В допир с Родопите. Бачково - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
В допир с Родопите. Бачково
Автор: Михаела Белорешка

Потегляме към Първомай и свиваме вляво за Поройна, Дълбок извор и Патриарх Евтимово. После стигаме зеления Асеновград, където слънцето е по-родопско отвсякъде. Посрещат ни приятелски. Чудим се къде да спрем за шопска салата и миш-маш. Това са Родопите.


Настаняваме се удобно на мегдана и допираме длани до родопското сърце; песни, кухня, гори, вода, хора с отворени врати и сърца. Допираме крака до земята на нашите общи бащи и майки, допираме ухо и чуваме тъжния рецитал на планината; тъжен, но горд.

Родопите са толкова различни от всички други планини, в които съм била. Сякаш в малките им градчета винаги кипи веселие, беритба и занаят. Хората се усмихват широко, предлагат да ти изпекат катми с домашно сладко. Твоята душа така се отпуска, че усещаш как лекичко си тананикаш звънката припряна родопска мелодия, която скача по масите и събужда апетита за още пататник.

Родопите са злато, преоблечено като вода. Имаме я, пием я с пълни шепи, но дълбоко в себе си осъзнаваме колко е безценна.

Бачково е един от тия златни градове, сдялан е от дърво и камък, но стойността му надхвърля и най-чистия карат. Разположено е на главния път за Смолян и е нанизан като броеница по водите на Чепеларска река. Там ще намерите коли вместо каруци, бетон вместо кирпич, плочки вместо дърво. Но пък има реки, цветя, мостове, галоши и тютюн; има усмихнати хора, които рисуват икони. И много светещи прозорци.

Оттам на километър се е настанил Бачковският манастир, скрил в купола си митични истории, чудновати хора и една вълшебна икона. На 20 минутна разходка се лее леденият Бачковски водопад, а още 20 по-нагоре и параклис „Св. Архангел Михаил”, заедно с пещерата, в която според легенди е била открита чудотворната икона. После тя е пренесена в манастира, но част от нея е останалата отпечатана на камъка в Пещерата.

Тук фотографиите спират и остават място за нови пътешествия из старото време. Време на легенди, боеве, скривалища и икони. Време, в което обичам да се връщам, за да се заредя с енергията на вековни чинари и лековити води. Време, което е спряло, но само механично. Време на снимка.

Още от Михаела Белорешка можете да откриете тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин