Райко Матеев и неговата Азия - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Райко Матеев и неговата Азия
Автор: Мария Ангелова

Райко Матеев доказва, че мечтите могат да бъдат осъществени. Дори да трябва търпеливо да изчакаш правилния момент. Дори и срещу теб да се разбиват 7-метрови вълни. Неговото приключение започва от Царево през 2006 г. и продължава в Азия и до днес. В неговата Азия. Компания през бурните морета му правят яхтата „Хелиос” и Светлозар Велиславов от Шумен. За решението да преплава до остров Пукет, за избора си да остане в Азия, за Тайланд – страната на усмивките и на секс туризма, ни разказва самият Райко Матеев, автор на книгата „Моята Азия”. Откъс от книгата, както и информация как да я спечелите от Peika.bg вижте тук.

- През 2006 г. преплавахте от Царево до остров Пукет с яхтата "Хелиос". Това ли бе пътешествието на живота Ви?

- Още от дете мечтаех да пътувам по море, да пътешествам и откривам нови земи и хора. Мисля, че повечето деца имат такива мечти, после обаче ги забравят и ги губят завинаги... Аз обаче не ги захвърлих и грижливо ги пазех, с надеждата за по-добри времена. За съжаление, по времето на комунистическия режим за мен подобно плаване бе напълно невъзможно. След 1990 г. „Диктатурата на пролетарията” охлаби своята примка и започнах да вярвам, че ще мога все пак да осъществя мечтите си!

Решението да преплавам с яхта от Бургас до Пукет бях взел още преди няколко години и дълго и старателно се подготвях за това. Четях справочници, гледах карти и лоции, учех навигация и корабоводене. Дойде и покупката на яхтата, последва тежката борба с ремонта и оборудването, бюрокращината в Морска администрация и т.н. Едва ли бих могъл да кажа, че това е пътешествието на живота ми, защото би означавало, че съм спрял да мечтая. Поне при мене това е невъзможно. Имам много нови планове, съдбата постоянно ни предлага невероятни възможности и идеи. Остава само да ги видим...

- Как се намерихте със Светльо - спътника Ви на борда на "Хелиос"?

- Със Светльо се срещнахме в Созопол, яхтата вече беше на ремонтния стапел и работех по нея. Месеци наред търсех човек за партньор, но това се оказа доста трудна работа. Имаше доста желаещи, но все нещо се случваше... Яхтата не била достатъчно голяма, палубата била мека, защо не съм им предложил това плаване преди година... Потвърди се правилото, че е много лесно да „плаваш” по света, седнал на масата с чаша бира в ръка, а е съвсем друго да прекрачиш релинга на борда и наистина да тръгнеш през моретата и океаните.

Светльо реши да дойде с мен от чист ентусиазъм и любов към приключенията. Той заряза авторемонтния си сервиз в Шумен. Сърцатото момче помогна изключително много в последната фаза на ремонта и дооборудването на яхтата, с него направихме и първото пробно плаване Созопол - Несебър и обратно. Яхтата се държеше добре на вода и определихме датата на тръгването - 6 септември. Със Светльо плавахме заедно цели 94 дни и сега вече, от дистанцията на времето, твърдо мога да кажа, че ако не беше той, „Хелиос” едва ли би стигнала до Пукет.

- Коя беше най-опасната част от пътуването Ви?

- Имаше много опасни моменти, например неосветените и несигнализирани нефтени платформи в Суецкия залив, бурята в Червено море, грешката със закотвянето в йеменската военна база в пролива Баб Ел Мандеб, огромните 6-7-метрови вълни край Суматра, но като че ли най-опасно беше в атола Мале, Малдиви. Тогава силен шквал удари яхтата откъм кърмата, двете котви изтърваха, скъса се и вала на гребния винт. Яхтата безпомощно се устреми към бетонния кей на фабриката за консерви... Спасихме „Хелиос” от крушение само по силата на провидението! В моретата и океаните всичко може да бъде опасно, дори и най-малката грешка може да струва много на непредпазливите или самоуверени мореплаватели, историята е пълна с такива примери.

- Кое беше най-забавното нещо, което ви се случи от Царево до Пукет?

- Умението да се забавляваш, както и чувството за мярка си идват по рождение, те не могат да се научат. Мисля си, че имахме и от двете в изобилие, защото често се смеехме на какви ли не комични ситуации. Беше забавно, макар и малко досадно, лъготенето и шмекериите на египетските лоцмански фирми, както и техните „капитани”, които задължително трябваше да плават с нас през целия Суецки канал. Йеменския град Ходейда пък ни изуми с невероятната си мръсотия и леност на тамошните жители! Трогателна бе и загрижеността на капитана на големия китайски контейнеровоз, който направи аварийно спиране в океана, близо до Суматра. Уплашен за нас от силната буря, вилнееща три денонощия, той бе готов да ни достави на яхтата лекар, медикаменти, гориво и храна... само че ние нямахме нужда от нищо.

- Защо решихте да останете да живеете в Тайланд?

- Пътувал съм в доста от азиатските държави, но никъде не съм се чувствал така добре и приятно, както в Страната на усмивките. Има някаква магия тук, нещо, което те кара да се чувстваш свободен и щастлив, хората са трудолюбиви, вежливи и любезни. Климатът и плодородието, съчетани с трудолюбието на тайландците, бълват изобилие от блага, а невероятно вкусната и здравословна тайландска кухня, отличните пътища и инфраструктура, евтиният живот са все неустоими изкушения. Като добавим и 3500 км крайбрежие на два океана, хилядите тропически острови, пленителния планински северен район, а защо не и изумително красивите и грациозни тайландки... Може би и затова тук живеят постоянно около милион чужденци, също така запленени от магията на Сиам.

- Кой беше най-големият Ви културен шок в Тайланд?

- В Тайланд никога не съм имал културни шокове, по-скоро съм бил и все още съм силно заинтригуван от дълбоката култура и традиции на тайците, от тяхното невероятно търпение и стоическо понасяне на житейските несгоди. Будизмът също оказва огромно влияние на хората тук, обществото им е невероятно балансирано и устойчиво. Всеки си знае мястото, никой не разчита на социални помощи, пенсии по инвалидност или други уж „безплатни” придобивки. По-скоро имах културен шок преди 5 години, когато се прибрах за кратко в България. Има нещо странно и много досадно в нашенския обичай да занимаваме хората със собствените си проблеми, непрекъснато да се оплакваме и хленчим. И все някой друг ни е виновен, все критикуваме и очакваме отнякъде нещо. Не предвиждам скорошно пътуване до България, но признавам, че силно се вълнувам от поредното разочарование при сблъсъка с родната ни действителност.

- Тайланд е може би най-популярната дестинация за секс туризъм. Какви капани за туристите се крият там?

- Секс туризъм може да се направи навсякъде, дори и на околовръстното шосе в София. Зависи само от това кой какво търси, далеч не всички гости посещават Тайланд само заради секс услуги. Както и при алкохола, продава се навсякъде, но много малко са алкохолиците.

Разбира се, в Тайланд има много форми на предлагане на секс услуги, предимно в големите курортни центрове и в Банкок. Подобни барове, клубове и масажни салони има и в Сингапур, Лаос, Камбоджа, Филипини и Хонконг. Секс услугите не са приоритет само на Тайланд, правят го и много други държави, но може би тайландките са най-добрите!

Най-честият проблем тук е с трудното разпознаване на нормалните жени от извънредно красивите лейди бой/травестити. Клиентът очаква едно, а после в леглото се получава неприятна изненада...

Във вътрешността на страната обаче тайците се радват на една отлично уредена държава, стабилна икономика и завиден морал, доста сходен с този на безвъзвратно отминалото поколение българи от преди петдесетина години. Там дори и хващането за ръка между съпрузите не се одобрява, а какво ли остава за целувка на публично място. Често пъти туристът се сблъсква само с действителността по плажовете и баровете и остава с напълно погрешни впечатления от Тайланд.

- На много хора едно такова приключение им изглежда неосъществимо. Какво бихте им казали?

- Няма неосъществими неща, щом те зависят от волята ни. Трябва да имаш само куража да ги поискаш и да започнеш да ги правиш, после нещата си тръгват от само себе си. Мога да кажа, че деля живота си на две големи половини, преди и след Тайланд. И азиатската част е по-добрата. Никога не бих се поколебал да тръгна отново на плаване, дори и на околосветско пътешествие. Животът ми на пътешественик ми поднесе безброй трудности, но ми даде и много радости и възторзи. Не се страхувайте да предизвиквате Съдбата! От опит знам, че ако дълго плаваш срещу вятъра, все някога лошото време изтича...

Тропически поздрави,

Райко Матеев

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин