Родопите - планината на розоволиките - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Родопите - планината на розоволиките

Обичам да пътувам. Два-три дни в планината ме зареждат както нищо друго. Някой беше казал, че планината е дрехата на Господ…

При всяка възможност пътуваме до Банско и Боровец… Обаче Родопите… Те са по-далеч, някак магични. Била съм в Ягодинската пещера, Триград и Перперикон. Двама от доброволците, които обучавах, работиха две години в селата Ягодина и Момчиловци. Споменът - неясен, детски, но много красив и апетитен - за кулата „Снежанка“, ме накара това лято да избера Пампорово.

Като съвременен човек направих известно проучване и в статия на Димитър Георгиев-Даков открих, че в буквален превод името Родопа означава „планината на розоволиките“ и произлиза от гръцкото име, което носила киконската нимфа Родопе… А детският ми спомен - той е от екскурзионно летуване и е за гледката от високата 93 метра сладкарница на кулата „Снежанка“. И за един дълъг сандвич от разрязана франзела… Имаше нещо тайнствено, високо като Господ в този детски спомен...

Реших - отиваме в Пампорово. Макар да е далеч и да имам ясен спомен от завоите в Родопите, те са място за преклонение. Пред силата на Природата. Пред Господ. Пътуването е някак… поклонническо. Четох информация, гледах снимки, Google често ме отвеждаше до блога на хотел в Пампорово. Магично място- казва клишето, но е вярно. Резервирах три нощувки, оформих план-програма. Чудните мостове (неясен спомен от детството), Кръстова гора, Бачковски манастир, екопътека „Трите Смолянски езера“, кулата „Снежанка“ (има централно място, знаете защо), Орфееви скали.

Орфей и Евридика. Синът ми е на 8 и ми припомни мита. Заради християнството трудно му беше да си обясни защо Евридика, която е била добър човек, не отива на небето, а в Подземното царство.

Планирах пешеходни турове до кулата, скалите на Орфей и Смолянските езера. Останалите точки по гръбнака изискват намесата на нашето МПС. И накрая - Старият Пловдив и Античният театър за аклиматизация към края на отпуската и жегата на града. Ееех, очакването, пътят, Истината.

21 август, неделя. Ставам преди алармата за телефона. Още няма седем. Правя кафе, тресе ме щастливо очакване. Адреналинът и страстта към пътуванията се смесват с леко свиване на стомаха при мисълта за дългото пътуване и онези завои. Отивам в планината на розоволиките.

Ден първи

Чудните мостове

Уникално природно творение, до което води тесен път с много завои с дължина 16 км от главния път за Смолян. Завои, няма видимост, едва се разминаваме. Криволичим 30-40 минути и пеперудите в стомаха застават на топка. Ето че вече сме под големия каменен мост. Той има 3 арки, широк е около 15 метра и дълъг 100. Тълпи от хора е мисъл номер едно. Мисъл номер две - снимките в Интернет са доста обработени. Но усещането е за преклонение пред Божията ръка, която ги е изваяла.

За ентусиастите има „лифт“ или спускане по стоманено въже от малкия към големия мраморен мост. Вторият, върху който съзерцаваме, е непроходим, с височина на арката 30 метра, в летния сезон закрита до голяма степен от смърчовете. Преживяване в рамките на половин минута.

Минаваме през гората, за да преживеем панорамата, която се разкрива от Големия мост. Омайваща гледка към зелените гори и ридове на Родопите.

Отново 16 км изпитание и спирачки до главния път и влизаме в Чепеларе. Броени минути до Пампорово. Величествени борове. Чист въздух. Мирис на безкрайна борова гора. Пътят е хубав, добре подържан, завоите... дано свършат за днес.

От балкона на апартамента виждам кулата от детските спомени. Нали се сещате - високата магична кула с дългия сандвич. Щастието е пълно.

Ден втори

Кулата Снежанка - символът на курорт Пампорово

Висока е 156 метра. Изграждането й започва през 1973 г. и 5 години по-късно е въведена в експлоатация. Аз я посещавам в ранните си детски години през 80-те и онзи сандвич с дължина на разрязана франзела остава в апетитните ми спомени. Кулата има 2 пръстена, в горния с височина 93 метра се намират терасата с 360-градусова панорамна гледка и заведение. В по-долния е техническото оборудване, което осигурява телевизионния сигнал в Родопите (по мои наблюдения - слаб и мъгляв).

Започваме пешеходен тур от лифта с номер 2 Студенец - Снежанка. Вървим направо нагоре по пистата. Трудничко е, няма добре оформена пътека, затова влизаме в гората, за да ползваме колоездачния „път“. В началото изглежда чудесно, но после става толкова extreme, че детето ми се хлъзга и пада. Държим се за камъни и клони на дървета и ето ни - на пътеката към кулата - след около 55 минути преход.

Надолу се открива прекрасна панорама.

Влизаме. Качването ни струва 5 лв. за възрастен и 3 лв. за дете. Заслужава си напълно. Гледката от терасата в слънчев ден е безкрайна. Слънчева, зелена, села в долчинките, лифтове, колоездачи. Има и телескоп и виждаме Обсерваторията Рожен. Бяло море не се вижда, но 360-градусовата панорама на Родопите е незабравима.

Обещала съм шоколадова торта в сладкарницата. Моят син е шокохолик и неговия спомен за Снежанка ще бъде шоколадов. Кафето и цитронадата, гледката - истински силно лятно преживяване.

Докато се движим към Орфеевите скали, се заоблачава. Разходката е 15-минутна, приятна, гората мирише на свежест, малини, манатарки.

Докато си представям как Орфей е огласял околността с лирата си, започва да вали. Добре, че наблизо има беседка. Разходката в този дъжд щеше да е доста extreme преживяване. След 10-минутен престой дъждовните капки се разреждат, гората ухае прекрасно, само е малко хлъзгаво. Слизаме пеша по пътя.

Ден трети

Екопътека „Трите Смолянски езера“

Прекрасно разходка - слънчева, пълна с вода и зеленина. Тя обикаля трите най-горни езера под връх Снежанка. Стигаме до първото – Тревистото - минавайки покрай Pearl Lodge и Pine Lodge. Думичката означава място за настаняване, хотел. В българските зимни курорти е желателно да владееш английски.

Пътеката обикаля езерата през гората и е приятна за лека разходка.

Минаваме покрай дърво с формата на лира. Разбира се, това е лирата на Орфей!

Качваме се на лифт номер 4 Смолянски езера - Снежанка по настояване на хлапето. Качва се за 8 минути, двуседалков, остарял - 5 лева за възрастни, 3 лв. за деца. Гледката и тръпката, обаче, си заслужават.

Слизаме по пътя за Пампорово. Прогнозата пак е за дъжд. Ние обаче избираме обяд на открито близо до Конна база. Гледаме кончетата, обяда и тренировките им. Хапваме супа, картофки и бухти, идилия. Някой е намерил голяма борова манатарка след вчерашния дъжд. Днешният не чака покана. Облаците се групират, озвучават околността, гледката към Снежанка се замъглява и изчезва и се налага да слезем в хотела.

Ден четвърти

Ще тръгваме, омайна гора. Пампорово, ще ми липсваш. Сигурно си магично през зимата. Ние пак ще дойдем… Вдишвам дълбоко ароматите – на влажна гора, огряна от утрешното слънце. На манатарки, скрити из дебрите ти. На малинки и боровинки. Вече и моето хлапе си има сладък спомен от Снежанка и Пампорово. Шоколадов. С надморска височина над 2000 метра.

Дълго пих кафето с аромат на борове. Събрах багажа. Посетихме църквата „Успение Богородично“ в центъра на Пампорово. Голям храм, светъл, съвсем новичък. Чувахме камбаните му всеки ден около 9 сутринта. С пълни души и сърца напускаме Родопската перла.

Бачковски манастир

Отново сме на главния път – вече в посока Пловдив. Ще посетим Бачковския манастир, един от най-красивите на Балканския полуостров и втори по големина в България. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Чакаме на кротка опашка за чудодейната икона на Богородица. Има музей, трапезария от началото на 17 век. Присъстваме на кръщене в новата църква „Свети Никола“. Освен старините, няколко красиви дървета привличат вниманието ни – магнолия, джинджифил и секвоя.

Завоите свършват. Топлината нахлува в колата. Минаваме през ремонта на един от тунелите по пътя за Пампорово.

Пием кафе на Античния театър в Пловдив. Гледката е прекрасна, мислите за онази омайна гора и планина се блъскат в съзнанието ми. Няма я миризмата на огромните борове, няма го онзи живителен хлад. Сега се сещам за радиатора, който ни бяха оставили в стаята! Ако се бяхме намокрили повече, сигурно щяхме да го използваме.

Каква топлина. Ако живееш в Пловдив и околностите, разходката до Пампорово е почти всеки уикенд. Начин да релаксираш, да свалиш топлината и тежестите от плещите си. Хубаво е, че го има. Ние обаче имаме още два часа, че и повече, до дома. Макар да ми е мъчно за магичните Родопи, имаме си Витоша. Как си мечтаех за тях при разходката в Истанбул. Оставам с мисълта за Пампорово през зимата. До Коледната ваканция има някакви четири месеца. Ще се видим отново!

*

Текстът и снимките са изпратени от Елена Василева-Иванова за рубриката Стани автор. Споделете и вие своите пътешестия на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин