Устремският манастир и тунелът под Тракия - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Устремският манастир и тунелът под Тракия
Автор: Горан Стефанов

Какво разказват необикновените легенди за Устремския манастир Света Троица и защо хората смятали, че под цяла Тракия минава тунел?

>

>

Манастирът Света Троица, наричан още Вакъфски заради старото име на близкото село Устрем – Вакъф, е действащ женски манастир и е едно от най-големите духовни средища в Сакар и цяла Югоизточна България.

Манастир на това място е възникнал още през ХIV в. под името "Св.св. Първоапостоли Петър и Павел". Опустошен е през 1373 г. от настъпващите на север османски орди, предвождани Тимурташ бей. Скоро след това е възстановен и още през XV век вече е споменат в някои османски документи.

Бившият хайдутин, който става игумен на манастира

Манастирът Света Троица е известен още и като Хайдушкият манастир. Тук са се укривали легендарните войводи Кара Колю, Индже войвода, Вълчан войвода, Кара Добри, Даглъ Стоян, Гарабчи Георги.

През 1812 г. Христо войвода, след оттеглянето си от хайдушкия живот, приел монашеството и станал игумен на манастира под името Хрисант. Той обновил светата обител с помощта на Кара Колю и Индже Войвода. През 1818 г. поради върлуваща в региона чума хора от околните селища дарили допълнително средства с надеждата, че ще се спасят от заразата. С тези средства по-късно били изградени нови постройки. Надгробната плоча на войводата все още се съхранява в притвора на храма.

След 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да построят по-голям храм. Чрез събраните от тях дарения върху старата еднокорабна църква е построена сегашната трикорабна каменна базилика „Света Троица”. Постепенно са достроени манастирският хамбар с магерницата и долният етаж, както и помещенията над външните врати на двора на манастира. Изработен е и нов иконостас, по модел на стария. Царските двери водят до олтарното помещение. Под олтара на новия храм е запазено едно „наследство” от старата черква - „хайдушкото скривалище”, свързвано с Кара Кольо. Входът към него е скрит в стенен шкаф (долап).

Срещу входа на храма се намира белокаменната чешма с трите чучура, построена от Христо войвода и Индже. Според преданията, за Индже войвода е имало специална килия на горния етаж в една от сградите на манастира.

Вехтата църква (Каракольовата дупка)

Тъй като конкретни сведения за историята на Вакъфския манастир през древността липсват, думата имат легендите. А те винаги свързват началото на тази сакарска обител с една неголяма скална пещера в гората над сегашния манастир, наричана Вехта църква, Старият манастир, Каракольовата дупка и др. Каракольовата дупка е малка пещера с неправилна форма и множество ниши по стените и сводовете, която е била използвана за скален храм през Х век. От пещерата навътре в скалата започва тясна галерия, дълга около 100 м, от която в миналото е извирала вода. По стените се открояват образи на светци, а на места и гръцки надписи. За съжаление, в резултат на проникващата вода, ерозия и вандализъм, образите и надписите едва личат. Според някои изследователи стенописите могат да бъдат отнесени към XI-XII век.

По мое мнение пещерата е била почитана и от древните траки като светилище заради извиращата някога от нея вода. Тази хипотеза извеждам от факта, че във Вехтата църква е намерена каменна плоча с изображение на тракийски херос, отнесена в манастира.

При построяването на манастира водата от пещерата Каракольовата дупка по всяка вероятност е била „уловена”, каптирана и „вкарана” в манастирския двор от строителите на чешмите. Днес изворът в пещерата е пресъхнал, като на негово място е останала суха галерия.

Легенди за Вехтата църква

Някои предания разказват как по време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони: на Равноапостолите Петър и Павел и на Пресветата Троица.

За възникването на манастира и връзката му с пещерата се споменава в легенда, записана в „История на манастиря „Света Троица” от местния свещеник Михаил Николов Попов. Тя разказва за козаря Петър, който денем пасял стадото си край пещерата, а вечер нощувал в нея. Там били скрити и иконите на апостолите Петър и Павел и на Света Троица. Една вечер сънувал сън. Видял построена църква в равната част, където сега е манастирът. Пред църквата стоял белобрад старец, който държал връзка с ключове.

Козарят го заговорил и попитал:

- Защо са ти тези ключове, дядо?

- Да строя църкви и да ги пазя! - отговорил старецът.

- Ами защо са ти тези църкви? - попитал отново козарят.

- За да събирам християните в тях, да ги уча как да живеят на този свят, който е като море за душите. И както се пише, с лодка хората са изплували. Така и душата ще изплува от този свят, за да отиде горе на небесния.

- Тогава дай и на мене един ключ! - примолил се козарят.

- Ще ти дам, ако и ти съградиш тук църква, прибереш вътре иконите и почнеш да наставляваш хората към християнство, за да се подготвят душите за ония свят – небесния.

Козарят се сепнал и се събудил.

След време продал козите и построил параклис, в който пренесъл иконите от пещерата.

Друго предание разказва, че първият обитател на пещерата бил български воин, офицер от армията на цар Иван Шишман, на име Юнак Петър. Той станал и първият защитник на поробените местни българи. Според преданието Юнак Петър внесъл във Вехтата църква и двете най-стари икони на светиите Петър и Павел. По-късно построил параклис на името на светците, който турците, поради страх от Шишмановият воин, не смеели да доближат. Поради тази причина в края на XVIII в., през кърджалийско време, този параклис става хайдушко сборище на онези българи, които дръзвали да се опълчат срещу османската власт. Един от тези дръзки българи бил Христо войвода от котленското село Градец. Именно той към 1810 г. превърнал параклиса „Св. апостоли Петър и Павел” в църква, около която изградил манастира „Св. Троица”.

81-годишната Динка Замова от Тополовград разказва местна легенда, свързана с тясната галерия, тръгваща от пещерата Вехта църква:

Един овчар отишъл в Едрене (сега Одрин) на пазар. И като се разхождал между сергиите, видял едно яре и казал на продавача: „Това яре е мое, как се е озовало тук?”. Търговецът му отговорил: „Аз това яре го намерих да пие вода на един извор край града, а ти си от Каваклий (тогава така наричали Тополовград), как така ярето ще е твое? Не е възможно да дойде само до тук, защото вълците ще го разкъсат.”

Тогава овчарят му разказал, че като разхождал стадото си близо до пещерата на манастира Св. Троица, едно яре се отделило от другите, влязло в пещерата и скочило в дупката, която се намира в дъното на скалната кухина. За да му докаже, че е негово ярето, овчарят казал: „Погледни от вътрешната страна на хлопката (звънчето - бел м. Г. С.), която е вързана за врата на ярето, и ще видиш моя нишан (личен символ - бел. м. Г. С.)”. Ханджията завъртял хлопката и действително там бил изобразен нишанът, с който овчарят бележел животните си. И така двамата заключили:

- Под Тракия минава пещера.

Преданията отразяват един устойчив мотив, разпространяван и чрез фолклорните факти, отразяващ идеята, че всички части на Западна и Беломорска Тракия са свързани по някакъв начин. По този начин българите символно са маркирали своето етническо пространство. Дори след прекъсването, поради различни политически причини, на един от най-древните културни коридори - Виа Диагоналис, минаващ в непосредствена близост до манастира „Св. Троица”, споменът за мащабния преход на народи, цивилизация и култура по тази артерия, все още е запазен.

Полезна информация: Манастирът Света Троица се намира на 12 км от Тополовград, на около 100 км от Хасково. От Тополовград хванете в посока село Орешник и Устрем и следвайте табелите. Дворът на манастира е добре подържан, с много цветя, беседка и чешми. През 2005 г. е извършен частичен ремонт на туристическото крило на манастира. Манастирът предлага възможност за нощуване (30 легла). Днес в него живеят четири монахини.

*

Текстът е част от поредицата за културни маршрути в Сакар и региона, водена от специалиста по културен туризъм Горан Стефанов. Прочетете и интервю с Горан Стефанов.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин