Цената на съвършеното образование е висока в „За ваше собствено добро“ от Саманта Даунинг - Кино, театър и книги - Peika.bg

Елитна гимназия се превръща в сцена на мрачни убийства и интриги.

Дебютният роман на американската писателка Саманта Даунинг – „Моята прекрасна съпруга“ – разтопи сърцата на любителите на психологическия трилър, а книгата се превърна в истинска сензация в световен мащаб.

Сега е време за нов трилър от авторката – „За ваше собствено добро“ – в който едно престижно частно училище, пълно с пречещи родители и прекалено нетърпеливи възпитаници, ще получи урок, който няма да забрави. За  тяхно собствено добро.

Всички уважават Теди Кръчър. Преди шест месеца е получил приза „Учител на годината“ в елитната академия „Белмонт“, която внимателно подбира своите ученици, и е готов да се срещне с всеки притеснен родител и да направи най-доброто за своите ученици. Поне за тези, които заслужават. Богатите лекенца, които плащат на някой друг да им пише домашните, трябва да бъдат наказани.

Естествено, за да станат по-добри. И когато това не може да стане по каналния ред, Теди трябва да намери други начини, за да въздаде справедливост. Все пак в живота си има правила.

И той ще ги наложи.

Цената на съвършенството е висока, а академия „Белмонт“ тепърва ще трябва да я плати…

Мрачен, забавен и ексцентричен, „За ваше собствено добро“ от Саманта Даунинг не отстъпва по нищо на дебютния „Моята прекрасна съпруга“ и ще накара и най-запалените почитатели на жанра да се усъмнят в своята преценка.

Саманта Даунинг прави това, което умее най-добре – да създаде интимна история, която ни поставя в съзнанието на психопата и ни кара да погледнем света през неговите очи. А ако това, което видим ни хареса?

Из „За ваше собствено добро“ от Саманта Даунинг

2.

Старият сааб на Теди е единствената кола, останала на пар­кинга. Всички други са си тръгнали, включително треньорите на училищните отбори и останалите учители. Тази вечер е по­следен. Отключва вратата с ключа си – тази кола няма никакви електронни екстри – и оставя куфарчето си на задната седалка.

– Господин Кръчър?

Теди подскача, когато чува гласа. Преди секунда паркингът беше пуст, а сега зад него стои някаква жена.

– Съжалявам. Не исках да ви стресна – казва тя.

Жената е висока и пищна, с тъмна коса, подстригана до линията на брадичката, и червило в сливов цвят. Облечена е със семпла синя рокля, обувки с високи токчета и носи дамска чанта, която изглежда скъпа. Теди е виждал достатъчно такива, за да знае.

– Да? – казва Теди.

– Аз съм Памела Уорд. Майката на Зак.

– А, здравейте – Теди застава малко по-изправен. – Май не сме се срещали.

– Не, не сме.

Тя прави крачка напред, за да протегне ръка към него, и Теди долавя аромата ѝ. Гардении.

– За съжаление, се разминахте с мъжа ви – казва той, докато си стискат ръцете. – Той си тръгна преди двайсетина минути.

– Знам. Той ми каза.

– Да, ние...

– Съжалявам, че пропуснах срещата. Просто исках да се отбия и да се уверя, че сте се погрижили за всичко.

Гледа го право в очите. Без страх. Нито от него, нито от факта, че е сама на паркинг вечерта.

– Погрижили? – повтаря той.

– Да направите най-доброто за Зак.

Това не е въпрос.

– Абсолютно. Аз винаги искам най-доброто за моите уче­ници.

– Благодаря ви. Оценявам го – казва тя. – Лека вечер.

– И на вас. Радвам се, че се запознахме.

Тя кимва, обръща се и се отдалечава.

Едва сега вижда колата ѝ. Спряна е в другия край на пар­кинга. Черен малък джип, който почти се стопява в нощта. Как­то и самата тя.

Теди се качва в колата си и я гледа в огледалото за обратно виждане, докато тя се отдалечава.

До тази вечер никога не беше виждал нито Джеймс, нито Памела Уорд. Това е необичайно, като се има предвид, че Зак е в единайсети клас. Теди се старае да не пропуска нито една родителска среща или благотворително събитие, както и нито един спортен мач. Или поне по-важните мачове. Хората позна­ват Теди Кръчър, а повечето освен това са виждали и жена му Алисън.

Остана изненадан, когато Джеймс му изпрати имейл, за да помоли да се срещнат. Теди го провери в интернет и откри, че се занимава с финанси. Това не беше изненадващо – полови­ната от родителите в „Белмонт“ се занимаваха с финанси. По този начин Джеймс ставаше малко по-безинтересен, малко по-обикновен. Малко по-управляем.

А сега Теди знае още повече за Джеймс и за жена му. Не че има значение. Освен ако не може да се възползва от това.

* * *

Погледната отпред, къщата на Теди прилича на изоставена. Счупени дъски на оградата, запуснат двор, увиснала веранда. Двамата с жена му я купиха с намерението да я ремонтират и започнаха с електричеството, водопровода и покрива. Всичко струваше повече от очакваното и отнемаше по-дълго време, от­колкото се предполагаше. Така и не разбра със сигурност кое свърши първо – парите или желанието, – но още преди години спряха с ремонтите.

Отвътре е малко по-добре. Стаите бяха боядисани, а подо­вете – изциклени, преди да се нанесат.

Едва не подвиква на жена си Алисън, но се спира.

Няма причина да го прави.

Хубавото на тази толкова голяма къща е това, че има пре­достатъчно място и Теди, и жена му да си имат собствени каби­нети. Нейният гледа назад и се предполагаше да има изглед към градината и едно декоративно езерце. Това така и не се случи.

Неговият кабинет е в предния ъгъл на къщата. Предста­вяше си как ще гледа към моравата си и прясно боядисаната ограда около нея. Вместо това държи завесите спуснати.

Електронната му поща е пълна с имейли от ученици, които имат въпроси по домашните си. Настояват за уточнения, пояс­нения, по-прецизни инструкции. Винаги има нещо. Днешните ученици не могат просто да направят каквото им се каже. Ви­наги се нуждаят от нещо повече. Вече половината от работата на Теди се състои в това да обяснява за втори, трети или дори четвърти път.

Тази вечер не обръща внимание на имейлите, а си налива голяма чаша прясно мляко. Не го пие често – млечните продук­ти винаги са му създавали проблеми, – но го обича. Тази вечер е за награда. Нещо, което да му помогне да измисли какво да направи със Зак.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!