Пътешествие до пещера Утробата - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Пътешествие до пещера Утробата

Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg

>

>

В една много скучна неделя, изпълнена с битовизми, едно приятелско обаждане ни измъкна от рутината. Страстта към приключения и жаждата да се срещаме с интересни хора, и места, ни тласна към поредното предизвикателство. Целта беше пещера „Утробата“, в близост до Кърджали. Екипировката ни се състоеше само от анцуг и маратонки, тъй като предполагахме, че е леснодостъпна пещера. И ето ни в колата, на път за Кърджали, предвкусвайки приятни емоции.

Ако човек разчита на GPS, може да остане излъган, понеже в отделни участъци от пътя телекомуникационните средства губят своя обхват и се озоваваш в пустошта, гадаейки дали си в правилната посока. След Черноочене хванахме пътя за село Скална глава (за първи път го чувах и се заоглеждах да разбера защо носи това име, да не би на някой скален феномен), следваше село Пъдарци, после Дъждовница и последното указание за пещерата ни насочваше да следваме пътя за хотел „Боровица“, намиращ се на брега на язовир „Кърджали“.

За щастие не се заблудихме и благополучно стигнахме до табела, вдясно от пътя, която сочеше нагоре. Наоколо бяха спрени няколко леки коли, което ни подсказа, че по пътя ще срещнем и други туристи. Паркирахме и започнахме да се катерим. Трябваше да вървим по скали и сипеи. Добре, че беше хладно и мрачно, та да може да ни спори, понеже трябваше да изминем около един час път по вертикален терен. Срещнахме и хора, които вече се връщаха. Казаха ни, че като минем и четирите беседки по пътя си, ще се озовем пред „Утробата“.

Когато я съзряхме, единодушно стигнахме до заключението, че имат пълното право да я наричат така. За да влезем в нея, трябваше да се изкачим по дървена стълба. Наложи се да изчакаме няколко души да слязат и ето ни вътре.

От прочетеното в интернет знаехме, че тя е представлявала древно светилище на траките, датиращо от 11-ти – 10-ти в.пр.Хр., и всеки ден в 12 часа вътре през пукнатина в горната част прониква слънчев лъч и олицетворява оплождане, т.е. скалата и слънцето се съчетават и възраждат живота.

Пространството в пещерата не беше голямо, около 20м., още повече, че имаше още десетина души, освен нас, та ни се стори направо тясно. В дъното на пещерата имаше олтар, но там се бе настанил човек с бяла одежда и медитираше. Явно мястото притежава силна енергия, затова немалко хора го посещават, че и обитават.

Напуснахме храма на Богинята-майка, слизайки по същата стълба, „преродени“. Хайде сега по обратния път. Трябваше повече да се внимава, понеже пътят беше каменист и можеше цялата каменна маса да ни повлече в бездната. На връщане срещнахме хора, които бяха избрали алтернативни средства да се придвижат нагоре - на мулета.



Нагледахме се на изключително красиви пейзажи. Въздухът беше чист и ухаеше на борове. Нещо мистично витаеше наоколо. Пленителен беше изгледът към язовир Кърджали, където много хора бяха избрали да прекарат деня.

Чудесен завършек на разходката за нас беше да седнем и да похапнем на кокетните ресторантчета край Енчец, разположени на корабчета. Със сигурност някой ден ще повторим маршрута си.

Автор: Светла Сирачкова 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин