В работно време Николай Ковачев е преподавател по екология в Русенския университет, в извънработно обича да обикаля из планините и да снима.
Първата му фотоизложба е едновременно разказ и покана. Името й е „Нарисувай ми приказка“. Планинска приказка, бихме допълнили.
25-те фотографии можете да видите до средата на декември в сградата на Доходното здание в Русе, а ето какво ни разказа за фотографските приказки самият Николай:
- Какво е фотографията за теб?
- През годините мотивацията за снимки минаваше през различни етапи. Първоначално се радвах на възможността на фотографското изкуство да „спира” времето. Нещата, които времето променя, изглеждат почти непроменени, запечатани на лента. После се запалих по туризма и за мен снимките станаха средство за споделяне. Най-вече на пейзажи. Дори хората не присъстваха в тях. През последните години оценявам това като грешка. Снимането на портрети носи емоции, сравними за мен с един шеметен пейзаж. Особено снимането на деца.
- Защо изложбата ти се нарича "Нарисувай ми приказка"?
- Изложбата беше организирана от общинската фондация "Русе – град на свободния дух", като награда от участие в наскоро провел се конкурс – "Запази духа на Русе". След като първо избрах снимките, по мои си критерии, трябваше да измисля подходяща тема. Заимствах от любима моя литературна илюстрация, която перифразирах. Става дума за Малкия принц на Антоан дьо Сент Екзюпери. След като моли автора да му нарисува овца, принцът е неудовлетворен от изображението. Докато не вижда нарисувана кутия, в която е овцата. Той е щастлив, защото вижда овцата с въображението си, а не със сетивата. А тя е точно каквото е искал да я види... мъничка, здрава, усмихната. Затова и изложбата кръстих така: „Нарисувай ми приказка”.
- Как се рисуват приказки със снимки?
- Фотографията съвсем не е обективно изкуство, както много хора смятат. А с помощта на софтуерни програми диапазонът на получените резултати може да варира в много широк диапазон – един скучен пейзаж, може да се превърне в художествена творба... затова освен техниката е важно да се познава и зрителят. Приказката съществува в съзнанието на зрителя според мен.
- Кое е любимото ти място за снимане?
- Обичам да снимам в планината. Една от любимите ми планини е Пирин. Особено мраморният дял. Заради белите скали, врязващи се в тъмносиньото есенно небе, силно пресечения терен и чистите езера.
- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?
- Любимото ми място за почивка е заслон Кончето. Мисля, че това е най-хубавата гледка.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
