Откриха канализация на 1000 години във Велики Преслав - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Откриха канализация на 1000 години във Велики Преслав

В старата българска столица Велики Преслав е открита канализация на повече от 1000 години, съобщиха от Преславския музей и от Националния исторически музей. Любопитно е, че през Средновековието в Европа не е имало такива съоръжения. Според историците канализация по това време не е имало нито в Лондон, нито в Париж, само във Византия и в България.

>

>

Откритият водопровод е от Х век, т. е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Той е разположен на дълбочина 4 м под уличната настилка и по тръбите днес все още тече вода.

Един надпис от 837 г., намерен в Плиска, свидетелства, че кавкан Исбул е построил със свои средства водопровод, увенчан с чешма в центъра на столицата, „за да пият българите”. Водопроводите в Созопол са три, а има и отточна канализация, заустена в морето, както е и днес. Подобни инфраструктури са открити и в почти всички български средновековни градове.

Средновековните българи не само пият прясна вода и отвеждат отточните води в безопасни за здравето си места, но се и къпят. Изглежда - всеки ден, защото цар Борис І пита в 866 г. папа Николай правилно ли е гръцките архиереи да ни забраняват да се къпем в сряда и петък. Папата, който желае да ни прилапа в църковно-административно отношение, отговаря, че не е неканонично да се къпем, когато и както си поискаме.

Освен в 200 крепости, в които се къпем и днес - Хисар, Кюстендил, София, Бургас и т. н., бани откриваме навсякъде другаде. Съвсем скоро археологът Иван Христов съобщи, че е открил отлично запазена баня с подово парно отопление в малка планинска крепост в Троянския балкан.

Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не е само любопитен детайл от нашето минало. То е било свързано със здравето на българите, физическите им възможности и дори имунитета им. Всички европейски средновековни автори отбелязват, че българите са по-здрави, по-високи и по-малко боледуват от европейците между VІІ и ХVІІ век. Фактът, че българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб, в който се проявяват в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от населението на Европа измира при появата на чумата и холерата – у нас умират само отделни хора.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин