Шест дни в Ал Араф – спечели книги - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Шест дни в Ал Араф – спечели книги
Автор: Peika.bg
Шест дни в Ал Араф – спечели книги

В исляма Ал Араф е висока планина между Рая и Ада, обградена с крепостни стени. Там остават за шест дни онези, които имат равен брой благодеяния и грехове, докато Аллах пожелае да вземе решение за техните съдби. След това лицата на тези, които отиват в Ада, почерняват, а на поелите за Рая се озаряват. За бога шестте дни в чистилището са миг, а за простосмъртните цяла вечност.

„Шест дни в Ал Араф“ (издателство Smart Books) е увлекателното продължение на „Седемте смъртни гряха“ – дебюта на български на писателката Мишел Райт. Тъкмо в метафоричния Ал Араф откриваме и познатите герои от „Седемте смъртни гряха“ – някои от тях борещи се да променят съдбата си, други разкриващи тайни от миналото, трети кроящи планове за бъдещето, които биха променили хода на историята…

Книгата ще ви накара да се замислите дали онова, което виждате, е реалната действителност, кое е добро и кое зло и защо е важно да познавате злото, ако искате да се предпазите от него.

Прочетете откъс от "Шест дни в Ал Араф", а в края научете как можете да спечелите комплект от двете книги от поредицата – "Седемте смъртни гряха" и "Шест дни в Ал Араф".

*

Братислава, 2004 г.

Денят, в който пристигнах в родния си град, беше белязан със спомени. На летището срещнах съученик от гимназията, който отдалече ми напомни за Марк, след това се припознах във възрастен мъж, който ми заприлича на дядо Йозеф, и макар че отлично знаех, че него вече го няма, бях готова да се метна в обятията му. Родителите ми не бяха променили начина си на живот и не съжалявах, че се настаних в дома на баба Маги. Държаха с мен сякаш бях малко момиче и това също ме пренесе назад. Бях пристигнала преди седмица и все още се мотаех из града, сякаш това беше единственото смислено занимание. Исках да намеря време да отида до Виена с надеждата, че ще срещна Лукас или някой друг от миналото.

Улиците бяха променили облика си от преди години, когато бях взела решението да замина за Париж. Хората също не бяха същите. Разпадането на Чехословакия и промяната на режима ги бяха направили по-отворени, по-смели. Братислава се беше превърнала в динамичен европейки град, в който на талази пристигаха младежи от Германия, скандинавските страни и Великобритания. Те я наричаха Парти-слава.Отдаваха се на забавления, търсеха вкусната храна и качествената бира, забавляваха се с красивите словашки момичета.

Очаквах, че след пристигането ми в родния град ще намеря спокойствие след бурния живот в Париж, но бях сгрешила. Моето спокойствие не беше тук. Щеше да се наложи да свърша задачите си по най-бързия начин и да си потърся друго убежище. Но въпреки промените, Братислава си оставаше моят град. Аз също се бях променила, затова нямах право да й се сърдя. Обикалях улиците. Опознавахме се.

Споделих с баба Маги наблюденията си и тя каза:

– През годините видях няколко лица на този град. Преди войната, след идването на комунистите, по времето на Студената война… Маги, това лице най-много ми харесва. За първи път виждам хората свободни. Толкова туристи, толкова млади хора по улиците… заведения, магазини. Ти не помниш. Не сме ти разказвали за Пражката пролет, но това, което вашето поколение приема за даденост, ние само можехме да мечтаем за него. По наше време за всичко се говореше тихо, с недомлъвки. Дори на църква ходехме тайно.

Баба Маги се загледа през прозореца. Светлината падаше косо върху колосаните бели завеси. Отразяваше се в ръбовете им и пускаше коловози върху библиотеката отсреща. Те сякаш очертаваха траектория, по която тя можеха да обходят цялата стая. Възрастната жена въздъхна и се отпусна на стола си. Сребърните й коси бяха събрани в стегнат кок, а златните рамки на очилата й придаваха леко носталгичен вид.

Остаряла е” – помислих си. Няма как, времето минава през всичко и оставя следите си. Особено върху лицата. С бръчките на баба ми времето беше написало историята на нашето семейство. Предстоеше да прекарам няколко месеца в дома й, да прегледам някои книги в библиотеката на дядо Йозеф. Мисията ми нямаше да е завършена, ако не намерех онова, което ми беше поръчал Ариф.

Дядо Йозеф и неговото тайно братство Туле ми бяха осигурили както работа във фондацията на Ариф, образование, контакти с хората от висшето общество. Но членството на дядо ми в тази организация през последните години от живота му е било поставено под съмнение от висшите й ешелони. Моята мисия беше да намеря документите, които търсеше Ариф. За целта трябваше да прегледам всички книжа в кабинета на дядо и да се постарая да го направя тайно. Гордеех се с приятеля си Ариф, той бе успял да се отърве от всичките си пороци, от демоните си, и благодарение на него аз също се справих със своите. Той ме накара да повярвам, че борбата е първо със злото, намиращо се в самите нас и после – с всичко останало. Освен това беше обещал да ми помогне да науча повече за мисията на дядо ми и да разбера защо го бяха убили хората от тайното общество, на което беше член.

*

Спечелете комплект от двете книги от поредицата на Мишел Райт – "Седемте смъртни гряха" и "6 дни в Ал Араф".

Как?

Споделете в коментар под статията тук: Коя е любимата ви дестинация от литературата?

Един от отговорилите ще спечели комплект от двете книги. Името на победителя ще бъде обявено във фейсбук страницата на Peika.bg на 9 ноември 2015 г.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Марина Георгиева, 09.11.2015 | 12:19
Бали - "Яж, моли се и обичай"
Станимира Станева, 03.11.2015 | 09:33
Любимата ми дестинация е "Реката с две сърца" на Хемингуей :)
Elena Atanassova, 03.11.2015 | 09:13
Моята любима дестинация е Великобритания.
Абонирайте се за нашия бюлетин