В двореца Версай – истории за пасти и призраци - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
В двореца Версай – истории за пасти и призраци
В двореца Версай – истории за пасти и призраци

Една разходка из Версай по стъпките на кралските му обитатели – разказана от Михаела Омарова.

>

>

Ходили ли сте във Версай? Не? Спестили сте си доста пришки на краката, но нека все пак да ви разкажа нещичко за това място и за разточителното му великолепие – може пък да успея да ви заинтригувам и да ви накарам да отскочите до добрата стара Франция.

На пръв поглед това е просто огромен дворец, построен преди няколко века от Луи XIV – Краля Слънце. Когато погледнеш за втори път обаче, виждаш парченца от историята му.

Започнах от двореца. Много неща могат да се кажат за него. Въпросът е какво не може да се каже. Определено не и че е обикновен. Когато влязох вътре, блясъкът на златото ме заслепяваше по-силно от слънцето навън. Огромните му размери, високите му просторни стаи ме накараха да се почувствам малка и незабележима. Видях около една четвърт от него, но ми беше достатъчно, за да осъзная, че френската монархия е нямала равна.

Излязох в градините и се шокирах – всяко едно цветче, всяко фонтанче, всяко камъче си имаше място. Над 1000 дка градини и въпреки това е постигнат такъв ред, а моята стая, която е четири квадрата, не е наполовина толкова подредена.

В двореца Версай – истории за пасти и призраци

Водата в големия канал беше спокойна. Имаше хора, които плаваха с лодки, и такива, които седяха на тревата отстрани и се наслаждаваха на слънцето и гледката. Затворих очи и се пренесох в едно друго време.

Луи XIV върви бавно и спокойно, а зад него – огромна свита. Какво ли му е минавало през ума? Той е бил обикновен човек като нас, но не можех да си го представя като обикновен. Щом отворих очи, пред мен се оказа склонът, по който мадам Де Ментенон, съпруга на Луи XIV, карала шейна и през лятото. Снегът бил направен от сол и захар. Колко ли тона сол и захар са били изразходени заради една прищявка?

В двореца Версай – истории за пасти и призраци

От мястото си виждах и огромния прозорец на библиотеката, специално създадена за сина на Луи XIV. Заповядано било книгите в нея да бъдат изчистени от моменти, които не са подходящи за малки деца, и да се напишат рецензии на трудните пасажи. И какво се случило накрая? Библиотеката била завършена, когато синът на Краля Слънце бил вече на 28 години, семеен и с деца.

Отдалечих се от тълпите с фотоапарати и стигнах до Големия трианон, където самият Наполеон е живял със съпругата си Мари-Луиз. Наближавайки го, си спомних какво беше казал екскурзоводът за това място, преди да се разпръснем в различни посоки. Малкият трианон бил подарен от Луи XVI на Мария-Антоанета. Това било любимото ѝ място, далеч от строгия етикет на френския двор и интригите в кралския дворец.

В двореца Версай – истории за пасти и призраци

Тук тя можела да се върне към обикновеното, лишено от правила ежедневие. Разбирах я напълно. Казваха, че призракът на кралицата витае около сградата, и сякаш тя наистина беше там. Тук нещата бяха подредени по нейния начин. Всичко беше нейно и във всяко едно нещо тя е влагала душата си. Може би затова всички казваха, че се усеща присъствието ѝ.

Вървях в градините и единствената мисъл в главата ми беше: „Как можах да забравя да си купя паста!“. Би трябвало да изям една пастичка в чест на Мария-Антоанета. Нали тя беше казала: „Като нямат хляб, да ядат пасти“. А аз нямах нито хляб, нито паста. Ако тази претенциозна кралица беше тук, щеше здравата да ме нахока за неуважението, което така безотговорно проявявам към нейната величествена особа. Представих си я. Тя в бална рокля, а аз с тениска и къси панталонки. Различни на външен вид, но еднакви по душа. Все пак и двете сме били на 15 години, когато за първи път сме посетили Версай. Дали и тя като мен е била уплашена от размерите на двореца? Зачудих се какво би било, ако аз бях нея? Засмях се на глас. Може би щях да бъда още по-капризна от нея, като знам каква принцеска съм понякога. Знаех само, че никога нямаше да постигна нейното изискано хладнокръвие. Дори на гилотината добрите обноски не я напуснали и когато, без да иска настъпва един мъж, тя му се извинява с думите: „Извинете ме, сир, не исках да го направя!“ Дали се е извинила конкретно на мъжа или може би е имала предвид друго извинение? Тя не е тук, за да ни отговори, но въпросът виси във въздуха.

Вървях, вървях и си мислех как може би ето там децата ѝ са си играли, а ето там, зад онзи храст, може би е изневерявала на Луи XVI. За никого не е тайна, че е вършила пакости зад гърба на съпруга си, но би трябвало да си е имала местенце за тайни срещи. Но кой знае дали тези срещи са си оставали тайни. Кой знае колко слуги са вървели зад нея и са докладвали на краля. Може би най-сигурното място е било зад храста.

Мисля, че станаха твърде много „може би“. Може би просто трябва да се насладя на удовлетворяващия спомен и да отскоча до кварталната сладкарничка, за да си купя някоя натруфена паста – с медени блатове и много масло. А вие… попътувайте, за да ми разкажете после.

*

Текстът е на 16-годишната Михаела Омарова, в отговор на предизвикателството на Peika.bg, отправено по време на лекцията „Как да пишем интересно за пътешествия“ през месец юни 2016 г., в Русе

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин