България е страна със славно минало и безброй паметници, които доказват това. Всяка крепост, град или артефакт носят много интересна история. Всеки един исторически обект на нашата територия заслужава да бъде посетен дори повече от веднъж. На нашата малка територия има толкова много история, култура и традиции, до които трябва постоянно да се докосваме, от които да черпим знания и мъдрост и да ги предаваме на следващите поколения.
Един от важните, а и доста интересни паметници, но за съжаление и леко забравени е Еленската базилика – Еленският манастир „Свети Илия“. Комплексът е разположен на 2 км от град Пирдоп по подбалканския път. Непосредствено до него тече малка живописна река – Еленска река.
Интересен факт е, че името на град Пирдоп е свързано с района на Еленската базилика и по-точно с един вид дъб, който се среща там.
Името на базиликата идва от местността „Еленска“, която още от дълбока древност е била светилище на различни тракийски племена. Съвсем близо до самите руини, които са останали от манастира е открит древният тракийски град Бурдапара, който е бил споменат още от византийския хронист Прокопий.
Официалната датировка на Еленската базилика е от 4 век след като Константин I Велики е утвърдил християнството като религия. По време пък на Второто българско царство, този свещен храм е бил едно много важно културно и книжовно средище. Самата базилика е била използвана и като манастирски храм. Той е един от малкото подобни манастири, които са успяли да оцелеят след османското нашествие като се е запазил почти до 15 век, когато е бил напълно ограбен от ордите на Яя паша. Въпреки тази си не лека съдба, манастирът успява да оцелее чак до 1700 г., когато бил напълно опостушен от близо живеещите мюсюлмани в с. Лъджене.
За съжаление в наши дни манастирът и базиликата не изглеждат по начина, по който някога, но въпреки това създават усещането, че мястото е било уникално, красиво и много енергийно зареждащо. В момента всички части на разкрития обект за много солидно укрепени със стоманени анкери, за да могат да се запазят за по-дълго време. Базиликата е един уникален по своя вид паметник на културата и напълно заслужено е включен в списъка на ЮНЕСКО.
Най-впечатляваща обаче си остава архитектурата на самата базилика. Тя представлява трикорабна базилика, с купол и три прекрасни апсиди. Средният кораб на базиликата е разделен от четири колони на две равни части. В самия храм няма запазени стенописи, но неговата уникалност е съвсем друга – той е много ясен и категоричен пример за преходна форма между бзаиликалната и кръстокуполната композиция и конструкция. Това е доста рядко срещано явление в т.нар. храмова архитектура. Това е и една от многото причини Еленската базилика да е обявена за паметник на културата с национално значение, както и да намери своето място сред богатството на ЮНЕСКО.
Както повечето паметници и местности у нас и тук витае местна легенда, която разказва как точно се е появило името на базиликата и местността. Тя гласи, че около мястото на манастира всяка година, на един и същи ден от необятния Балкан слизал красив елен, който бил принасян в жертва на боговете.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
