

След като минаха покрай четирите водопада, образувани от притока на Буйновската река, вечерта опънаха палатки близо до Триградското ждрело. На следващия ден щяха да разглеждат пещерата Дяволското гърло. Оградиха внимателно огъня с камъни. От Ягодино си бяха купили домашни наденички с праз и черен пипер. Извадиха наниза и ги изпекоха набучени на пръчка.

Шумът от реката не остави Мина на мира до много късно. Накрая момичето разбра, че няма да заспи, и изпълзя от палатката. Седна на един камък близо до лагера и повдигна глава. Нямаше грешка – навсякъде около нея летяха неродени думи. Мина замърмори под нос. Неродените думи се завъртяха и я поведоха напред в лятната нощ… И тогава Мина видя светлините. Не просто светлини, а неочакван блестящ порой. Отнякъде лъхна хлад. През ума на момичето се стрелна мисълта да събуди другите, но после кой знае защо се отказа. Стана и тръгна към светлинките. Изведнъж се сети, че ги е виждала и преди. Тогава, когато Кошът ги взе за първи път от градината на Двореца в Балчик, за да ги занесе на Горната земя… Нима това беше Кошът? Тук?

Мина продължи да върви и навлезе в старата борова гора. Времето захладня още повече. Боровете, надвесени над нея, чернееха, мълчаливи и могъщи. Момичето дори не се оглеждаше, сякаш знаеше пътя. Скоро излезе на една широка поляна. Потръпна от студ. Дали от студената влага, но на поляната замириса силно на мащерка и жълт кантарион. Мина се загледа в небето. Но небето не можа да отвърне на погледа ѝ. То само надничаше сконфузено около краищата на проблясваща, желирана, нощна шапка с дълъг пискюл, губещ се някъде в него. От време на време желето се разтрисаше и от шапката изхвърчаха на гроздове избухващите светлинки. Нещо се раздвижи и Мина погледна бързо натам. В центъра на горската поляна, точно под шапката се появиха един черен и един бял овен. Мина преглътна звучно. На черния овен яздеше облята в светлина жена. Дали от светлината, но жената изглеждаше доста висока. Златнорусата ѝ коса бе дълга до петите, а върху ръкавите на пристегнатата със златен пояс дълга, бяла риза кротуваха свити крила.

Жената слезе от овена и я повика с ръка. Мина се огледа. Но не, на поляната нямаше никой друг. Жената викаше нея. Момичето преглътна още веднъж и пристъпи напред. Навлезе под шапката от желе и спря.

Хайде, хайде, Мина – рече усмихнато жената. – Не ми се вярва да се страхуваш от мен!

– Откъде ми знаете името? – попита учудено Мина.

– Глупав въпрос за една истинска бояра – отвърна жената и се усмихна още по-широко. – Мисля, че знаеш коя съм.

Знаеше, разбира се! Но в този момент два вида знание се свързаха в едно в главата на Мина и тя отново преглътна шумно.

Ти си вила-самовила… Самодива! – прошепна момичето.

– Да!

Самодивата я гледаше насърчително.

– И си-и-и… Жената с крилатата риза?

– Правилно! Каквото горе, такова и долу! И нека магията ни пази, както пази сама себе си – отсече Жената с крилатата риза. – Трябва да ти покажа нещо!  

***

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата "Мина и магията за предсказание" от Весела Фламбурари.

Как?

Отговорете в коментар под статията тук на въпроса: Кое е най-магическото място в България според вас и защо?

Eдин от отговорилите ще бъде изтеглен чрез жребий на 30 август и ще спечели книгата. Името му ще обявим във фейсбук страницата на Peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
weronicka, 30.08.2016 | 22:00
Трудно ми е да определя кое е най-магическото място, когато всяка планина те омайва с красотата си! Въздуха, красивите гледки с песента на птички са като опиат. Планините ни са толкова величествени, че може с часове да се наслаждаваш на спокойствието и удоволствието да си там горе, далеч от "цивилизацията".
Кристина Латева, 22.08.2016 | 21:19
Най-магическото място ,където съм била за момента е еко пътека бели Искър. Въпреки, че пътеката се движи успоредно на пътя, имаш усещането, че си някъде дълбоко в гората, толкова е тихо ( особено късна есен, когато почти няма хора). Всичко е зелено и покрито с мъх и сякаш всеки момент от близкото дърво ще изскочи някой лепрекон.
Абонирайте се за нашия бюлетин