Франсин Ривърс пише красива история, продала над 3 милиона копия по света.
Любовта търпи, не завижда и не злорадства. Любовта не се сърди и не мисли зло, а извинява всичко и се надява на всичко. Не се превъзнася и не се гордее.
Това добре познато и смислено послание на апостол Павел към коринтяните стои в основата на многократно награждавания исторически романс „Изкупителна любов“ от американската писателка Франсин Ривърс, който излиза за първи път и на български език.
Написана през 1991 г., тази красива история за любовта като спасение е преведена на повече от 30 езика и е завладяла вече милиони читателски сърца по света. А през 2022 г. романът стана и вдъхновението зад едноименната екранизация с участието на световноизвестната актриса от български произход Нина Добрев.
1850 г., Калифорния по време на Златната треска. Време, в което груби и закоравели мъже продават душата си за торба злато, а после го разменят за всевъзможни плътски удоволствия.
Осемнадесетгодишната Ейнджъл не очаква от мъжете нищо друго освен болка и предателство. Продадена да работи в публичен дом още като дете, Ейнджъл отдавна не вярва в любовта, нито пък в Бога или съдбата. Оставила зад себе си истинското си име и миналото си на свободен човек, неспособна да си представи бъдеще, в което да си заслужава да живее, в сърцето на младата жена с име на ангел бушуват единствено омраза и цинизъм.
Докато един ден в стаята ѝ, на мястото на поредния клиент, дошъл да се възползва от красотата ѝ, не влиза Майкъл Осия. Мъж с библейско име, който пристига с обещанието за безвъзвратна обич и ѝ прави предложение, което звучи твърде хубаво, за да бъде реалност.
Ще позволи ли Ейнджъл на този толкова различен мъж да я убеди, че за нея съществува друго бъдеще – без болка и разочарование? Или това ще бъде поредният път, в който ще се окаже подмамена от празни думи и хвърчащи обещания?
Вдъхновен от историята на библейския пророк Осия и неговата любима Гомер, „Изкупителна любов“ е докосващ разказ, сред чиито страници майсторски са съчетани доверие и предателство, надежда и отчаяние – и най-накрая толкова търсеното изкупление.
Обичана от милиони почитатели на историческите романси по света, Франсин Ривърс изплита пленяваща история за безусловната сила на любовта, чиито послания дълго време отекват дълго в сърцето на читателя.
Из „Изкупителна любов“ от Франсин Ривърс
Още един клиент и ще мога да поспя, помисли си Ейнджъл, протегна ръцете си напред и погледна към тях. Ръцете ѝ трепереха. Цялото ѝ тяло трепереше. Тя осъзнаваше, че губи контрол. От толкова дълго време се преструваше, че не ѝ пука. Поклати глава. Нуждаеше се от сън. На следващия ден всичко щеше да бъде наред. Само още един клиент, помисли си отново, надявайки се, че мъжът няма да се задържи дълго при нея.
На вратата се почука, тя се изправи на крака и отвори вратата, за да пусне мъжа да влезе в стаята. Мъжът беше широкоплещест и беше по-висок и по-възрастен от мъжете, които идваха при нея. Нищо друго не ѝ направи впечатление, но почувства странно безпокойство и се разтрепери още повече. Нервите ѝ се опънаха до скъсване. Наведе глава, дишайки бавно, и си наложи да се успокои, събирайки смелостта, която ѝ беше останала.
Още един клиент и през останалата част от нощта ще бъда свободна.
Макар че беше на двайсет и шест години, докато стоеше пред отворената врата в слабо осветения от фенера коридор на бордея, Майкъл се чувстваше като малко момче. Той едва дишаше, а сърцето му препускаше. Ейнджъл беше по-красива и по-дребна, отколкото си я спомняше. Синият сатенен халат очертаваше стройното ѝ тяло. Застанал пред нея, Майкъл се опитваше да гледа само към лицето ѝ.
Ейнджъл пристъпи настрани, за да може той да влезе в стаята. Майкъл се взря в леглото ѝ. Образите го връхлетяха, неканени и смущаващи. Ейнджъл се усмихна. Усмивката ѝ беше съблазнителна. Тя сякаш четеше мислите му, които той се опитваше да прогони.
– Как бих могла да ви доставя удоволствие, господине?
Гласът ѝ беше тих, мек и учудващо приятен, Майкъл беше удивен от прямотата ѝ. Едва ли би могла да му покаже по-ясно с какво си изкарва прехраната. Той усети силно физическо привличане към нея.
След като Майкъл влезе в стаята, Ейнджъл затвори вратата и се облегна на нея. Докато го чакаше да ѝ отговори, тя го огледа преценявайки. Безпокойствието ѝ намаля. Макар че не беше неопитно момче, той се чувстваше неудобно. Може би беше женен и изпитваше вина. Може би майка му беше добра християнка и той се чудеше какво ще си помисли тя, ако разбере, че е бил с проститутка. Мъжът едва ли щеше да се задържи дълго при нея.
Майкъл не знаеше какво да каже. През целия ден си мислеше за срещата си с Ейнджъл, а сега стоеше безмълвен в стаята ѝ и усещаше ударите на сърцето си в гърлото. Тя беше много красива и сякаш се забавляваше. Господи, а сега какво? Дори не съм в състояние да мисля заради това, което чувствам. Ейнджъл тръгна към него, привличайки с всяко свое движение вниманието му към тялото си. Тя го докосна по гърдите и Майкъл си пое въздух. Заобиколи го, усмихвайки се.
– Не се срамувайте от мен, господине. Кажете ми какво искате. Майкъл погледна към нея.
– Искам вас.
– Изцяло съм на ваше разположение.
Докато тя прекосяваше стаята към умивалника, Майкъл я наблюдаваше. Ейнджъл. Името подхождаше на външността ѝ – изящна синеока порцеланова кукла с бледа кожа и златиста коса. Може би „мраморна“ беше по-точната дума. Майкъл си помисли, че порцеланът е чуплив, а тя изглеждаше толкова твърда, че той изпитваше болка, докато я гледаше. Не очакваше, че ще се почувства по този начин. Беше насочил вниманието си към преодоляването на желанието, което тя щеше да събуди в него. Дай ми сили, Господи, да устоя на изкушението.
Ейнджъл наля вода в порцелановата кана и взе в ръце сапуна. Всичко, което правеше, беше изпълнено с грация и съблазън.
– Приближете се до мен, за да ви измия. – Горещата вълна, която заля Майкъл, стигна до лицето му. Той се закашля и усети, че яката на ризата му започна да го задушава. Ейнджъл се засмя тихо. – Обещавам ви, че няма да ви боли.
– Не е нужно да ме успокоявате, госпожо. Не съм дошъл заради секса.
– Така ли? Значи сте дошли, за да изучаваме заедно Библията.
– Дойдох, за да говоря с вас.
Ейнджъл стисна зъби. Опитвайки се да скрие раздразнението си, тя се взря в него. Майкъл пристъпваше притеснено от крак на крак. Ейнджъл се усмихна.
– Сигурен ли сте, че искате да говорите с мен?
– Да, сигурен съм.
Мъжът изглеждаше напълно сериозен. Ейнджъл въздъхна и си избърса ръцете.
– Както желаете, господине. – Тя седна на леглото и кръстоса крака.
Майкъл беше наясно относно целта на Ейнджъл и се опитваше да преодолее желанието си да откликне на посла¬нието, което тя му изпращеше. Колкото по-дълго мълчеше, толкова по-ясно образите изплуваха в ума му. Усещаше по погледа ѝ, че тя беше наясно с това. Явно му се подиграваше.
– В тази стая ли живеете?
– Да – отвърна Ейнджъл и наклони главата си настрани. – Според вас къде живея? В малка бяла къща на края на пътя? – Тя се засмя, за да смекчи горчивината на думите си. Мразеше мъжете, които ѝ задаваха въпроси, свързани с живота ѝ.
Майкъл огледа стаята. В нея нямаше лични вещи. Нямаше картини по стените, нито украшения върху застланата с дантелена покривка маса в ъгъла на стаята. Обстановката беше скромна. Стаята беше чиста и подредена. Освен масата в нея имаше гардероб, нощно шкафче, керосинова лампа, мраморен умивалник, жълта порцеланова кана и стол с висока облегалка. И легло, на което седеше Ейнджъл.
Той премести стола до леглото и седна пред нея. Сатененият ѝ халат се беше разтворил леко. Майкъл осъзнаваше, че Ейнджъл си играеше с него. Тя клатеше крака си като ма хало, сякаш отброяваше съдържащите се в половин час минути – времето, с което той разполагаше. Господи, ще ми бъдат нужни един милион години, за да стигна до тази жена. Сигурен ли си, че това е жената, която си ми отредил? Майкъл не успя да прочете нищо в дълбоките сини очи на Ейнджъл. Тя беше стена, безкраен океан, облачно нощно небе, което беше толкова тъмно, че виждаше само това, което Ейнджъл смяташе, че трябва да види.
– Казахте, че искате да говорите с мен. Слушам ви.
Майкъл се натъжи.
– Не трябваше да идвам тук. Трябваше да намеря друг начин да се срещна с вас.
– Нима има друг начин?
Майкъл се чудеше как би могъл да я накара да разбере, че е различен от другите мъже, които идваха при нея, след като беше постъпил като тях? Послуша Джоузеф и отиде при Херцогинята, която му описа Ейнджъл така, сякаш тя беше стока – красива, ценна и строго охранявана стока. За да може да разговаря с Херцогинята, трябваше да плати цената, която тя поиска за нея. Плащането изглеждаше най-лесният и най-прекият начин да стигне до нея. Той не се интересуваше от цената. Оказа се обаче, че най-лесният начин не беше най-добрият.
Трябваше да намери друг начин и друго място. Ейнджъл нямаше търпение да започне да работи и изобщо не беше готова да го изслуша, а той непрекъснато се разсейваше.
– На колко години сте?
Ейнджъл се усмихна леко.
– Стара съм. Много съм стара.
Майкъл осъзна, че тя беше права. Ейнджъл нямаше предвид годините си. Едва ли можеше да я изненада с нещо. Тя сякаш беше готова да чуе всичко, което се готвеше да ѝ каже. Той беше озадачен. Беше обзет от същото чувство, когато я видя за първи път. Лицето, което Ейнджъл му показваше, не беше истинското ѝ лице. Господи, как да проникна през маската?
– А вие на колко години сте? – попита го Ейнджъл
– На двайсет и шест.
– Стар сте, за да се занимавате с вадене на злато. Повечето златотърсачи са на осемнайсет-деветнайсет години. Напоследък не съм срещала много зрели мъже.
Прямотата ѝ му даде кураж.
– Защо ви наричат Ейнджъл? Заради начина, по който изглеждате, или това е истинското ви име?
Ейнджъл стисна леко устни. Беше ѝ останало само името и тя не го беше казала на никого, дори на Херцога. Единственият човек, който я наричаше с истинското ѝ име, беше мама. А мама беше мъртва.
– За мен няма значение как ще ме наричате, господине. – Мъжът не искаше от нея това, за което беше платил, но тя нямаше да му даде нищо друго.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
