Разходка до Зелениковския манастир - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Разходка до Зелениковския манастир
Автор: Жанет Григорова

Хладна есенна утрин, пътуване с раздрънкан междуградски автобус и веселото чуруликане на птиците.

Така започва разходката до Зелениковския манастир “Свети Йоан Кръстител” край село Черни Осъм.

Разбира се, дотам много лесно можете да стигнете с кола, но така само ще изпуснете колорита от пътуването с автобус "Чавдар" в посока Троян - Бели Осъм. А повярвайте, да чуете балканска глъчка и междусъседски разговори рано сутрин е по-добро и от най-доброто реалити шоу.

След като тази подгряваща доза балкански колорит ви зареди с настроение, спокойно можете  да продължите своята разходка (слезте на последната спирка по маршрута Троян - Черни Осъм).

Най-общо първата част от ходенето до Зелениковския манастир е еднообразна, но това е само затишие пред буря. Причината - единственият път до горските дъбрави минава през асфалтов участък,  който ви отвежда до маркираната пътека. Тук важи в пълна сила, че "за хубавите неща трябва да се почака". Съвсем не си мислете обаче, че ще скучаете, защото асфалтовата част от пътя, също крие своите тайни. Той преминава покрай река Крайовица, която през есента и пролетта е особено красива заради заобикалящите я обагрени в цветове дървета. Лятото също е хубаво да бъдете там, но по-скоро за да се натопите блажено в ледените й води след изморителния преход.

След около два часа път ще стигнете до малка сграда и бариера с табела "Пречиствателна станция". Оттам свивате наляво и следвате маркировката "Зелениковски манастир". Влезете ли веднъж в гората, ще се радвате на пътека, застлана с листа, сенчести участъци, през които слънчевите лъчи срамежливо проблясват, и едва доловимия ромон на реката.

Пътят до манастира преминава през гората, затова есента и пролетта са най-красивите сезони за разходка дотам. Есента е времето, когато всичко навън залязва, но гората сякаш се ражда, подобно на огнените крила на Феникс, за да покаже красота си. Навсякъде по пътя ще се радвате на толкова много различни нюанси - червеното, жълтото, кафяво, сякаш гората си е устроила парад на цветовете. 

Що се отнася до манастира, той се познава отдалеч - по веселия лай на кучетата, които го охраняват. Ако случайно имате страх от тях, не се безпокойте - това са най-миролюбивите пазачи, които сте срещали. Но както гласи притчата за кучето, пазещо портите на Хадес, те винаги искат нещо в замяна, за да ви пуснат. В този случай не е нужно да давате живота си, само парче хляб - гаранция, че ще ви обичат вечно.

Когато приближите манастира, ще чуете звънливия глас на баба Дана, която топло ще ви посрещне и по желание ще сервира най-хубавата бобена супа, която сте опитвали. Макар че след около четири часа път всичко ще ви се стори вкусно. Манастирът е богато украсен с фрески и разполага със стаи за нощувка, ако искате да поостанете. 

В близост до него се намира приятно сенчесто местенце с маса и пейка, където можете да обядвате, докато изстудявате бирата или водата си в близкия вир. Така завършва и приказната разходка, до скрития в гората Зелениковски манастир.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин