Скок с парашут – не рискувайте да преувеличите риска - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Скок с парашут – не рискувайте да преувеличите риска
Скок с парашут – не рискувайте да преувеличите риска

Нищо не е лишено от риск от момента, в който сутрин отваряме очи (сънят, разбира се, също крие своите опасности).

>

>

Статистики с различен формат и претенции изследват как е минирана всяка секунда от живота ни. Във Великобритания например двадесет души на година умират от токов удар, докато изключват будилника си, още двадесет – докато си обуват чорапите. От друга страна, да прекарвате дните си с мисълта, че постоянно сте изправени пред сурова и ужасна заплаха, не е живот. Просто понякога преценката на вероятните опасности се оказва погрешна.

Моля, прочетете по-нататък и не рискувайте да преувеличите риска!

Човешкият вкус към острите усещания не е от вчера. Предизвикателството да скочиш в нищото и с цялото си същество да провериш какво означава това е глождело ума на един изумителен мъж преди пет века. Концепцията за парашута е открита за пръв път сред чертежите на Леонардо да Винчи (1495 г.). Въпреки че Леонардо така и не реализирал идеята си за парчето плат, опънато върху твърда пирамидална конструкция, на него се приписва заслугата за безопасното приземяване на човека. Какво пък, след век и нещо италиански селянин наистина скочил от кула във Венеция.

И се започнало, та чак до 1797 г., когато при почти смехотворни обстоятелства един французин извършил първия парашутен скок от балон. Андре Жак Гарнерен, симпатичен мошеник и почитател на авиацията, се придвижвал от място на място с различни пътуващи панаири. Изкарвал прехраната си, събирайки пари от любопитните да видят как ще скочи отвисоко. Често обаче балонът оставал на земята. Един ден представител на закона изправил авантюриста пред избора – или да изпълни обещания скок, или да отиде в затвора. Така Гарнерен хем отървал решетките по зрелищен начин, защото балонът експлодирал и той се отделил преждевременно от него, хем останал в историята.

Може би прапраправнуците на Андре, а защо не и на смелчагата, скочил преди векове от втория етаж на сграда с чадър, са тези, които днес узаконяват най-новите дисциплини в парашутизма. Луднало въображение и дързост родиха фрийстайл, фрийфлай, скайсърф, параски... Може би скоро ще се спъваме в нови думи, защото смелчаците ще се хвърлят към нови предизвикателни изпитания, но едно е сигурно: привилегията да се радват на изброените екстремни приключения е на опитните парашутисти с доста скокове над себе си.

Защо някои хващат Риска под ръка всеки път, когато се мерне наоколо, а други не? Какво различава 90-годишната дама, приземила се с цялото куполно великолепие в центъра на партито по случай рождения си ден, от тези, които не смеят да се изплезят на страха?

Възможно е отговорът да се крие в теорията на д-р Марвин Цукерман, според която нивото на ензима моноаминооксидаза определя апетита към риска. Колкото то е по-ниско, толкова е по-силна склонността към търсене на странни и интензивни преживявания. Със същата теория може да се обясни поведението на парашутистите в бръмчащия самолет непосредствено преди скока. Ако сте от групата с ниско ниво на ензима, нищо чудно да предложите на останалите домашни курабийки и да инициирате подписка за увеличаване на височината. Ако сте от другите, най-добре очертайте с тебешир кръг на пода около вас и го обявете за ваше лично пространство. Придобитото усещане за съкровеност ще ви предразположи към искрена молитва.

Когато се изправите пред вратата и чуете „Скок!”, ясно е какво следва. Пръв, по правило, е най-тежкият парашутист – още една причина да издигнем диетите в култ. До петата секунда изтеглящото въже отваря раницата и изтегля парашута. Моята мярка е времето, за което стигам до въпросителния знак на: „Няма ли вече...?”. Почти знам какво ще си помислите с купола над вас:

Значи това било най-тихото място на земята.

Защо вися, без да се спускам надолу?

Ама аз го направих, хей!

Преди черните точици от земята да са се превърнали в човешки фигури, вече ще сте поели по-сладкия риск – решението да скочите пак.

Приключението не свършва дотук.

*

Текстът е изпратен от Радослава Митова. Споделете и вие своите истории за пътуване на info@peika.bg за рубриката Стани автор!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин