Приключенията на един колоездач в Тунис - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Приключенията на един колоездач в Тунис
Автор: Вячеслав Стоянов

Като част от обиколката си с колело на Средиземно море Вячеслав Стоянов върти педалите няколко дни в Тунис. Повече за обиколката можете да научите в интервюто ни с Вячеслав, а сега станете част от неговите приключения, включващи скелет на камила, автобус насред солено езеро и пясъчна буря в пустинята Сахара.

*

Както и планирах, направих едно кръгче из Гафса, за да видя крепостта и няколко нейни забележителности. 90 км през пустинята, изпих 5 литра вода. Пътни знаци, предупреждаващи появата на камили. Някой даже е домъкнал скелет на камила и го е настанил до един от тези знаци. За майтап ли или за туристическа атракция, кой знае.

Преди Тозеур, в Хмет ел Жерид, се натъкнах на горещ източник с лабиринтен охладител, който хората ползват за питейна вода. Бях възхитен от конструкцията му. Налях си вода от него. Тъкмо седнах на колелото, отново ме подхвана полицейска кола, за да ме ескортира до Тозеур. Настаниха ме, както пожелах, на къмпинг. Невероятно красиво място с палми и пясък.

След прането отидох с колелото да разгледам забележителностите на града. Палми, оазис и местни жители, дебнещи за туристи, за да им предложат разходка с камили или каляски. Заговорих един дето предлага камилски разходки до Соленото езеро и разбрах колко струва една камила на пазара - 1300 динара. Излязох от града, погледнах часовника, беше 16:00. До Нефта имаше 24 км. Бързо взех решение да отида и да се върна преди залез слънце. Карах много бързо, за да се върна навреме. Пейзажът отново е пустинен с панорама на зелен оазис. Палми през живописен път към оазиса на Нефта. Ядох фурми директно от палма. Разбрах, че туристи често идват тук, за да насладят на продължителна почивка само за 30 динара на ден, включваща абсолютно всичко. Върнах се в Тузеор точно в 18:00. Бях изморен, но невероятно щастлив.

*

Къмпингът беше едно от най-красивите места, на което някога съм спал. Полицейската кола ме взе точно в 9:00 часа сутринта и ме преследва чак до Соленото езеро. Спряха ме точно преди да завия към него, за да ми кажат, че оттук нататък само направо и след 80 км ще ме посрещнат колегите им. Имах 3 литра вода и се надявах да ми стигне, имайки предвид невероятната жега.

Изсъхналите парчета от езерото бяха покрити със сол и сияеха на слънчевата светлина, сякаш бяха покрити с диаманти. Изпаренията постоянно ме провокираха да се взирам в миражи. Дори ми се привидя автобус навътре в езерото. Дали е истина това, което видях? Увеличих зума на камерата, за да се уверя, че не ме лъже зрението, и наистина, беше стар автобус насред езерото. Как е попаднал там, остава загадка. Минавайки през някакво село, децата ме аплодираха, сякаш правя свръхчовешко постижение. Но това повдигна духа ми. Наблюдавах странни съоръжения, напомнящи камини с пушек над тях. Не ми се вярваше да има някакво производство тук, но като доближих едно от тях, се оказа охладител за вряла изворна вода.

Настаних се отново на къмпинг и отново бях единственият посетител в този сезон. Станах приятел с едно местно куче, подкупих го с няколко кокала от парче пиле за вечеря. В благодарност цяла нощ ме охраняваше и от време на време ме събуждаше, лаейки на нещо си.

*

Сутринта времето се промени и започна да духа силен вятър. Напълни палатката ми с пясък за отрицателно време. Слънцето се скри зад плътен слой прах и ми приличаше на идваща пясъчна буря. Погледнах картата и установих, че ме чака да прекося 98 км плътна Сахара без да има жива душа. 6 литра вода и достатъчно търпение, подготвих за подобен подвиг.

Вятърът ме удряше със страшна сила странично, но въпреки това, успявах да поддържам скорост от 15 км/ч. Срещнах няколко пъти диви камили, дори видях камила албинос. Кожата на тялото ми се покри със слой кафява прах. Колелото също се оцвети в странен за определяне цвят. Сложих кърпата на устата си и очилата за гмуркане, за да виждам пътя. През по-голямата част от деня беше борба с вятъра в пясъчната буря. Чувствах се толкова изморен, сякаш не съм спирал да въртя педалите денонощно.

Пейзажът се промени от равна в планинска пустиня. Хората живеят в къщи, изкопани вътре в земята. Атрактивните къщи привличат милиони туристи от целия свят. Казват, че заради бурята са били отменени всички полети в Тунис. Липсата на туристи ми помогна да се докосна до страната като дебнещ за приключения пътешественик. Преди Матмата ми свърши водата. Бях толкова жаден, че спрях до първото срещнато кафене, за да си сипя малко в шишето. Влязох в тоалетната и се погледнах в огледало. Срещу мен стоеше непознат за мен образ. Сякаш току що ме беше ударила светкавица, по същия начин, по който показват във филмите.

Моите придружители ме настаниха в хотел, който е под земята. Коридорите и стаите му приличаха на миши дупки и придаваха силно усещане за Ориент. Понеже бях един от малцината посетители в Матмата, местните „хиени“, дебнещи за лесна печалба, искаха да ме разкъсат на парчета, за да ми отмъкнат няколко динара, показвайки забележителности. Но предпочетох да обиколя сам.

Матмата е невероятно красиво място. Видях и снимачния декор от "Междузвездни войни", запазен като атракция в местен хотел. Традиционна тунизийска вечеря – кускус, влизаше в цената на хотела от 18 динара, но през нощта отново огладнях и си сготвих спагети.

Още от приключенията на Вячеслав Стоянов ще откриете тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин