Родният град на Брайън Адамс - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Родният град на Брайън Адамс
Родният град на Брайън Адамс
Снимка: mark.watmough/Flickr

Къщата на реката е мястото, където прекарвам седмицата от 4-и до 11-и януари. Реката е дългата над 3000 км. Сейнт Лорънс, която освен дом на над хиляда острова, е такъв и за много диви животни и птици.

В клоните на дърветата покрай брега са се приютили синигери, кълвачи, северни кардинали и орли. Койоти и лисици се плъзгат по леда, достатъчно близо, за да бъдат наблюдавани с бинокъл, но прекалено далеч, за да бъдат уловени от фотоапарата ми. Той се справя единствено с вечно гладните катерици в задния двор и с 18-годишния Силвестър, който търпеливо ми позира.

Улицата на принцесата

Първата ми разходката в Кингстън започва от главната улица Princess Street, която запленява с цветните и неприличащи една на друга фасади на историческите сгради дали прякора на града – „the limestone city“. Днес уютни кафенета, малки магазини, театри и кино салони ги оживяват и допълват артистичния дух на Кингстън. Единствено сградата на Grand Theatre е от началото на 20-и век, останалите са на повече от 150 години. Всъщност до 1840 година улицата се казва Store Street заради големия универсален магазин, намиращ се там, но името е сменено по случай появата на бял свят на Виктория Сакскобургготстка, най-голямата дъщеря на кралица Виктория

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Три забележителности препоръчани ми от местните, които или се намират на самата Princess Street, или в някоя от близките пресечки, са:
1.) мистериозната арт инсталацията с висящо пране от мед (точно до известния в града ресторант Chez Piggy), която според непотвърдени данни е поставена там около 2000 година, но авторът и името на творбата се неизвестни;

2.) магазин Cooke’s Fine Foods and Coffee с адрес 61 Brock St, който съществува от 1865 година и е цяла институция със старинното си обзавеждане и деликатесите по рафтовете – факт, потвърден от възрастната дама зад викторианския щанд с усмивка и неприкрито изражение на гордост.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com


3.) пекарната Pan Chancho Bakery & Café, която така и не посетих лично, но пък с чийто ръчен хляб закусвам всяка сутрин през тази седмица.

Градът на краля

От хиляди години районът по поречието на река Сейнт Лорънс и Големите езера (англ. Great Lakes) е населяван от различни индиански племена, сред които Huron-WendatSenecaCayugaOneidaOnondagaMohawk. Появата на колонизаторите, които освен металните оръжия, донасят и друг смъртоносен подарък за местното население – едрата шарка, се случва едва през 17-и век.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Първоначално французите проучват региона и изграждат укрепление при река Cataraqui, което трябва да служи за защита както срещу обединените племена, така и срещу англичаните. Това се случва през 1673 година, а името на укреплението е Fort Frontenac. През 1758 година англичаните завладяват форта, разширяват териториите си след края на американската война за независимост през 1783 година започват да ги заселват с бежанци от американските щати.
Централно селище на тези нови територии става Кингстън, наречен така в чест на британския крал Джордж III

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Кингстън започва да се развива като важно пристанище и населението му расте – през 1838 година получава статута на град. Малко по-късно е избран за столица на провинция Горна Канада (Province of Canada) и функционира като такава от 1841 до 1843 година. Скоро след преместването на столицата в Монреал през 1844 година започва икономическият упадък на Кингстън, който губи надпреварата с развиващите се пристанища на другите големи градове и с напредващата железница.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Днес Кингстън е едва на 25-о място в страната по население със своите 160 хиляди жители, но е оживен университетски център и освен това може да се похвали с факта, че музикантът Брайън Адамс е роден тук. В деня, отделен за разглеждане на основните забележителности на града, оставяме колата на паркинга пред англиканската катедрала, датиращата от 1829 година St. George’s Anglican Cathedral, която е наследила дървена църква от 1792 година. Недокоснатият сняг в двора на църквата, побелелите дървета и липсата на всякакви хора наоколо в ранния следобед създават един приказен пейзаж. Спускаме се към центъра, който подобно на повечето канадски градове, построени през 19-и век, е съсредоточен в няколко пресечки около сградата на градската управа – в случая Kingston City Hall. Зданието е завършено през 1844 година в неокласически стил и е приютявало не само кметството, но и медицинско училище за жени, театър, митница, поща, банка, съд, полицейско управление и затвор.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Точно срещу него е Confederation Park, който в този момент прилича на снежно поле, но иначе както личи от името му, е парк. Тук се намира и туристическият център (Kingston Visitor Experience Centre), който се помещава в сградата на историческата гара K&P Railway station, а за индустриалното миналото на Кингстън напомня и локомотивът Engine 1095, движил се из южната част на провинция Онтарио в годините 1913 – 1960.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Днес до него са изникнали бели неонови букви, изписващи името на града с помощта на всеки, застанал на мястото на буквата I. Снимката тук е може би най-туристическото нещо, което може да се направи през зимата, когато пристанището и с него пътят към хилядите острови между река Сейнт Лорънс и езерото Онтарио, са затворени. Последната забележителност в града, пред която спираме, е построената през 1848 година римокатолическа катедрала St. Mary’s Cathedral, която за съжаление затворена точно в този момент. С кулата си, издигаща се на 73,5 метра, красивата църква е най-високата сграда в Кингстън.

През останалото време

Втората седмица от престоя ми в Канада е абсолютно ненатоварена откъм туристически дейности и свободното време се запълва с няколко разходки до града, основно свързани с пазаруване. Тук е моментът да спомена две от големите вериги супермаркети в провинция Онтарио, в които може да се намери вкусна и качествена храна – Loblaws и Metro. Това са и по-добрите места за сдобиване с кехлибарения на цвят кленов сироп, в сравнение с магазините за сувенири, където пък се продават всякакви негови производни – бисквити и шоколади с крем от кленов сироп, близалки със сироп и пр.

Друг местен продукт, който не бива да се подценява са вината (особено тези от региона на Ниагара), в частност т. нар. ледено вино – ice wine. От белите вина опитвам тези с марката Raven Conspiracy Wine, а от сладостта на леденото съм толкова запленена, че изобщо не обръщам внимание на произхода му. Апропо, в магазините се предлагат и шоколади с вкус на ледено вино, но течният му вариант е в пъти по-добър.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

Друга верига магазини, която посещавам няколко пъти, е тази на канадската марка облекла Roots – цените са приемливи, особено по време на намаленията, а качеството е отлично. И докато през мразовитите дни единственото занимание е пазаруването, то изборът на вечерни забавления в Кингстън също е сравнително ограничен. В петък отиваме на кино в центъра на града – малкото и независимо The Screening Room е доста симпатично, но салонът е изключително студен (за мен), а филмът „Убийство в Ориент Експрес“ е доста скучен (за мен) въпреки плеядата от известни актьори. Неделя също е ден за кино, а на нас ни се случва да имаме билети за филм в Landmark Cinemas 10 Kingston. Докато Гари Олдман се развихря като Чърчил в „Най-мрачният час“, аз едва успявам да се справя с 1/4 от средните пуканки. След филма отиваме за игра на билярд в Raxx Billiards Bar & Grill – в неделя е безплатно, ако водиш момиче с теб. Виждайки контингента в подслоненото в хале заведение, не се учудвам на промоцията.

Палачинки и кленов сироп

Всъщност първото ходене в Кингстън е с ясната цел да опитам палачинки с кленов сироп – когато към картинката се добавят боровники, разбито масло и бекон, се получава едно от най-вкусните неща, които някога съм пробвала (знам, че го казвам често, но явно или имам късмета да хапвам все хубави неща, или просто всичко ми харесва, може би е второта). За обслужването в канадските заведения може да се каже само едно – наистина добро, за разлика обаче от кафето, което наливат през цялото време. И все пак, ако ви се случи да минете през Кингстън и е уикенд, отбийте се за брънч в Windmills Cafe & Catering.

Родният град на Брайън Адамс
Снимка: itinerariumvitae.com

 

През един от следващите дни отиваме на обяд в най-известната пицария в града Wooden Heads, която по непотвърдени данни съществува от началото на 90-те години. Оказва се, че и виното, и пиците, успешно съперничат на италианските такива, дори надминават много, които съм опитвала в Италия. За десерт има шоколадова лазаня, която спокойно може да се раздели не от двама, а от четирима. Като сложа към уравнението и усмихнатия персонал, който ми разказва за рисунките по стените, само защото забелязват, че снимам, спокойно мога да кажа, че това е едно от най-добрите заведения, в които изобщо съм била (отново, знам).

Посещението на типична северноамериканска закусвалня ми е обещано още в началото на пътуването, но се случва едва в края му. Във вторник имаме среща с Джон в 10 вечерта в Denny’s. За съжаление точно това заведение от веригата, в което отиваме, скоро е претърпяло ремонт и търсената Туин Пийкс стилистика в обзавеждането и униформите на персонала я няма. Затова пък палачинките и кафето напълно покриват очакванията ми за този тип място – изключително сладки и изключително блудкаво. Джон обаче е повече от любопитен персонаж с подчертан интерес към начина на живот в Източна Европа и с желанието му да посети Припят, породено от любимата му компютърна игра. На мен пък много ми допада лежерния начин на живот в тази част на Северна Америка.

***

Текст и снимки: Деница Стоянова от нейния прекрасен блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин