Португалия е страна, която умее да омагьосва с крайбрежните си пейзажи и исторически градове, но има едно място, където реалността се размива и отстъпва място на чистата мистика. Това е Синтра – планинското градче, което лорд Байрон някога нарича „славният Едем“. Наред с пищните дворци и мавърските крепости, тук се намира едно от най-енигматичните и зашеметяващи архитектурни творения в Европа: имението Кинта да Регалейра (Quinta da Regaleira) и неговата прочута Обърната кула.
Когато масовият турист пристигне тук, той очаква да види красиви градини и красива ренесансова архитектура. Но истинското съкровище на това място е скрито дълбоко под земята. Това е Инициационният кладенец (Poço Iniciático) – грандиозно инженерно съоръжение, което никога не е служило за събиране на вода, а е изградено като подземен храм за тайни окултни и масонски ритуали.
Ексцентричният милионер и италианският архитект
Историята на Кинта да Регалейра започва в самото начало на ХХ век. Парцелът е купен от Антонио Аугусто Карвальо Монтейро – изключително богат португалски милионер, роден в Бразилия, натрупал състоянието си от търговия с кафе и скъпоценни камъни. Монтейро бил необикновен човек за времето си: високообразован филантроп, колекционер на редки книги, алхимик и член на Масонската ложа.
Той имал ясна и амбициозна визия – искал да построи имение, което да материализира неговите философски, херметични и мистични убеждения. За целта той наема италианския архитект и сценограф Луиджи Манини. Двамата създават проект, който съчетава готика, ренесанс, мануелински стил и изключително сложна символика, вдъхновена от алхимията, тамплиерите и розенкройцерите. Строителството е завършено около 1910 година.
Деветте кръга на Данте под земята
Перлата в короната на това мистично имение безспорно е Инициационният кладенец, по-известен като Обърнатата кула. Вместо да се издига към небето, тази кула се врязва на цели 27 метра дълбочина в черните гранитни скали на Синтра.
Когато погледнете от ръба му надолу, усещането е за контролиран световъртеж. Около вътрешността на кладенеца се вие изящно спираловидно стълбище, поддържано от масивни каменни колони. Стълбището има точно девет нива (площадки). Това не е случайно инженерно решение, а директна архитектурна препратка към „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Деветте нива символизират деветте кръга на Ада, деветте секции на Чистилището и деветте небеса на Рая.
Слизането по стълбите е замислено като метафора за пътуването на човешката душа – преминаване през тъмнината и смъртта на материалния свят, за да се достигне до пречистването. Колкото по-надолу слизате, толкова по-мрачно и хладно става, а светлината от небето се свива до малък кръг над главата ви.
Пътят към светлината: Ритуалът на посвещението
Реалният факт, потвърден от историците, проучващи архивите на Монтейро, е че този кладенец е бил използван за церемонии по посвещение в масонството. Кандидатът за посвещение е бил въвеждан в имението със завързани очи. Той е трябвало да премине по стръмните стълби надолу в абсолютна тъмнина, символизираща хаоса и невежеството.
Когато стигне до дъното на кладенеца, очите му са били отвързвани. Там, на самия под, изработена от черен базалт и бял мрамор, се намира огромна Роза на ветровете (компас), разположена върху Кръста на Ордена на рицарите тамплиери (по-късно известен в Португалия като Орден на Христос). Този символ маркира центъра на света и духовното пробуждане.
Но ритуалът не приключва дотук. Дъното на кладенеца всъщност е начална точка на сложна мрежа от подземни, неосветени тунели, издълбани в скалата. Новопосветеният е трябвало да намери пътя си през тези лабиринти в пълен мрак. Тунелите водят до различни части на градината: едните извеждат пешеходеца към „Езерото на водопада“, където трябва да се премине по камъни, закрепени точно над повърхността на водата, а други водят до „Пещерата на Изтока“. Излизането от тунелите на ярката дневна светлина сред буйната зелена природа е символизирало духовното прераждане и навлизането в просветения живот.
Как да преживеете това място днес?
Днес Кинта да Регалейра е отворена за посетители и е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Посещението на Обърнатата кула обаче изисква подготовка. Поради огромния интерес, движението по спираловидното стълбище е организирано само в една посока – надолу, за да се избегнат задръствания по тесните каменни стъпала.
Когато слизате, обърнете внимание на детайлите: камъните са умишлено оставени груби и покрити с мъх, за да засилят усещането, че се намирате в древно, природно светилище. Носете си удобни обувки, тъй като стъпалата често са влажни и хлъзгави поради специфичния микроклимат на Синтра, характеризиращ се с чести мъгли и висока влажност. След като стигнете дъното и преминете през тунелите, отделете време да се разходите из останалата част от градината – всяка чешма, статуя или мост там са част от същия таен код, който Карвальо Монтейро е оставил за поколенията.
Обърнатата кула на Синтра е живото доказателство, че най-вълнуващите пътешествия понякога не ни водят нагоре към върховете, а ни потапят дълбоко в земята, където историята, архитектурата и човешката мисъл са се слели в едно незабравимо подземно приключение.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
