Войнежа е място тъкмо за вас, ако обичате да си говорите със старите хора, да слушате разкази и легенди за миналото. Сгушеното в полите на Централна Стара планина село се е разпростряло в цели пет махали: Долен Войнеж, Со̀левска махала, Среден Войнеж, Горен Войнеж и Чаршията. Макар постоянните жители на селото да са едва 89 души, ако дойдете през лятото, няма да ни повярвате, че са толкова – много живеещи в големите градове хора прекарват топлите дни във вилите си тук, далеч от хаоса и шума.
Колегите от Север.бг ви съветват непременно да потърсите поп Пеню, който е жива енциклопедия за съселяните си и с охота разкрива пред любознателните историята на родове и поколения назад във времето. Дори е издал събраната информация в книгата "История на Войнежа". Там той описва създаването на църквата, на селото, поминъка на жителите и живота на цели родове от 18-ти век до днес.
"Първото селище Войнежа е възникнало около най-ранния водоизточник в селото – Чучура, през 17-ти век. Първите жители са се заселили около тази чешма, т. нар. Долен Войнеж. Според легендата двама братя – Войняк и Хрельо, подгонени от турците, влизат дълбоко в планината и се заселват в местността, която сега носи името Хърваловци в Еленска община. След време единият брат пресича Балкана и се установява тук, като основава Долен Войнеж", разказва за възникването на селището и младият кметски наместник Стефан Стефанов, който е седмо поколение жител на селото според изчисленията и проучванията на поп Пеню.
За построяването на храма кметският наместник разказва още една интересна история, включена в "История на Войнежа" и наподобяваща тази за граф Монте Кристо:
"Човекът, създал църквата, е лежал в цариградски затвор през турското робство. Негов съкилийник му съобщава за заровено злато. Условието да го вземе, ако излезе жив от затвора преди него, е, да направи църква и мост и каквото остане – да си го прибере. Става така, че собственикът на златото умира. Другарят му по килия, Мильо, излиза след години, намира златото и изпълнява волята на доверителя си – построява църква във Войнежа и мост в Плаково. Възникнал обаче проблем с мястото за изграждане на църквата. С указ на султана тя трябвало да бъде направена в Ильова махала. Мильо подкупва писаря на султана, за да впише допълнително буквата "М" във фермана и да направят църквата на друго място – в Мильова махала, носеща неговото име. Областният турски управител по онова време, Карахасан, научава за подправения ферман и, за да не ги издаде, хората кръщават на негово име селото – Караасани (впоследствие прекръстено на Филип Тотю, който е от този край)".
Разказът на кмета продължава друг негов съселянин:
"По онова време имало условие от османците църквата да бъде вкопана в земята, а височината й да бъде не по-голяма от турски конник. Друго изискване било църквата да бъде построена за един месец. От целия район се събират около 100 семейства в Мильова махала и започват денонощен строеж. За две седмици правят основите и целия градеж на църквата от камък. Мильо отчел, че им остава много материал и още време и доброволните строители разширяват зида на църквата, така че станал 120 см и това съхранило храма през годините, като се налагали малки реконструкции".
Още много интересни предания могат да се чуят на сладка раздумка от разговорливите жители на Войнежа.
Това, което си представяте като туристически атракции, в селото го няма, но войнежани се гордеят с парка, който е оформен със собствени средства на по-младите енстусиасти, подкрепени от кмета. Освен спокойствието, красивата природа, свежият планински въздух и чиста вода туристи идват във Войнежа и заради многото зеленина, близката гора и екопътеките към Кладни дял.
"Пътят е един - Проходът на Републиката. Който иска – може да ни намери", припомнят ни гостоприемните войнежани на изпроводяк.
Полезна информация: Село Войнежа се намира на 30 км южно от Велико Търново и на 4 км източно от Прохода на Републиката. Всеки ден сутрин и вечер от пазара във Велико Търново тръгва автобус, който обикаля махалите на Войнежа и отива до Кладни дял, Вонеща вода, Райковци и Въглевци.
