Пътешествие до Маракеш - хашиш, змиеукротители и приказни гледки - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Пътешествие до Маракеш - хашиш, змиеукротители и приказни гледки
Пътешествие до Маракеш - хашиш, змиеукротители и приказни гледки

Наближихме Маракеш на свечеряване. Бяхме с колата под наем и се вляхме в уличния поток на милионния град. Автомобили и мотопеди се движеха в пълен хаос. 

GPS-ът ни отведе до началото на Медината, където трябваше да се намира “хотелът“ ни в Маракеш. Спряхме колата и двама отидоха да търсят мястото за спане. На не много широката уличка се разминаваха на магия коли, пешеходци, велосипедисти и стотици мотопеди, които надуваха клаксоните и изпускаха кълба дим от не особено модерните си двигатели.

Докато чакахме, до нас се приближи пиян (в арабска държава) субект от африкански произход и ни говореше нещо на френски език. Все пак не беше агресивен и като си каза това, което му тежеше, си продължи по пътя. След малко мина търговец на хашиш, който ни предложи да си купим. Естествено отказахме. Не ни беше необходим, вече се чувствахме замаяни от обстановката, в която попаднахме.

С помоща на местен, нашите хора откриха хотела, който се оказа просто една врата с номер в стената. За щастие наблизо имаше платен паркинг, на който оставихме колата. Хотелът всъщност беше нещо като къща за гости. Стаите ни бяха на третия етаж, имаше тераса, а на тавана имаше още една тераса с гледка на 360 градуса към целия Маракеш, високо над уличния хаос.

За нощувките и за паркинга се наложи да платим предварително, което не е обичайно, но явно тук е така. След като се настанихме, излязохме на разходка из нощен Маракеш. Вървяхме по тесните сокаци и гледахме да се пазим от прелитащите покрай нас мотопеди. От минаретата звучеше традиционната молитва, а не само призива както е на другите места в арабския свят, където съм бил. В същото време дребни дечица се забавляваха като хвърляха пиратки наоколо. Суматохата се допълваше от котки, които излизаха от тъмното и преминаваха през краката ни. Младежи се събираха на групички по ъглите и подготвяха дърва за горене.

51827

Преминахме по тесните улички, на които се продаваха всевъзможни неща и достигнахме до площада Джема Ел Фна, който беше като спектакъл под открито небе с актьори и хиляди зрители. Акробати, музиканти, жени, които рисуват с къна, играчи на “тука има тука няма“, търговци на сокове и охлюви и заведения за храна, които предлагаха различни достижения на арабската кухня. Вече бяхме твърде изморени и след кратка обиколка се прибрахме да спим.

На другата сутрин в 6 часа ни събуди гласът на мюезина, като последва и цялата молитва в продължение на почти час. Домакинята ни сервира закуска, състояща се от традиционните арабски питки, масло, мед, сладко, чай от мента, кафе и мляко. Денят беше предвиден за разглеждане на пазарите и забележителностите на Маракеш.

Първо посетихме Медресето Бен Юсеф, което впечатли с изящните си дърворезби в арабски стил. В музея на Фотографията видяхме черно-бели снимки на Джема Ел Фна, може би от началото на миналия век, на които се виждаха змиеукротители, акробати и пазарите. Разликата с нашето съвремие е почти никаква.

51829

След няколко изгодни сделки на пазарите, се отправихме към Двореца Бахия, построен през 19-и век. Приятни градини, празни зали и арабска архитектура. Тук вече лепкавата жега доста ни натежа и решихме да отдъхнем в някое заведение с разхладителна напитка и кафе. Избрахме си едно и седнахме. Точно до това заведение на площада работеха стъклари. Остана ни малко време и за Двореца Бади. Десет минути преди да затвори за деня, охранителят изкара посетителите, все едно изкарва овце на паша. 

През деня на площада се появиха и прочутите змиеукротители, които свиреха на кобрите, а водачите на организираните екскурзии водеха клиентите си при тях за фотосесии. Дресьори показваха маймунки с памперси за снимки. Сокаците в Медината са тесни и с много разклонения. Не е трудно да се загубиш, но модерните технологии и местните младежи, които говорят добър английски ти показват верния път.

51826

На втория ден в Маракеш ходихме до градините Мажорел. Зелен и прохладен оазис сред розовия и горещ град. Къщата на Ив Сен Лоран в градината е превърната в Музей на Берберите и тяхната култура, отворил врати само няколко дни преди нашето посещение. Маракеш извън Медината изглежда като съвсем съвременен град с широки булеварди, офиси, магазини, площади, ниско строителство и много модерно летище.

51828

След кратка почивка посветихме следобеда на разходка до джамията Кутубия и главната порта на Медината Баб Агнау. След това пазарувахме из суковете, които изобилстваха от пресни и сушени плодове ,местни дрехи и шалове, килими, изделия от кожа, антиквариати, магазини за сувенири, магазини за прясно месо и риба и т.н.

51830

Много популярни са аргановото масло и бабучите, които са традиционни марокански кожени чехли. В началото се притеснявахме да се пазарим, но после ни стана дори забавно. Местните търговци говорят английски, френски и испански. В жегите е препоръчително да се пие сок от нар, но изцеден от ръчните преси и сок от захарна тръстика, който има сладък цитрусов вкус.

На другата сутрин летяхме за родния континент със спомените от приказния Маракеш.

***

Текстът е изпратен от Симеон Цонев за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътеписи, фоторазкази и всякакво друго вдъхновение за пътешествия на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин