Напуснах работа, за да съм в планината. Какво пък толкова? - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Напуснах работа, за да съм в планината. Какво пък толкова?
Автор: Мария Ангелова
Напуснах работа, за да съм в планината. Какво пък толкова?
Снимка: Mishini creative

Най-доброто нещо, което можете да откриете в един сайт за пътешествия, е не идея за дестинация, а вдъхновяваща история. История на някой, който е направил това, което искате и вие, но все не събирате смелост.

>

>

Точно такъв вдъхновяващ човек е Михаела Иванова. Тя напуска работа, за да търси своята хармония в планината, да катери, кара колело и рисува. Нейните картини, подписани с псевдонима Mishini creative, директно ви пренасят в безгрижните планински вечери дори и да си седите на дивана вкъщи.

Коя е Михаела: Казвам се Михаела Иванова, по лична карта съм на 23, но в душата си съм на около пет и половина. Напук на всички, напуснах последната си работа, за да прекарвам повече време в планината, да чета книги и да рисувам – какво пък толкова? Сега съм художник на свободна практика и уча, а през останалото време издирвам вдъхновението – из планините, гоня го по поляните с колелото... а понякога го откривам високо на някоя скала, която искам да изкатеря... Занимавам се все с големи дивотии сред природата, заради които в момента се възстановявам от контузия, но пък които ме правят щастлива.

Рисуването за мен е... едно прекрасно занимание!

Планината ме вдъхновява, защото... е истинска. И може би, защото там ти ставаш истински. Банално ще е да кажа, че ме вдъхновява заради красотата и величествеността си. Тя е моята муза, най-вече защото ме предизвиква, дисциплинира и ме учи да бъда човек. Картините ми са за това – когато ги гледаш на стената си, да се сещаш за онзи връх, който изкачи с последни сили, за най-добрата линия, която пусна тази зима със ските, за веселите вечери с приятели около лагерния огън под небе, обсипано със звезди...

35426

Mishini creative

35423

Любимите ми планински маршрути са... онези, след които студената бира и бобът с люти чушки са по-сладки от всичко друго на света.

Нощ в планината е... неспирно да се сипе сняг, а ти да чакаш настъпването на утрешния ден, за да подкараш ските или борда. И да се вълнуваш толкова, колкото дете в навечерието на Коледа, което знае, че на сутринта ще открие подаръци под елхата.

35424

Утро в планината е... да си спал под открито небе и само измръзналият ти нос да се подава от спалния чувал, да отвориш очи, да видиш планината наоколо и, лежейки, да си кажеш „Какво спокойствие!”. След което да те завали проливен дъжд, докато си още сънен.

Никога не тръгвам в планината без... челник. Особено след като веднъж инцидентно ми се наложи да карам борд по тъмно.

Най-ценното, което човек може да пренесе от планината в дома си, е... хармонията. Тя е във всяко камъче, във всяко храстче, в снежните склонове, вятъра и гръмотевичните бури дори... и ако успееш да пренесеш тази хармония в дома си (и ума си!), ще постигнеш много.

35428

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин