Когато се говори за Трансилвания, повечето хора си представят гъсти мъгли, вековни иглолистни гори и зловещия замък Бран. Истинското историческо сърце на легендата за вампирите обаче се крие малко по-на север, в пределите на Румъния.
Сигишоара (Sighișoara) е невероятно запазен средновековен град, който изглежда като декор на приказка от братя Грим. Той е едно от малкото места в света, където средновековната цитадела не е просто исторически паметник, а жив град, в който хората все още живеят, работят и ходят на училище в същите каменни сгради отпреди 500 години.
Трансилванските саксонци и архитектурата на отбраната
Историята на Сигишоара започва през XII век, когато унгарският крал кани германски занаятчии и търговци (известни като трансилвански саксонци) да се заселят в региона, за да защитават границите на кралството от нахлуващите татари и монголи. Саксонците построяват укрепен град на върха на хълм край река Търнава Маре.
Тъй като защитата на града е била поверена на различните занаятчийски гилдии, всяка от отбранителните кули на цитаделата носи името на съответния занаят. От първоначалните 14 кули днес са запазени 9, сред които Кулата на шивачите, Кулата на обущарите и Кулата на кожухарите.
Най-величествена безспорно е Часовниковата кула (Turnul cu Ceas), висока 64 метра, която е била главният вход към Цитаделата. В нея се намира уникален дървен часовник от XVII век с движещи се фигури, изобразяващи езически божества (символизиращи дните от седмицата), мира, справедливостта и ангели. Всеки ден точно в полунощ фигурите се завъртат, за да отбележат началото на новия ден.
Жълтата къща и раждането на едно чудовище
На броени метри от Часовниковата кула, боядисана в яркожълт цвят, се намира най-известната сграда в Сигишоара – Къщата на Влад Дракула (Casa Vlad Dracul). Именно тук през 1431 г. се ражда Влад III, известен по-късно като Влад Цепеш (Набивача на колове) – владетелят на Влахия, чиято жестокост вдъхновява писателя Брам Стокър да създаде легендарния образ на граф Дракула.
Бащата на Влад – Влад II Дракул (член на престижния Орден на Дракона, откъдето идва и името му) – живее в тази къща в изгнание между 1431 и 1435 г. Днес сградата функционира като ресторант в средновековен стил, където по-смелите туристи могат да опитат тематични ястия и да посетят малката, мрачна стая на втория етаж, представена като родното място на прочутия владетел.
Стълбището на учениците и Църквата на хълма
За да избягате от вампирската търговска суматоха в подножието, трябва да изкачите т.нар. „Покрито стълбище“ (Scara Școlarilor). Построено през 1642 г., това е масивен дървен тунел със 176 стъпала, който предпазва децата от вятър, сняг и студ по пътя им към училището на върха на хълма през суровите трансилвански зими.
В края на стълбището се издига величествената „Църква на хълма“ (Biserica din Deal) – един от най-важните паметници на готическата архитектура в Румъния. Около нея се намира старото германско гробище, чиито покрити с мъх каменни плочи, разположени под сянката на вековни дървета, създават невероятно меланхолична и мистична атмосфера, далеч по-автентична от комерсиалния Дракула туризъм.
Вкусове от трансилванския котел
Кулинарната традиция в Сигишоара е невероятен микс от румънски, унгарски и саксонски влияния. Емблематичното ястие тук е Ciorbă de fasole în pâine – гъста бобена чорба с пушени свински ребра, която се сервира в издълбан кръгъл самун домашен хляб, като капакът на хляба се използва за запазване на топлината. Чорбата традиционно се подправя с пресен естрагон и се консумира с червен лук.
Друг класически десерт, който може да откриете по тесните павирани улички, е унгарският Kürtőskalács (козуначено коминче) – тесто, изпечено на дървени въглища, овъртолено в захар, канела и орехи. Районът на Трансилвания е известен и със силното си сливово бренди, наречено Țuică (цуйка), което местните пият като аперитив преди всяко хранене за "сгряване на кръвта".
Как да стигнете до там
Сигишоара е лесно достъпна с влак от по-големите румънски градове като Брашов, Сибиу и столицата Букурещ. Историческата цитадела е изцяло пешеходна зона, като паважът е доста неравен, така че удобните обувки са абсолютно задължителни. Най-доброто време за посещение е в края на юли, когато се провежда известният Средновековен фестивал на Сигишоара – тогава по улиците се разхождат рицари, трубадури и занаятчии, а атмосферата се връща назад във времето с половин хилядолетие.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
