Соло пътуването е вълнуващо и освобождаващо, но и самотно.
Докато пътувах това лято, публикувах във фейсбук профила си, че се чувствам самотна в голям, оживен, красив град. Тогава един мой приятел ми каза нещо, което няма да забравя: че част от радостта от пътуването, от това да отидеш на ново място и да опиташ нови неща, е в удоволствието да го споделиш с някого.
Но не е въпросът да е просто „някой“. Става дума за някой близък, някой, който те разбира. Няма значение дали можеш да се сприятелиш с първия срещнат на улицата, дали ще те поканят на парти или ще си душата на компанията, защото създаването на временни приятелства не запълва нуждата от близост.
Позитивните на соло пътуването са ясни: сам определяш маршрута си, правиш каквото искаш, харчиш колкото искаш и не се съобразяваш с никого. И може би откриваш себе си. Но не непременно истинското „себе си“, а може онова „себе си“, което си, когато не си сред приятели и близки.
Човекът е социално същество и открива удоволствие и сигурност в своите връзки с другите.
Но не използвайте всичко, казано дотук, като извинение да не пътувате соло.
Направете го. Поне веднъж в живота си – и нямам предвид за 2-3 дни. Понякога е страшничко, или несигурно, или депресиращо, но в същото време е и удивителен начин да видиш места, на които никога не си бил. Отидете. Направете го. А след това се върнете у дома си, прегърнете близките и приятелите си и има кажете колко много са ви липсвали.
Текстът е на Еунджи Чой и е споделен в социална мрежа за пътуване
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
