Учен нобелист дава отговор на въпроса „Какво е животът?“ в пет кратки глави - Кино, театър и книги - Peika.bg

Носителят на Нобелова награда Пол Нърс дава достъпно обяснение за тайните на живота.

Британският генетик и биолог Пол Нърс остава в историята като откривателя на някои от най-важните гени, които контролират деленето на клетките. И едва ли има човек, който да успее да създаде по-достъпно и увлекателно въведение в съвременната биология и нейните загадки.

На български език се появява луксозното издание на „Какво е животът?“, в което носителят на Нобелова награда за физиология или медицина хвърля светлина върху 5 от основните характеристики на живота и това, което задвижва неговата поява и развитие преди милиарди години.В тази забавна и информативна книга ученият обединява по нов начин вече познати или нови идеи, за да развие принципите, които определят живота на Земята.

Позовавайки се на собствените си лабораторни изследвния – догадките, неуспехите, сполуките и редките мигове на прозрение – както и опита на учени от цял свят, променили облика на съвременната наука, Пол Нърс разглежда в пет глави някои от основните стъпъла по пътя към по-задълбоченото разбиране на природата:  „Клетката“, „Генът“, „Еволюцията чрез естествен отбор“, „Животът като химия“ и „Животът като информация“.

В изданието са разгледани и някои от приложенията на биологичните знания и как те пораждат трудни компромиси, морални дилеми и понякога непредвидени последици.

„Какво е животът?“е за любопитни читатели, които тепърва искат да открият магията на биологията или просто да научат тайните на огромното разнообразие на живота около нас.

С чувство за хумор, множество любопитни и полезни факти, както и немалко вълнуващи и куриозни истории, Пол Нърс се заема с трудната задача не само  да обясни на достъпен език  мястото на човека в милиардите години развитие на живота, но и връзката ни с всички живи организми на планетата. И успява да го направи със завидна лекота!

Из „Какво е животът?“ от Пол Нърс

Какво е животът?

И така – това е голям въпрос. Отговорът, кой­то получих в училище, бе, че живите организми се движат, дишат, усещат, растат, размножават се, имат отделителна функция и се хранят. Това обобщава всичко, което правят живите орга­низми, но не отговаря на въпроса какво е жи­вотът. Затова ще предприема различен подход. На базата на петте големи идеи на биологията ще направя списък на основните принципи, които можем да използваме, за да дефинираме живота. Тези принципи ще ни дадат по-дълбок поглед върху това как работи животът, откъде е тръгнал и какви са връзките, които обединя­ват целия живот на нашата планета.

Разбира се, много други са се опитвали да отговорят на този въпрос. Ервин Шрьодингер изтъква наследствеността и информацията в своята прозорлива книга „Какво е животът?“ от 1944 г. Той предполага наличието на „кодиран запис“ на живота, което днес ние знаем, че е ДНК. В края на книгата си обаче Шрьодингер прави предложение, което е почти същото като идеите на витализма: казва, че за да обясним как наистина работи животът, може би се нуж­даем от нов и все още неоткрит физичен закон. Няколко години по-късно радикалният британски биолог Джон Холдейн пише друга книга със същото заглавие „Какво е животът?“, в която заявява: „Няма да отговоря на този въпрос. Всъщност се съмнявам, че някога ще бъде възможно да се даде пълен отговор“. Той сравнява чувството да си жив с възприятието на цвят, болка или усилие, като предполага, че „ние не можем да ги опишем по никакъв друг начин“. Това мнение донякъде ми харесва, но ми напомня на изказването на съдия Потър от Върховния съд на САЩ, който през 1964 г. де­финира порнографията с думите: „като я видя, я познавам“.

Генетикът, носител на Нобелова награда, Херман Мюлер е по-еднозначен. През 1966 г. той предлага едно „по-изчистено“ определение за живо същество – просто „това, което притежа­ва способността да еволюира“. Мюлер правилно поставя великата идея на Дарвин за еволюцията чрез естествен отбор в същината на определе­нието за живота. Еволюцията е механизмът – всъщност единственият механизъм, за който знаем – който може да създаде разнообразни, организирани, целенасочени живи същества без помощта на свръхестествен Творец.

Способността за еволюция чрез естествен отбор е първият принцип, който ще използ­вам, за да дефинирам живота. Както изясних в главата за естествения отбор, еволюцията за­176

виси от три основни черти. За да еволюират, живите организми трябва да се размножават, да имат система за унаследяване и тази систе­ма трябва да може да се променя. Всеки субект, който притежава тези характеристики, може и ще еволюира.

Вторият ми принцип е, че отделните фор­ми на живот са отделни физични субекти. Те са отделени от своята среда, но взаимодейст­ват с нея. Този принцип произлиза от идеята за клетката – най-простото тяло, което въплъща­ва всички характерни черти на живота. Обръ­щам внимание, че този принцип с изискването си за материалност изключва компютърните програми и продуктите на културата, макар и да изглежда, че те се развиват.

Моят трети принцип е, че живите същества са химични, физични и информационни ма­шини. Те изграждат свой собствен метаболи­зъм и го използват, за да се самоподдържат, растат и да се размножават. Тези живи маши­ни се координират и регулират, управлявайки информацията, за да постигнат своите цели.

Тези три принципа, взети заедно, дефини­рат живота. Всяко тяло, за което важат и трите, може да се счита за живо.

Необикновеният вид химия, която е основа на живота, се нуждае от повече внимание, за да разберем напълно как работят живите маши­ни. Централно място в тази химия заемат полимерни макромолекули, образувани главно от свързани атоми въглерод. ДНК е една от тях, като основната ѝ функция е да бъде надеждно дълготрайно хранилище на информация. За целта ДНК пази своите важни, носещи инфор­мация, елементи – нуклеотидните бази – във вътрешността на спиралата си, където са добре защитени. Толкова добре, че учените, които изучават древна ДНК, са успели да секвенират ДНК от организми, живели и умрели преди много време, включително от кон, замръзнал преди почти милион години!

Информацията, която се съхранява в ДНК последователността на гените, не може да ос­тане скрита и инертна. Тя трябва да се претво­ри в действие, да създаде жизнената дейност и физическите структури, които са в основата на живота. Информацията, която се съхранява в химично устойчивата и доста безинтересна ДНК, трябва да се преведе в химически актив­ни молекули: белтъците.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!